Святост - тази забравена и презряна дума

Святостта в днешни дни е безумие. И ние, като последователи на Месията от гр.Назарет сме призовани на това безумие.

Ние трябва да разберем, че това е една СТЕНА на разделение, една бездънна пропаст между нас и света и НИКОГА да не се плашим, нито срамуваме да я демонстрираме и подчертаваме в отношението си със света и хората му. Аз съм светия. Аз съм ученик на Помазаника, на Христос. Това, обаче, изисква няколко неща. Първо, тази декларация пред човеците изисква поемане на немалко отговорност. Ние не просто трябва да се борим с греха – ние трябва да ходим в триумфално шествие с Исус от Назарет по тази земя, демонстрирайки превъзходството на вярата ни

( 4. Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и това е победата, която е победила света – нашата вяра.- І на Йоан 5гл.).

Пълна победа над греха и страстите

(І на Йоан 2:6 Който казва че пребъдва в Него сам е ДЛЪЖЕН да ходи така, както е ходил Помазаника (Христос).

Свобода от всеки един грях, сласт/похот и мърсотия (Йоаново 1

:5. И знаете че той се яви да вземе нашите грехове; и ГРЕХ НЕМА В НЕГО. 6. Всеки който ПРЕБЪДВА В НЕГО НЕ СЪГРЕШАВА: всеки който съгрешава не го е видел нито го е познал.
24. И който пази неговите заповеди, пребъдва в Него, и Той в него; и от това познаваме че пребъдва в нас, от Духа когото е дал нам.).

Това е нашето освещаване и ние трябва да сме посветени на него извън човешките си рамки.

( І на Йоан 3гл.: 1. Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не ни познава, защото Него не позна. 2. Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е. 3. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист., като Той, Самият Син Божий Беше безгрешен и пречист Агнец на Бога Всевишен – допълнението - мое).

Трябва да приемем с вяра сила от Бога и унищожавайки старото си естество, считайки го за мъртво, ние да ходим в святост и сила от Бога. Това дело е част от посланието на кръста в ранната църква, в ранните събрания на вярващите. Второ, това ще отприщи голямо воюване от страна на противника, сатана. Той ще ни говори чрез устите на човеци, в нашите мисли, ще поставя клопки, примки, хитрости и всякакви лукавщини. Как да ги избегнем? Как да го победим? Словото на Бога ни казва : като се покоряваме на Бога и след това – като се съпротивляваме на противника, на клеветника и лъжеца, на изкусителя и бащата на лъжата.

Стоейки в истината на Бога и в пълно покорство, ние освещаваме нашите души и тела, приготвяме се за денят, когато небесата с гръм и шум ще се разтворят, ще се чуе последната тръба на вестител на Бога (ангел) и Той, Самият Той, Божият Единороден, Синът, ще слезе с небесното войнство.

В покорството пред Бога има няколко важни пункта. Първият е да познаваме словото Му, а вторият е : да имаме непрекъснати дела на доброта и вяра. Да се събираме с Божиите хора, а не просто с „християни”, които не Го почитат и не могат да градят царството Му. Ако ние просто сме християни тип „ходя на църква” и „събирам се с християни, за да си прекарам добре и да се бъзгаме”, то ние не постъпваме мъдро. Но ако започнем да се освещаваме с ясната идея, че на Бог са нужни святи съдове за да върши волята Си на тази земя, ако се освещаваме с ясната идея, че ние сме принадлежност на Бога, а не просто „вярващи”, или „християни”, то ние правим добро на Него и на царството Му, спасяваме душите си. Да, спасяваме душите си. Редица християни смятат че спасението е да кажеш молитва на покаяние. Не.

Спасението се изработва със страх и трепет, то е част от нашето ежедневие, защото в час, когато го не мислим Човешкият Син идва. Това е доста отрезвяващо – не смятате ли? В един миг – когато не го очакваме, казва Сам Исус, ще изсвири тръбата с последният зов и Той ще дойде. Затова и ние трябва да сме АБСОЛЮТНО подготвени за този ден и час. Препасани. Умити от всякаква плътска и духовна нечистота. Отделени за Него. Святи. Безукорни, без петно и без бръчка.

Когато говорим за святост, първото нещо, което трябва да имаме в предвид е, че имаме ЗАПОВЕД да бъдем святи. Заповядано ни е от Бог да бъдем като него.

И това, скъпи братя и сестри, е невъзможно.

Само Той може да го направи, когато ние, отричайки се от себе си, заставаме и се представяме като Негови, пред Него, искайки Неговата воля и ставайки Негови роби и слуги. Защото словото на Бога ни назидава, казвайки, че сме били слуги на греха, но сега вече сме слуги на Бога и на царството Му. Това не е унизително. Това е свято. Ние сме извикани от тъмнината в царството на Бога, за да бъдем, да станем святи като Него. Той иска ние да сме не просто „Негово притежание”, но „Негово свято притежание”. Той общува със Своят народ. Своят свят народ. И това трябва да сме ние. Нека настроим ума си на това : ние сме свят народ на Бога, за който Той плати с кръвта на Единородният Си Син. Никой от нас не трябва да съгрешава, но да стои твърд в пътя на праведност и святост. Взаимопомощ, споделяне, молитва, воюване с врага и покорство на Божията воля изграждат както отделните човеци, така и цялото Тяло. Святото Тяло на Помазаника.

Всичко в царството на Бога е свято и безукорно. Един ден ние ще видим това. Ще го видим Него – Святият и Непорочен Син Божи. Ще видим всичките светии, които през вековете са били измъчвани, гонени, хулени, бити, изтезавани, убивани, заради Него. Те ще са с бели дрехи, защото са били умити от кръвта на Агнеца. Защото в царството Му всичко е свято и безукорно.

Тогава, може би, ще съжалим, че сега не сме имали достатъчно вяра, за да направим радикални решения. Важни, животоспасяващи решения. Решения, които ни правят покорни, святи, истинни синове и дъщери на Святият Бог. Виждате ли, религията е превърнала учението на Исус в това : едно безсилно и смешно подобие на истинското. Ние трябва да бъдем това, за което е платено страшна цена. Всичко започва и свършва там : на кръста. Там ние трябва да умираме, за да живеем вечно.

И така, остава един прост въпрос, който е спрямо тези думи :

24. Тогава Иисус каза на учениците Си: Ако някой иска да дойде след Мен,
-1- нека се отрече от себе си,
-2- нека вдигне кръста си и
-3- така нека Ме следва.

25. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.
26. Понеже, какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?
27. Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще отплати на всекиго според делата му. Матея 16 гл.

Въпросът е следният :
Искаме ли да следваме Исус, да сме Негови последователи ?

- тогава трябва да :

-1- се отречем от себе си,

-2- да вдигнем кръста си и

–3- да следваме ТАКА (а именно : отречени от себе си и с вдигнат кръст на Господа Исуса над нас) Исус от Назарет.

ТАКА.

Лошото е че ние Го следваме, но не ТАКА (а именно : ние не Го следваме отречени от себе си, не сме вдигнали кръста си над нас). Това е т.н. „незаконно следване”, тогава вярващите „беззаконно” следват Исуса. Затова и в денят на гнева на Бога и на Неговото агне ще има някои от нас, които с ужас ще чуят страшна присъда. Нека не бъдем глупави, но нека бъдем разумни. Нека бъдем мъдри и покорни. Нека се освещаваме и да стоим в святост. Така ние ще дочакаме мъдро и в спасение денят на Бога.