Как Бог ми изпрати ангела си

Как Бог ме подкрепи, изпращайки ангела си.
****************************************


Един от дните, в които се казва, че "не си на себе си" - трудноооо, труднооо... Имах наистина трудно време. Покрай всичките касапници, като отношения към мене, както на работата, така и вкъщи от родителите ми, се прибави и това, че "пропаднах" в много тежа депресия. Направо глава ме цепеше от тежест и гадост. Отътре- страхове, отвън- борби...няма мир!!
****************************************

Та- в такова състояние, в което ни Бог усещах, ни дявола, излизам да плача пред Благият Боги да го моля за помощ. Словото казва :

Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!
2 Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!
3 Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).
4 Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение! Пс.20
****************************************

Беше студена септемврийска нощ. Стоя на стадиона и викам със сърцето си към Бога : "Боже дай ми знак, че Си с мене! Подкрепи ме, Боже! Ти Си ми опора! На Теб разчита сърцето ми!!"... И изведнъж, както нито съм искал, нито мислил, че точно така ще стане- чувам плясък на огромни крила. Не го чувам "в духа си",- баш наяве, в реалността на физическото! Първата ми мисъл беше : Е сега пък тоя щъркел кво прави тука?! По принцип във Владая за 35г-ни съм видял само два пъти, и то на дърти години, щъркели. Но тогава се учудих много- гледам нагоре в осветеното от уличните лапми небе над стадиона - НЯМА НИЩО!! А плясъка на крилата- над самият мен!
Започнах да тичам със странна тръпка и лек уплах в сърцето си- всичко ми се беше свило от напрежение- едно е да се молиш, друго е да се "тресне" отведнъж нещо духовно във физическият свят! Та - тичам и гледам- плясъка на огромните крила е над самият мен, нагоре- осветено пространство от уличните лампи (те са леко над самият стадион, в самият му край , по улицата до стадиона,- така че осветяват добър периметър и от самият стадиона и нагоре, над него )----абсолютно празно! Виждат се само далечните звезди! Нищо друго! Е сега вече се уплаших наистина! Спрях, леко премигнах, та ако са ми навлажнени очите, да не би заради това да не виждам- пак стоя, гледам нагоре към плясъка от големите криле -----няма никой! Няма нищо!!
****************************************

Оставих "нещото " прелети досами уличните лампи, то чуваемо долетя до тях, мина в непосредствена близост, НО НИЩО НЕ СЕ ВИЖДАШЕ- ПРОСТО УДАРИ ОТ ОГРОМНИ КРИЛЕ И- НИЩО ДРУГО!!
****************************************

Вече бях сигурен, че става въпрос за нещо НЕВИДИМО от мен. Стоях и страх от Бога започна да ме изпълва. Стихове от словото започнаха да изгряват в сърцето ми, а аз направо си треперех от страх ...
Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.Псалми 145:18
****************************************

Този случай ще го запомня. Той ми беше показателен как Господ може да е ТВЪРДЕ БЛИЗО тогава, когато ти си мислиш, ЧЕ Е ТВЪРДЕ ДАЛЕЧ- нашите грехове са това, което ни отдалечава от Бога, не че Той бяга от Своите Си.****************************************
Нека на Него е вечна слава!!
****************************************

Как Бог спаси Бойко от мизерията

Как Бог спаси Бойко от мизерията
*********************************************

Една кратка история за един човек от многото в София. Съпругата ми работеше в едно фотостудио в центъра. Там, сред нищото, е живеел един бездомник, Бойко. Тя се запознала с него, когато едни полицаи го наритали защото се мотаел из пазара- не че е крадял, - там го знаеха,- просто му се отбили...защото бил бездомник и "се мотаел".
*********************************************

Албена го беше приела във фотото, говорила му за Бога, той слушал, плакал... приел Исус. Запознах се с него и аз- интересна история. Бил човек "с име", но пропаднал...и сега беше в плен на алкохола.
Загубил сестричката си, започнал да бие баща си .... и по урвата надолу....та да тук- спеше в кашони и в свободните железни сергии...тъжна работа.
*********************************************

Започнахме да му служиме и Бог започна да го променя. Не можеше да ходи- краката му бяха издути, посиняли...грозна работа. Молихме, мъкнахме го до болницата на ръце, на прегледи, изследвания.
На няколко пъти го взимахме на служби. Трябваше да ходим и да го взимаме от пазара, защото понякога беше силно пиян. После- одисеята по градски транспорт...но Господ ни помагаше да го обичаме.
*********************************************

Един от рожденните си дни, Бойко никога няма да забрави- нямаше къде да го празнува и - го взехме у нас. Понагостихме се скромно, човека се стопли (беше студено време), започнахме да се молим...Божието присъствие слезе и му служихме- той беше много докоснат, плака, благодари на Бога, слава на Името Му Добро.
*********************************************

