"Див в Исус", или "Смирен в Исус" - няколко наложителни въпроса относно характера на ГОСПОДАРЯ....

*************************************************
Божията красота ни плаши, привлича и удивлява.
*************************************************
Божият характер ни изумява с добротата и любовта,
кара ни да се преклоним, заради святостта.
*************************************************
Божието лице...е магнетичната страна, живото проявление на Словото Му. Струва си да кажем като Моисей: - О, моля Те, покажи ми лицето Си- и да чуем- сине, поклони се пред нозете на Сина!!!
*************************************************

Мислейки си за парадигматичното възприемане и тълкуване на Словото на Бог, аз често размишлявам за Самият - Него. Живият Бог, Отец на Вечността, Князът на мира...
Ето един от въпросите, които е стоял в ума и сърцето ми през годините на моята вяра в Исус: Трябва ли да бъда див като Исус, или да бъда смирен като Него? Какво трябва да бъде моето поведение в критични ситуации? Как да разбера кога съм постъпил правилно, и кога- грешно?

*************************************************

Естествено, отговорът на всичките тези въпроси никога не е един и общовалиден. Веднъж е нужно да действаш смирено, друг път- да бъдеш дързък. Никога не трябва да слагаме законови рамки и постулационни аксиоми спрямо дадени ситуации, защото всичко е относително и специфично- веднъж е редно да се усмихнеш,- друг път- не; веднъж трябва да отстъпиш,- друг път-не и т.н. Но...така, или иначе аз си мислех за Този Исус- от гр.Назарет, нареч "Христос", "Помазаника".

*************************************************

Избрах да сложа тази снимка неслучайно- тя е "емблематична" за мен-лично и много ме докосва. В нея има скрито толкова много! Не зная защо, но напоследък Бог ми говори чрез редица, открити от мой приятел,Младен(и впоследствие -от мен), такива снимки на коне. Никога не съм бил любител на конете. Спомням си, че като бях в късните тийнейджърски години, с братчеда яздихме магаре, но то -1- беше вързано и -2- не беше наше...та имаше и негативни последици от тези акции...


*************************************************

Но тази проявена волност, тази струяща сила и впечатление на свобода и жажда за простор и препускане наистина притеглят сърцето ми. И Бог го Е направил така. Ние биваме привличани от Този, Който Е Самата Свобода; Този, Който Е Самата Красота и Святост... Бог е вложил толкова много в копнежа ни по свободата- хората, за да бъдат свободни, са жертвали животите си, правили са много дръзки неща,
които са останали в историята като нарицателни и служщи за пример- бил той отрицателен, или положителен.... Герой след герой са се раждали, живяли, правели големи (главно - за човеците) дела и- умирали...

Но какво ли е да бъдеш свободен и да си като герой в Божите очи? Замислям се на фона на редица мои "идоли" от тийнейджърството, плакати, снимки, филми, образи за подражание...какво е да си Божий "герой", има ли си Бог герои, трябва ли да се достигне до това "звание", до тази позиция, или е нужно просто освещаване и радикален хриситянски живот? Обръщам се към святите писания (а те са святи, понеже Божиите мъже са ги писали под вдъхновението на Святият Дух, движени от желание да остане нещо написано за следващите, за нас...понеже Бог е искал да бъде ТАКА).

-1- "Да бъдеш див, или смирен" пред лицето на Господарят, Който идва.

Отговорът на този въпрос е свързан с отговор на въпроса Какъв ъ всъщност Самият Той. Ако докажем, че Господарят е Див, или пък, преобладаващо - смирен, то ние ще трябва да се подложим на СВятий Дух промяна и освещаване, следвайки този модел...образ и поведение.

-2- Какво е да си герой в Божието царство и иска ли Бог да бъдем "герои"; какво е да си герой в истината Божия, а не според вървежа на този свят?

Отговорът на този въпрос е добро нещо и е свързан с предоставяне на отговор спрямо търсенето в сърцата на редица млади хора...Бог Е СВят.

(следва)