Силата на святостта, покорството и страданието в Помазаника

Напоследък си мисля за силата на това да си свят на Бога. Да си отделен от този свят в сърцето, поведението и говоренето си. Да си съвършен, завършена личност в Христос, усъвършенстван и променян непрекъснато от Духа Божий. Да следваш Христа, понасяйки позор за Него. Да не страдаш като някой, който е направил глупост, или грях, но като Негов син, като роден от Бога, като някой, в който пребъдва Неговият зародиш и живот и надежда за бъдещето. О, КОЛКО ПРЕВЪЗХОДЕН Е БОГ! КОЛКО ЧУДЕСЕН Е НАШИЯТ БАЩА!!

Има редица грешни тенденции в съвременнот християнство, използвани от сатана, за да задържа Божиите хора далеч от единството , любовта и силата на царството. Бог Е Свят.Бог Е Свят! Едва ли някъде може да се чуе истинското евангелие...вече... Спомням си когато за първи път влязох в събранието, чийто пастир тогава беше Г.Бакалов- какво присъствие на Бога ! Каква святост, сила, каква обезоръжаваща любов имаше тогава! Сега?! Програми за какво ли не, стремеж към обществена приемственост на обществото на изкупените на Агнеца...кога Христос ни е призовавал да се стремим към приемане към този свят?! Кога?! „Ето- каза Той- идва княза на този свят, но той няма НИЩО В МЕН!” (Йоан 14:30
Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене;....)

Как говореше Исус относно този свят и хората му ? Ето няколко примера :

Йоан 8:23
И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

Йоан 12:25
Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

Йоан 12:31
Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

Йоан 13:1
А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

Павел, споделяйки относно този свят, написа :

Ефесяни 2:2
...в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;....- смятам, че Павел ще е доста изненадан, ако види (не че не ги вижда, де :-) ) своите братя и последователи на Исус транслитерализирали и видоизменили чрез множество странни доводи и тълкувания както неговите писания, така и редица части от дохристовите книги (т.н. Ст.Завет). "Църква, призвана да победи", "Навдигаща се църква", "Призван да победиш" и тнт....не че съм против да побеждават християните, но въпроса е в духа на посланието, защото той (духа) е минал отдалеч покрай Христовият (и то- с доста опасение е минал... ;-) ).

Представям си Павел, пишещ в тъмницата своите писма, който сега е в царството на Помазаника и на Неговият Баща, да гледа как ние тълкуваме неговите писма и , може и да се прекръства, човека....

Християните са призовани да бъдат свещенници на Своят Бог, да понасят страдание и гонение, а новите тенденции за "Управляваща Църква" целят точно обратното. Чувал съм уважаван "църковен лидер" (що за каламбур и игра на думи е това новоизлюпено същество- "църк. лидер"?! В писанията аз виждам служители, стареи, но не и "глави и шефове на вярващите")да казва относно дадена ситуация : - Ха! Тя (жена, която е постъпила несправедливо, според него- спрямо него) просто не знаеше с кого си има работа! Тя наисти не знаеше с кого си има работа! - малеее, малееее!! Залегнете, че идва той- представям ви - Г-Н ХРИСТИЯНСКИЯТ ЛИДЕР! МОСЬО ПЪРВЕНЮ! Изтупан, облечен по поседна мода, знаещ да говори добре, изискани обноски, обигран глас и интонация, чудесни жестомимични движения по време на разговор...- на фона на - глупавият Павел, който се изправи с окови по себе си и каза на цар Агрипа : - Желал бих да сте като мене, изключая тези окови... - никакви права! Никакво - Ти знаеш ли с кого си имаш работа , бе ?! Нищо.


Да, наистина, Павел в началото на служенето си пред Господаря имаше малко по-различно поведение (в Синедриона, наричайки първосвещ-ка "стено варосана", опитвайки се да се измъкне, като противопостави възкресението м-у двете религиозни фракции, казвайки, че е римлянин на тръгналият да го бичува.. и тнт), но после виждаме един тотално заслепен и умиращ човек, който , подобно на вманиачен фанатик споделя : - Всичко считам за долен и вонящ боклук,...само Помазаника да придобия...само Него да имам.... - колко сме се отдалечили от този простоват изказ и от тази най- висша цел! На този и само на този път, имайки тази невидима директива вътре, в себе си, ние можем да твърдим : - Да, аз съм Христов/християнин... - иначе сме едни, които се наричат с чужда фамилия, с чуждо име и род, който не ги касае. Виждате ли, не искам да осъдя никого, защото наистина, в този последен час мнозина първи ще бъдат последни и да ни/им даде Господарят сила да не роптаеме/ят в този час....

Святостта е свързана с покорство. Към писанията на Бога, написаното от Неговите служители и към Духа Му, Който оживотворява написаното в различен от всичко друго вид- написаното Духа превръща в манна(от евр.- "Какво е това?") , храна за нашият духовен човек и в живот. Да, жив хляб/ хляб на живота, Се нарече Самият Господар в добрата вест според Йоан 6:
"48 Аз съм хлябът на живота.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света." , но и написаното за/относно Него и Бога е също такъв вид храна, истина, учение, което ни е предадено за изследване и покорство, от Неговите пратеници (апостолос- от гр.- пратеник), заръки относно вярата и относно Божият Син, Святият Дух и Бащата Небесен....колко неизследима е премъдростта Божия и Неговите мисли са предълбоки!


Един човек е свят- отделен от този свят, покорен на Сина, християнин (тези всичките са синоними, сходни думи по смисъл), когато живее обновен живот, различен спрямо този свят и най- вече, живее близо, покорно , спрямо Небесният Баща. Има една гордост....искам да кажа правилният вид гордост, когато един баща види детето му да се държи ДОСТОЙНО и бива похвален за възпитанието му. Мда...мисля, че е така и относно Небесният Баща- Той Се чувства щастлив и радостен, когато види децата Му (милионите вярващи в Сина и имащи Него, Живота) , да живеят ДОСТОЙНО ЗА ПРИЗВАНИЕТО КЪМ КОЕТО СА/ СМЕ ПРИЗВАНИ- ДА БЪДЕМ НЕГОВ НАРОД И ДА ИЗПЪЛНИМ ВОЛЯТА МУ, ПРЕНЕБРЕГВАЙКИ СЕБЕ СИ И ВСИЧКО ...ГЛЕДАЙКИ НА РАЗПНАТИЯТ ХРИСТОС И ИМАЙКИ НЕГО ЗА ПРИМЕР....ЗАЩОТО ПОСТРАДАЛИЯТ ПО ПЛЪТ СЕ Е ОТДЕЛИЛ / РАЗГРАНИЧИЛ ОТ ГРЕХА И ТОЗИ ПОГИВАЩ СВЯТ. Достойно Е Агнето....достойно Е Агнето да приеме слава, почит и сила, защото Е Било заклано и с кръвта Си Е придобило нов народ за Своят Баща...люде святи...съставляващи Неговото тяло ...Негова Невяста, без петно, или бръчка , или друго такова нещо. Слава на Нашият Спасител от огненото езеро.



(следва)