ПРОСТИТЕЛНОСТ

Жени отвори вратата чорлава, с огнен поглед и стиснати устни. Пред нея стоеше Иван. Умърлушеният му вид издаваше скритата му моментна слабост. Може би видът му, или случилото се, сами отприщиха потокът от думи към него : - Изрод такъв! Никога няма да простя-чуваш ли? НИКОГА! Да пукнеш дано! В ада да гориш дано! Мръсник! Нищожество!...

___________________________________________________________________________


Какво означава „да простиш”? Защо ние трябва да прощаваме?…Може би всичко, като въпроси, логика, дискусия, свършва при представата на онзи ден, в който слънцето изгуби блясъка си, стана мрак по цялата земя, а на един кръст, помежду двама разбойници пиеше чашата на гнева Господен един мъж. Този мъж. Този Исус. Исус от Назарет. Можем да видим разкъсаната плът. Провиснали парчета от кожа, откритите меса, стичащата се и гноясваща кръв по тялото, мухите, които в жегата кацат по него, жестокостта на унижението, жестокостта на наказанието, на унижението, на … (?)… на отхвърлянето от страна на Неговият небесен Баща, на това, че върху Него-Самият падаше наказанието, което докара нашият мир. Как си позволяваме на този фон да казваме : „Трудно ми е да простя. Не мога”?! Не, бих отговорил-ти не искаш. И бих поставил под съмнение твоята вяра в Исус и твоята твърдост, твоята искренна любов към Бога, която ЗАДЪЛЖАВА да простиш-не само ти, но и всеки, да ВЪЗЛЮБИШ ближният както себе си. Четем, но не вярваме. Вярваме, но не се покоряваме. Уж се покоряваме, ама не докрай и не до смърт. Не каза ли Исус така :

21. От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
22. Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.
23. А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.
24. Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене,
-1- нека се отрече от себе си, -2- нека дигне кръста си, -3- и така нека Ме последва.
25. Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; и така до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.
26. Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?
27. Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

(вж. Матея 16)

Чуйте какво казва Божият Син и сравнете със себе си! Не трябва ли да видим, че Самият Той изобличително казва така : Матей 7:21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
Лука 6:46. И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?
Вижте ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО между „говорене” („…зовете”) и „вършене” („…не вършите…”) в горните думи на Спасителя! Не разбираме ли, че нашата вяра не е говорене, а вършене? Не сме ли лицемери, когато говорим едно, а вършим друго?! Прочетете какво казва Павел : Римляни 2:13. Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани… ; вижте какво поучава Яков относно това :

19. Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
20. Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
21. Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
22. Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
23. и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.
24. Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
25. Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?
26. Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

(вж. Яков 2)

И сега, ще кажещ, не знаеш той какво ми причини! От горният пример, който написах, моите измислени герои са пред развод (Жени и Иван). Съпругата отваря сутринта вратата на мъжа си, който е бил при чужда жена. Тя не може да го понесе. Реагира така. Права ли е? Защо? Тя е права във възмущението си, спрямо греха на Иван, но думите и не са прави . Отвъд това, само да отметна, че Иван е доказал с постъпката си (деянието, направеното нещо), че е достоен да бъде отпратен от живота на съпругата си и брака да бъде прекъснат. Но пак зависи от по-натам развилите се взаимоотношения и решения- както помежду им, повече и към Самият Бог. Простителността е свързана с ..Божията заповед да носим кръста си и да изгубим живота си. На теб ти е трудно да простиш? Това е лицемерие. Ти не искаш да простиш, е истината и ти трябва да си го признаеш. Бог дава благодат и сила за всяко едно нещо. Погледни на Исус-думите на Божият Син на кръста са : - Лука 23:34. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях. Но, ще кажеш ти, това е Исус. А и те не са знаели какво вършат, според както и Той казва. Не, ти имаш ДЛЪЖНОСТ към Бога да прощаваш и да любиш дори и враговете си. Да прощаваш на брат си седемдесет пъти по седем на ден. Каквото и да е. Но егоизма ти и това, че ти искаш да ЗАПАЗИШ живота си, те карат да БЯГАШ от заповедта на Исус, от това условие : -1- ако някой иска да Ме последва…-2- нека ….-3- нека…Бих искал да те попитам : ти вярваш ли в Исус? Да? Тогава имаш ли нужните дела, които да ДОКАЖАТ твоята вяра? Не законослушателите, но законоизпълнителите ще бъдат оправдани. Слушаш и говориш, или слушаш и изпълняваш? „Ти не знаеш каква рана ми направи този човек” – ще каже някой. Едва ли е по-голяма от раната на Исус. И, от друга страна, бих допълнил това : имаме ЗАПОВЕД :

25. И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?
26. А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?
27. А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“
28. Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.

