МОЯТ ПРИЯТЕЛ ЧИЧО ПЕНЧО

Моят приятел чичо Пенчо
****************************
Започвайки работа в Митница Перник, бях определен да замествам временно (което доста се разтегли  ) хора от охраната, докато бъдат назначени нови. Така, до назначаването на охрана, изпълнявахме тази длъжност няколко човека на щат „митнически полицай”. Някои бяхме нови, някои- от по-отдавна. Бързо се разбра кой- кой е и какъв чешит е - :D , аз бях горещообсъждана личност. Така, но това, дето искам да го опиша набързо е моето интересно, претърпяло различни катаклизми и сътресения, взаимоотношение с един голям образ, човек на годините на татко, казващ се Пенчо Стоичков. С Пенчо се запознахме по следният начин.
****************************

В малката дежурна стаичка, прилична на коридорче, аз, приемайки дежурството, обикновено правех няколко, задължителни неща. -1- вадех малко касетофонче и касетки- коя с проповед, коя- с хвалителни песни, -2- разлиствах на бюрото преди това извадената бибилия и започвах да се моля, да чета и да си водя записки. Някой ще рече- прекалено фанатизирано. Друг- ще го приеме. За мен това беше важно, като съм гледал, разбира се, да не би духовният ми живот да стане препънка за това- да изпълнявам стриктно служебните си задължения...е, правех каквото мога  , естествено ,допускал съм грешки, които съм гледал да поправя и да си взема поука.
****************************

Та! Започвам да се моля аз, отварям на Псалми, пророците, хваля Бога и – Господа ме изпълва с таква радост, че ми е невъзможно да я задържам... познато чувство- само си казах: Кой, Господи? (имам впредвид, че Бог в такива случаи, обикновено ме води да благовествам на някой/и :D ). Гледам- отсреща, на три метра от вратата на дежурната, на входа на банката отсреща, която беше в самата сграда на митницата, стои познатият образ- бяла коса, висок, строен, тъмни големи очила, тип „Бийтълс”, гръмогласен, симпатичен, явно женкар, силен мъж. Не!- викам безгласно на Господа, докато краката ми сами тръгнаха да излизат... И така се запознахме- аз излезнах, той стоеше срещу мене, погледнахме се, ръкувахме се (аз лично не бях излизал да се запознавам с този тип, щото ми беше предизвикателен в плътта- непрекъснато задяваше ВСЯКАКВИ жени, а ако ли пък минеше някоя по – забележителна, той гръмогласно поздравяваше, докато очите му капеха от желание, че чак ме стряскаше в стаичката... :D - такъв беше Пенчо... затова избягвах да го засичам, като ми се налагаше да излизам служебно от дежурната) и седнахме „като мъже” да си похортуваме. Естествено, се започна- минава някоя жена, той- реплика, аз- пас. Минава друга, той- реплика, та даже и дима от цигарата му имаш чувството, че иска да се увие около жертвата,- :D ….а аз- нищо, пас.. По едно време бат Пенчо не издържа и ме попита : Абе ти що не казваш нищо?! Гле,й к,ва мадама да ХХХХХХХХ направо да ХХХХХХ... , а аз му викам : Ами- вярвам в различен морал, имам различни разбирания, относно живота , сескса, жените и други неща..., а той- ще гръмне : Мооля?!! –аз- Вярвам в Бог Исус – той- К,вооо?!! Ей, момче, я си опичай акъла бе?! Що си прахосваш живота?! Сега ти е времето да живееш! Лелееее, що не съм ти на годините- лелееее!!! Я ги мани тия лицемери бе! Знаеш ли попа на село какъв е ? Чакай да ти разкажа! – аз – Не, не искам, повярвай ми!- той- Не! Трябва да знаеш, като вярваш, какви са ти идолите!- следва с нищо предотвратим гаден разказ- аз – Хубаво, зная, че много от тези хора са такива и всъщност не вярват наистина в Исус, но аз вярвам по различен начин! - той- Ти да не ходиш на тия побъркани сбирки ?!! При ония, дето рипат като откачени и вдигат ръце като фанатици?!! Я кажи кой ти е пастора? Кажи ми име!! –аз- Ами- Георги. Георги Бакалов.- той- Кааааквооо?!!! Ххахахахахааа!!! И ти си намерил да ходиш при който трябва! Знаеш ли кой съм аз? – аз- Ами- не.- той- Ами аз съм завършил ПОР (подготовка организационных руководителей) в Москва, работил съм в тайните служби, ние вербувахме Георги, бе!! Ама той е наше момче! Ако ми дадеш време- до няколко дни ти донасям документ, написан от нас и с неговият подпис отдолу- какви ми ги говориш ти??!!!! –аз- Не, това не е вярно. Не мога да се съгла...- той- Абе кой ти иска съгласието?!! Георги е лицемирен двуличник, той е ХХХХХ, и е ХХХХ, той е наше момче! Жорко- на него да вярваш?!!! Ай стига бе!!! Междувременно, привлечени от глъчката, която се водеше вече във високите, се беше струпала малка тълпа от зяпачи и сеирджии, знаещи, че идва момента, в който аз ще започна да говоря и да видят кой ще наделее в спора.... Други се бяха натрупали по прозорците на Митницата и гледаха с жив интерес дебата (почти виканицата на бат Пенчо, де- :D ). Беш ми наистина трудно с този човек. След първите няколко престрелки, хич и не ми се занимаваше с този тип, „КОЙТО ОКАЛВАШЕ ИМЕТО НА ПАСТОРА МИ” (е, сега не стоят вече така нещата, но това е друга тема).
****************************