Веднъж скинари го бяха пребили. Друг път- болен от нещо... Беше бая трудно да го поддържаме . Нямахме и пари да инвестираме сериозно в живота му и да го измъкнем от физическата нищета. А от духовната той се измъкна- лицето му- иначе тъмно и брадато, светна и стана по своему, красиво, братово в Исус и това беше видно. Много хора от пазара свидетелстваха, че се е променил. За съжаление нямахме пари да го издърпаме от всекидневно изкушаващата го обстановка на предлагания на алкохол. Той продължаваше ....период от време не пие, но дойде някой, изманипулира го, и наш Бойко- натряска се... Но беше невероятно мил и мек човек! Помня разговорите си с него, проповедите си, когато излизахме из парка и му говорех за Исуса, за Бог. Беше невероятно време, но не можахме да го издърпаме от физическата мизерия. В духа беше станал благородник, но във физическият свят се валяше в мърсотията...за съжаление.
*********************************************

Благодарен съм на Бог, че ни даде да спасим тази човешка душа, толкова безценна за него!!!
*********************************************


Бойко почина от премръзване преди няколко години. Сега е при Отца си... Благословен да Е Бог!!!
************************************************

"Див в Исус", или "Смирен в Исус" - няколко наложителни въпроса относно характера на ГОСПОДАРЯ....

*************************************************
Божията красота ни плаши, привлича и удивлява.
*************************************************
Божият характер ни изумява с добротата и любовта,
кара ни да се преклоним, заради святостта.
*************************************************
Божието лице...е магнетичната страна, живото проявление на Словото Му. Струва си да кажем като Моисей: - О, моля Те, покажи ми лицето Си- и да чуем- сине, поклони се пред нозете на Сина!!!
*************************************************

Мислейки си за парадигматичното възприемане и тълкуване на Словото на Бог, аз често размишлявам за Самият - Него. Живият Бог, Отец на Вечността, Князът на мира...
Ето един от въпросите, които е стоял в ума и сърцето ми през годините на моята вяра в Исус: Трябва ли да бъда див като Исус, или да бъда смирен като Него? Какво трябва да бъде моето поведение в критични ситуации? Как да разбера кога съм постъпил правилно, и кога- грешно?

*************************************************

Естествено, отговорът на всичките тези въпроси никога не е един и общовалиден. Веднъж е нужно да действаш смирено, друг път- да бъдеш дързък. Никога не трябва да слагаме законови рамки и постулационни аксиоми спрямо дадени ситуации, защото всичко е относително и специфично- веднъж е редно да се усмихнеш,- друг път- не; веднъж трябва да отстъпиш,- друг път-не и т.н. Но...така, или иначе аз си мислех за Този Исус- от гр.Назарет, нареч "Христос", "Помазаника".

*************************************************

Избрах да сложа тази снимка неслучайно- тя е "емблематична" за мен-лично и много ме докосва. В нея има скрито толкова много! Не зная защо, но напоследък Бог ми говори чрез редица, открити от мой приятел,Младен(и впоследствие -от мен), такива снимки на коне. Никога не съм бил любител на конете. Спомням си, че като бях в късните тийнейджърски години, с братчеда яздихме магаре, но то -1- беше вързано и -2- не беше наше...та имаше и негативни последици от тези акции...


*************************************************

Но тази проявена волност, тази струяща сила и впечатление на свобода и жажда за простор и препускане наистина притеглят сърцето ми. И Бог го Е направил така. Ние биваме привличани от Този, Който Е Самата Свобода; Този, Който Е Самата Красота и Святост... Бог е вложил толкова много в копнежа ни по свободата- хората, за да бъдат свободни, са жертвали животите си, правили са много дръзки неща,
които са останали в историята като нарицателни и служщи за пример- бил той отрицателен, или положителен.... Герой след герой са се раждали, живяли, правели големи (главно - за човеците) дела и- умирали...

Но какво ли е да бъдеш свободен и да си като герой в Божите очи? Замислям се на фона на редица мои "идоли" от тийнейджърството, плакати, снимки, филми, образи за подражание...какво е да си Божий "герой", има ли си Бог герои, трябва ли да се достигне до това "звание", до тази позиция, или е нужно просто освещаване и радикален хриситянски живот? Обръщам се към святите писания (а те са святи, понеже Божиите мъже са ги писали под вдъхновението на Святият Дух, движени от желание да остане нещо написано за следващите, за нас...понеже Бог е искал да бъде ТАКА).

-1- "Да бъдеш див, или смирен" пред лицето на Господарят, Който идва.

Отговорът на този въпрос е свързан с отговор на въпроса Какъв ъ всъщност Самият Той. Ако докажем, че Господарят е Див, или пък, преобладаващо - смирен, то ние ще трябва да се подложим на СВятий Дух промяна и освещаване, следвайки този модел...образ и поведение.

-2- Какво е да си герой в Божието царство и иска ли Бог да бъдем "герои"; какво е да си герой в истината Божия, а не според вървежа на този свят?

Отговорът на този въпрос е добро нещо и е свързан с предоставяне на отговор спрямо търсенето в сърцата на редица млади хора...Бог Е СВят.