(Лука 10).

Как може да сме такива лицемери?! Чуйте какво каза Сам Божият Син : Правилно отговори; това прави, и ще живееш.! На какво отговори павилно? Какъв беше въпросът? Въпросът беше този : „Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? ” , на което Исус отговори с въпрос : „Какво е писано в закона?”, ето продължението: човекът отговори с цитат от закона : „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.” и Исус го окуражи : „Правилно отговори; това прави, и ще живееш.”. Ние глухи ли сме, или слепи? Какво ни пречи да се покорим? Защо не искаме да се покрим? Какво бихме обяснили в съдният ден за това, че НЕ ИСКАМЕ да простим? Нашата болка? Нашата невъзможност да простим? Нашата слабост да простим? Какво още НАШЕ бихме изтъкнали като причина и като оправдание в наша полза? Вижте го: сам.гол.разпнат.кървав.с висящи парчета от събствената си плът.засъхнала гангренясваща кръв.Луди ли сме, ако гледаме на това да не простим? Луди сме. Да. Луди сме. Трябва ли да го разпваме още веднъж в сърцата си с думите : - „Не мога” ?! В горният пример, ще каже някой, Исус говори за закона. А ние сме под благодат. Скъпи братко, бих казал, ти как четеш всъщност това : „Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?”?! ВЕЧЕН ЖИВОТ. ВЕЧЕН ЖИВОТ. ВЕЧЕН ЖИВОТ. Трябва ли да го напиша още веднъж? Да, ще го напиша : ВЕЧЕН ЖИВОТ. С червено е, за да ти напомни за пролятата кръв. С червено е, за предупреждение. Защото иде денят, в който всеки един от нас ще застане с открито лице пред престола. Готов ли си за този ден? За кой живееш? Чий роб си? На Божият Син, или на собственото си сърце? Не можеш ли още да постиш? Чуй какво изказва с последни хрипове, напукани и окървавени и разбити от бой уста, Божият Син :
Отче, прости им, защото не знаят какво правят. Оставям те на собствената ти съвест. Разбира се, след като почетеш това, ти имаш право на избор. Както и Адам имаше. Кого ще послушаш и кому покорен ще бъдеш? Ще оставиш ли живота си и ще вземеш ли кръста си, или ще живееш в самозаблуда, че си Негов, когато си свой си и държиш на живота си?! Трудно ти е да простиш и невъзможно? Погледни Него. Виж Исус на кръста. Как не ни е срам да считаме жертвата Му за нищо?!!! Нима не разбираме, че предизвикваме Божият спаведлив гняв?! Моля те, умолявам те, имай разум да оставиш живота си и да живееш за Него. Моля те. Стани Негово притежание, негов син и дъщеря. Живей покорно и с чиста съвест. Не се считай за много нещо, бъди смирен, братко и сестро. Погледни..на…Него…

4. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.

5. Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус;

( и сега прочети ВНИМАТЕЛНО какъв е бил СТРЕМЕЖЪТ НА УМА у Исус!)

6. който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога,
7. а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората,
8. и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

(имаш ли този СТРЕМЕЖ НА УМА, братко и сестро? Гледаш ли и за чуждото, или си егоцентрик, който живее своят си живот?)

9. Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;
10. така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества
11. и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.
12. Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие – изработвайте спасението си със страх и трепет,
13. защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение.
14. Вършете всичко без ропот и без съмнение,
15. за да бъдете непорочни и чисти, безукорни Божии деца сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
16. като държите словото на живота, за да имам с какво да се хваля в Деня на Христос – че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
17. Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.
18. Подобно и вие се радвайте, и се радвайте заедно с мен.

(филипяни 2)