Вяра

Вяра

________________________________

- Живот! Аз искам да живея! – извика с все сили Кристиян.
- Какво му стана на този глупак? – учуди се Глупчо – нима сега е мъртъв?
- Живоооот! Живоооот! Живоооот! – крещеше неистово вече Кристиян, излязъл извън себе си. Очите му бяха разширени, сякаш виждащи Някой, Невидим за останалите, напуканите му устни – пълни само с тази единствена дума, която той я повтаряше, викайки, ръцете му – протегнати нанейде, където никой не виждаше, а сърцето му – изгаряше по нещо, което не беше от този свят. Миг – и Кристиян скочи така, както беше – още необлечен, с напъхани крачоли в незавързани обувки, чорлав, и като безумен се затича по невидим път, който Някой му разкри на момента. Глупчо отрони : - Такъв глупец не съм виждал. Той наистина се побърка окончателно. Аз се дистанцирам от подобен вид лудости и изпълнения на лунатици. Кристиян вече тичаше в пътят. Той беше видял Животът и Истината, макар и в гръб и сякаш нищо не можеше да спре лудешкият му бяг по пътят.
(по книгата на Джон Бънян „Пътешественик от този свят към онзи”)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Вяра. Това няма да е философски размисъл върху писанията. Това ще е практичен съветник за вярващите, та да живеят силен и плодоносен живот, пълни с вяра, надежда, любов и истина. Вярата е свързана с „твърдост”, „упоритост” , „постоянство”. Това са три основни и важни компонента, части от нашият живот и битка докато сме тук на земята. Това, което убягва на светиите на Бога което врага е покрил е МИМОЛЕТНОСТТА, КРАТКОСТТА на нашият живот и, от друга страна ВЕЧНОСТТА на нашето съществуване след смъртта. Затова и героят на Бънян Кристиян крещи като луд и се спуска към невидимото – защото невидимите неща на Бог са вечни, а видимите – тленни и временни. Това, което е ценно пред Бога често, да не кажа – винаги, се презира от човеците, но то спасява душата на този, който с вяра прави добро и живее покорно на Самият Бог. Слава на Него. Слава да бъде на Всесилният, Който Един е създал небесата и земята, дал Е живот и съществуване на всяка една твар.
Това, което врагът прави е да ни ориентира повече към този свят, ползите, или негативите от него, но не и да вдигнем очите си към вечните и неотменими неща, които ще наследим след нашата смърт. Няма нищо лошо, нито зло в това : да знаем, че истинските неща ние ще ги видим след като склопим очи и нашият временен живот в това тяло свърши. Как ви звучи това ? На мен – лично не ми звучи много комфортно, но това е част от учението на Нашият Господар, Исус и, следователно, ние трябва да го повярваме. Трябва да го приемем за истина и точно тук, често е проблемът с нашият човешки ум. Той започва да се противи и да изтъква своите доводи в полза на цяла една система, която е враждебна на Бога. Това е системата на този свят и на княза му. Неслучайно Павел изтъква така :


Протестантски (1940)
1 Коринтяни 15
1. Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
2. чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.
3. Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
4. че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
5. и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
6. че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
7. че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;
8. а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
9. Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,
10. Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.
11. И тъй, било че аз се трудих повече, било че, така проповядваме и те и аз, и вие така сте повярвали.
12. Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
13. Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;
14. и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15. При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;
16. защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;
17. и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.
18. Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
19. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
20. Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.
21. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.
22. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
23. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.
24. Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
25. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
26. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,
27. защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
28. когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
29. Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?
30. Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?
31. Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.
32. Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".
33. Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".
34. Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.
35. Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?
36. Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.
37. И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;
38. но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
39. Всяка плът не е еднаква (тук Павел има в предвид обвивката на тялото, самата кожа – доб. мое); но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
40. Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.
41. Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.
42. Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;
43. сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
44. сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.
45. Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.
46. Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
47. Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.
48. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
49. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
50. А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.
51. Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
52. в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
53. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
54. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".
55. О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?
56. Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
57. но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.
58. Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

От първо писмо до коринтските вярващи, 15гл.

