Как Бог ми изпрати ангела си

Как Бог ме подкрепи, изпращайки ангела си.
****************************************


Един от дните, в които се казва, че "не си на себе си" - трудноооо, труднооо... Имах наистина трудно време. Покрай всичките касапници, като отношения към мене, както на работата, така и вкъщи от родителите ми, се прибави и това, че "пропаднах" в много тежа депресия. Направо глава ме цепеше от тежест и гадост. Отътре- страхове, отвън- борби...няма мир!!
****************************************

Та- в такова състояние, в което ни Бог усещах, ни дявола, излизам да плача пред Благият Боги да го моля за помощ. Словото казва :

Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!
2 Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!
3 Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).
4 Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение! Пс.20
****************************************

Беше студена септемврийска нощ. Стоя на стадиона и викам със сърцето си към Бога : "Боже дай ми знак, че Си с мене! Подкрепи ме, Боже! Ти Си ми опора! На Теб разчита сърцето ми!!"... И изведнъж, както нито съм искал, нито мислил, че точно така ще стане- чувам плясък на огромни крила. Не го чувам "в духа си",- баш наяве, в реалността на физическото! Първата ми мисъл беше : Е сега пък тоя щъркел кво прави тука?! По принцип във Владая за 35г-ни съм видял само два пъти, и то на дърти години, щъркели. Но тогава се учудих много- гледам нагоре в осветеното от уличните лапми небе над стадиона - НЯМА НИЩО!! А плясъка на крилата- над самият мен!
Започнах да тичам със странна тръпка и лек уплах в сърцето си- всичко ми се беше свило от напрежение- едно е да се молиш, друго е да се "тресне" отведнъж нещо духовно във физическият свят! Та - тичам и гледам- плясъка на огромните крила е над самият мен, нагоре- осветено пространство от уличните лампи (те са леко над самият стадион, в самият му край , по улицата до стадиона,- така че осветяват добър периметър и от самият стадиона и нагоре, над него )----абсолютно празно! Виждат се само далечните звезди! Нищо друго! Е сега вече се уплаших наистина! Спрях, леко премигнах, та ако са ми навлажнени очите, да не би заради това да не виждам- пак стоя, гледам нагоре към плясъка от големите криле -----няма никой! Няма нищо!!
****************************************

Оставих "нещото " прелети досами уличните лампи, то чуваемо долетя до тях, мина в непосредствена близост, НО НИЩО НЕ СЕ ВИЖДАШЕ- ПРОСТО УДАРИ ОТ ОГРОМНИ КРИЛЕ И- НИЩО ДРУГО!!
****************************************

Вече бях сигурен, че става въпрос за нещо НЕВИДИМО от мен. Стоях и страх от Бога започна да ме изпълва. Стихове от словото започнаха да изгряват в сърцето ми, а аз направо си треперех от страх ...
Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.Псалми 145:18
****************************************

Този случай ще го запомня. Той ми беше показателен как Господ може да е ТВЪРДЕ БЛИЗО тогава, когато ти си мислиш, ЧЕ Е ТВЪРДЕ ДАЛЕЧ- нашите грехове са това, което ни отдалечава от Бога, не че Той бяга от Своите Си.****************************************
Нека на Него е вечна слава!!
****************************************