Така, първо искам да кажа, че не заемем никаква позиция ЗА, или ПРОТИВ относно изказването на Пенчо, че Георги е агент, сътрудник (бивш) на ДС – не зная, за мен беше важно душата на чичо Пенчо да се спаси и аз правех всичко по въпроса, а относно дали Георги се е продал- той ще си отговаря, Пенчо не ми представи никакъв документ, пък и аз силно се съпротивлявах на цялата кампания „АНТИ БАКАЛОВ”, кампания на която бях прицелна точка твърде дълго, но съм благодарен, защото това ме направи по- силен и ме предизвика за повече твърдост.
****************************


Оттогава, аз започнах целенасочено да се моля за Пенчо, да излизам, да го обичам, да си говориме за различни неща, да му споделям как съм повярвал в Христа и как Той ми Се яви в гората- тогава, когато никой не можеше да ми помогне, тогава, когато бях омразен на всички и най- вече- на себе си... (още веднъж: Благодаря Ти, Исусе, обичам Те!!! Благодаря Ти за Голгота!! Слава само и единствено на Тебе!!!). Любовта, с която Отец ме изпълни, за да стоя и да служа на Пенчо в неговият път към Исуса, беше неповторима, неспираема, гореща, изгаряща,- понякога не можех да се стърпя и го прегръщах, казвах му, че Бог го обича, като въпреки перверзното и гадничко говорене, Бог ми даваше устни и език да говря каквото трябва и както трябва. Въпреки обидите. Въпреки жлъчта и подмятанията, които ставаха, когато и други се намесваха- КОГАТО СТРАДАШ КАТО ХРИСТИЯНИН Е ТОЛКОВА ДОБРО И БЛАГОУГОДНО В ОЧИТЕ НА НАШИЯТ НЕБЕСЕН БОГ!!! Благодаря Ти, че ме задържа, Боже!!!
****************************

Веднъж, един обед, си спомням как Бог направи невъзможното за един човек, но не и за Себе Си. Седиме си с Пенчо и аз буквално съм пълен с Божията любов към този човек, желая да му разкажа за последната проповед, за това, как Бог ме докосна на нея, какво ми говори... но не мога- цялата реалност ми се противи в лицето, минават всякакви хора, чуват се всякакви неща, сърцета ми се отвращава от целият този буламач....и тогава....Бог ми проговори. Той ми каза : Сине! Чуй ме! Погледни сега към мене!- и аз в духа, отворих сърцето си за Бащата....и Той ме изпълни със Своята свята дързост. Човек може от своята си сила да направи много, наистина много неща, но когато помазанието на Бога слезе върху някой, то тогава той има свръхестествена сила да извърши Божията воля. Изпълнен с Божият огън, аз се обърнах към Пенчо (чиито очи „изтичаха” след преминаващите задни части на мнозина от другият пол) и го попитах: Може ли да ти кажа- разкажа нещо?- той- Да, бе, няма проблем.- аз- Знаеш ли, докато си седиме с тебе тука,... Бог стои на Своят свят трон и цялата вселена е открита като вода във водна чаша пред Него. Той стои и гледа вътре, в твоето сърце, Той знае мисълта ти, преди да се е зародила, думата ти- преди да си я изрекъл.... Той те познава отвътре и отвън...- той- стига с тия глупости, бе..- аз- Не, чуй ме! – и полека лека му разказах, преживявайки по невероятен начин, сам- самият, видението на Исая, когато видя Господарят, в годината, когато умря цар Озия... Небето беше отворено и аз видях Бога, на Неговият престол, а когато разказвах на Пенчо за серафимите, как обикалят около трона и Самият Величествен Боги как викат със силен глас : СВЯТ!!! СВЯТ!!!! СВЯТ Е ГОСПОДАРЯТ НА ВОИНСТВАТА, Пенчо стоеше с наведена глава, мълчалив и само каза : Господи, ти наистина го виждаш!! Ти наистина го вярваш!!! Той беше като зашеметен... а аз бях като отвят от Бога- силата на Духа в мен беше такава, че направо не се чувствах като човек- просто не бях аз... Бог придърпваше сърцето на този грешник към Себе Си и аз просто бях там.... слава на Единственият...!!!!
****************************

След време подарих на Пенчо „Нов Завет”, човека започна да си го чете, на предната корица, доколкото си спомням, бях написал примерна молитва, която да му даде език да се изрази в покаянието си към Исус.....

След години се срещаме с чичо Пенчо. Аз- женен, с две деца, нещо, на което той беше казал : Ти никога няма да се ожениш, ще видиш!! Как може левент като тебе да се даде на една жена, бееее?!!! Я си поживей!! Не, не вярвам, че ще се ожениш- въпреки вярата си, ще имаш тепърва много жени!! - алилуя, че това „пророчество” (както и много други, казани от подобни неправилни личности), не се изпълни! Пенчо ме гледа разчувстван, докоснат от нежността и красотата на дъщерите ми, и казва: Ти наистина си щастлив човек, Владе!! Вие наистина сте щастливи хора!!! Какви чудесни деца!!
****************************

Не ми е до прочувствените му думи! Не ми е до това, някой да ме хвали за красотата на децата ми! Не ми е до това, някой да ме похвали , че не съм направил „бройка” с женското съсловие. НА МЕН МИ Е ДОСТАТЪЧНО ДА БЪДА ОДОБРЕНО ПОВЕДЕНИЕТО МИ ОТ НЕБЕСНИЯТ ОТЕЦ- НЕКА РАБОТИМ ЗА ТОВА!!!
****************************

А иначе наистина се хваля с тази придобивка- Пенчо, с когото вярвам да се видиме тепърва и да си отдъхна, като ми потвърди вярата и спасението си в Исуса Христа, Който Е Бог благословен до века!!! Амен.
****************************