Моля ви, прочетете избраният текст ВНИМАТЕЛНО още веднъж – не е загуба на време, но е добро за вас. Павел обръща внимание на няколко много важни неща :
-1- ако стоим в благовестието спасяваме душите си. А ние стоим в това благовестие чрез вяра -2- ако само в този живот се надяваме на Помазаника (Христос), то от всички хора ние сме най – много за съжаление -3- в Адам всички човеци умират (в плътта си), а в Христос (Помазаника) ще живеят вечно тези, които са достойно живели за призванието – с вяра в Него /правя малка отметка : под „кръщение заради мъртъвци” в ст.29 Павел има в предвид кръщаване в Христос с вяра заради вечният живот и това, че ние ще станем мъртъвци в плътта си ; заради това, че ще умрем и ще бъдем възкресени ние сме повярвали в Помазаника – за да придобием вечен живот и спасение СЛЕД смъртта/. Това, което врагът прави е че ни ВПЕЧАТЛЯВА с този свят и нещата му и ние живеем един плътски и земен, душевен живот, отделен от пълната благодат и истина. Какво е нужно ? Да се отделим от света, или ? Можем ли да живеем с Бога В този свят? Как ? Как да живеем в този свят НЕОБРЕМЕНЕНИ ОТ греха и идолите му ? Вяра. Твърдост. Упоритост. Постоянство. Така ние в сърцата си се отделяме от гнусотата и съблазните на този свят и на княза му. Ако имаме вяра, но нямаме упоритост, то ние ще отпаднем. Ако имаме вяра и упоритост, но упоритостта ни не е постоянна, а временна, то ние пак ще отпаднем. И така, стигаме до този важен момент : НИЕ ТРЯБВА ВСЕКИДНЕВНО ДА ХОДИМ ВЪВ ВЯРА, С ТВЪРДОСТ В СЪРЦАТА СИ, ИЗГРАЖДАЙКИ ПОСТОЯНСТВО. Това е част от нашето усъвършенстване пред Бога и нашето освещение. Така ние се приготвяме за онзи ден, когато с фучене стихиите ще преминат и цялото творение ще бъде свито от Божият Син при идването Му. И така, ние ходим по пътят на Господарят си твърдо уверени в учението Му и Самият Него. Не просто „четем библиите си”, но вярваме в написаното и го изпълняваме. Изпълняваме го с вяра. Вярата ни кара да имаме дела, които да доказват нейната реалност и адекватност в живота ни. Вяра без дела не е никаква вяра.
Посредством вяра ние трябва да отстъпим от вървежа на този свят и да приемем съдбата си в Божият Син – Исус от Назарет. Каква е тази съдба ? Да покорим живота си, ума, чувствата и силите – дори докато сме живи, на Божият Единороден, на Идващият Господар.

Идващият Господар


Протестантски (1940)
Матей 21
1. И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
2. Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
3. И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
4. А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -
5. "Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".
6. И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
7. докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
8. А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
9. А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
10. И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?
11. А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.
12. И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
13. Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.
14. И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
15. А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
16. Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала"?
17. И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
18. А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19. И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.
20. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
21. А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
22. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
23. И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?
24. А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
25. Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
26. Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.
27. И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
28. Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
29. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
30. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.
31. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32. Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
33. Чуйте друга притча. Имаше един стопанин 1, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34. И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
35. А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37. Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
38. Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
40. И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
41. Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42. Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
43. Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44. И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.
45. И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
46. но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.



-1- оригиналната дума за „стопанин” в притчата е „ойкодеспотес” G3617
οἰκοδεσπότης
oikodespotēs
oy-kod-es-pot'-ace
From G3624 and G1203; the head of a family: - goodman (of the house), householder, master of the house.


G1203
δεσπότης
despotēs
des-pot'-ace
Perhaps from G1210 and πόσις posis (a husband); an absolute ruler (“despot”): - Lord, master.
G3624
οἶκος
oikos
oy'-kos
Of uncertain affinity; a dwelling (that is : a house or other building or place in which somebody lives )(more or less extensive, literally or figuratively); by implication a family (more or less related, literally or figuratively): - home, house (-hold), temple.

Врагът е принизил нашата вяра до това : ние трябва да се напъваме, за да приемем нещата от библията, от святите писания. Но всъщност вярата е едно леко и приятно приемане, едно пълно доверие и разбиране, че ние започваме да ориентираме нашият живот към …? Вечността. Показателен за мен е примерът с Кристиян от книгата на Джон Бънян – той започва да се държи като откачен и се втурва в пътят на благата вест, за да намери вечен живот, а неговият познат Глупчо го презря и отхвърли. Често нашето поведение в очите на този свят ще е именно такова : ние ще изглеждаме луди, ненормални, откачени, лунатици, дори – опасни, но това не трябва да ни притеснява, защото ние имаме Господар на небесата, от Когото ние трябва да се страхуваме и Комуто ще отдадем слава едни ден, когато Го видим в пълнота, слава на Бога. Това започва мигновено да ни освобождава от робството на тлението и на временността . Ние започваме да придобиваме друг ум, друга настройка към този свят, към хората, управляващите сили, към нас –самите, към всичко. И всичкото това ПРЕОРИЕНТИРАНЕ трябва да е на база на писанията и на учението на Исус, всичкото това нещо трябва да е на база на нашето изграждане на вярата и доверието в Божият Син. Но какво доверие ? Много пъти нещата в нашият живот могат да претърпят пълен, или частичен срив. Изпитание, което да ни изглежда като абсолютният и пълен край. Изпитание, което да донесе сякаш не благословение, а смърт, разруха, погром. Тогава и именно тогава ние разбираме къде сме. Сърцата ни преживяват катаклизъм, преживяват болка, битка и вътрешен дълбок спор. И наша е отговорността да се облегнем с вяра на Исус и да се отречем от себе си, защото НИЩО НЕ СМЕ ВНЕСЛИ В ТОЗИ СВЯТ И НИЩО И НЯМА ДА ВЗЕМЕМ, КОГАТО СИ ТРЪГНЕМ ОТ НЕГО. НЕКА ДА УПОВАВАМЕ НА БОЖИЯТ СИН И ДА СЕ ПРОТЕГНЕМ КЪМ СПАСЕНИЕТО МУ. Амен.