(следва)

"На зелени пасбища ме завежда, освежава душата ми..."

************************************
ГОСПОД Е НАШ СЪДИЯ!
************************************
ГОСПОД Е НАШ ЗАКОНОДАТЕЛ!
************************************
ГОСПОД Е НАШ ЦАР- ТОЙ ЩЕ НИ СПАСИ!
************************************

Молитвата ми преди да се прочетат тези редове, е Святият Дух да ни говори в духа. Утешителят, Духа на истината, Духа от Бащата

Колко е малко времето ни на тази земя! Спомням си, когато бях тийнейджър- някак си вътрешно имах убеждението, че ще живея вечно, че няма да остарея, тялото ми няма да отслабне, но винаги ще имам сила и ще бъда привлекателен и строен- каква заблуда! От грехопадението до сега, човечеството се стреми да запази тази временна обвивка за възможно по-дълъг период от време, красива, привлекателна и ...по възможност силна. Но какво е казал Бог и ...как трябва да живеят последователите на Живота, Исус? Да, ние знаем, че Назарянина, Когото Бог възкреси от мъртвите на третият ден от Неговото разпъване на Голгота, Е нашият живот, но дали наистина го вярваме? Нека се замислим! Ето, например, аз, наскоро, когато говорих на малката си дъщеричка за това, че един ден тати няма да го има и тя трябва да бъде готова да живее с Исус, с Бога радикално свято и вярно на заповедите на Святата Троица, тя ме погледна втренчено и каза : Тате, ти лъжеш.... А пък аз си дадох сметка, че е едно да го говориш, но друго- ДА ОСЪЗНАЕШ ВРЕМЕННОСТТА НА СВОЕТО ПРЕБИВАВАНЕ ТУК, НА ЗЕМЯТА!!!

ГОСПОД, ВЕЛИКИЯТ ОВЧАР

Ние знаем, че думата "Господ", е аналогия на "Господар". Нека размислим. Нека тихо го кажем така, както е : ГОСПОДАРЯТ НА МОЕТО ТЯЛО, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА, ГОСПОДАРЯТ НА ВСИЧКО, ИСУС ОТ НАЗАРЕТ...БЛАГОГОВЕЯ ПРЕД ТЕБ,...ПРЕДАВАМ ТИ СЕ...ОТДАВАМ ТИ СЕ ТАКА, КАКТО БУЛКА НА СВОЯТ ЖЕНИХ,- ВЛАДЕЙ МОЕТО ТЯЛО- НЕКА ТО БЪДЕ ТВОЙ ХРАМ, ВЛАДЕЙ МОИТЕ МИСЛИ- НЕКА ТВОИТЕ МИСЛИ СТАНАТ МОИ...ПОМОГНИ МИ В БОРБАТА СЪС СТАРОТО, ЗАМЕЩАНО МИ ОТ МОЯТ ПРАБАЩА АДАМ, ЕСТЕСТВО- МОЛЯ ТЕ, ГОСПОДАРЮ!!!- как различно звучи, скъпи в Господа, нали?! О, колко дълбок мир идва, когато Го признаем с вяра за наш ГОСПОДАР!!!
"1 Тимотей 3:16 И без противоречие - велика е тайната на благочестието: Този,
"Който бе явен в плът,
потвърден чрез Духа,
видян от ангели,
проповядван между народите,
повярван в света,
възнесен в слава".

Но каква връзка има цялото това нещо с дадената от мен тема от Псалм 23: "1. Господ е Пастир мой
(По слав. 22.) Давидов псалом.
Господ е Пастир мой;
няма да остана в нужда.

2. На зелени пасбища ме успокоява;
при тихи води ме завежда.

3. Освежава душата ми;
води ме през прави пътеки заради името Си.

4. Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
защото Ти си с мене;
Твоят жезъл и Твоята тояга - те ме утешават.

5. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми,
помазал си с миро главата ми; чашата ми прелива.

6. Наистина благост и милост ще ме следват
през всичките дни на живота ми;
и аз ще живея завинаги в дома Господен."

Нека обърнем внимание на думите в "bold" - има някаква приятна топлина и красота в тях! Нека сега забележим думите в "italic" - те ни говорят за Неговото управление. По принцип, аз съм против "разбиването на библейски текстове е стихове", но ...понякога е нужно да се направи. За да разберем и вникнем в смисъла, за наша поука и разбиране. "Господ е моят Овчар". "Завежда ме на зелени пасбища"- добре, ще каже някой,- не е ли обидно определянето на човешко същество с чифтокопитно- било то прословутата "християнска уфцъ", или с нещо друго- какъвто и да било добитък...? Пък и - все пак, нека да не забравяме, това е писано то цар Давид, в Старият Завет, когато Духа не беше излян върху последователите на Божият път, когато имаше само обещанията за Месия, но не и Неговото идване, живот, смърт и велико възкредение. Тогава, що дириме тука, в Псалми?

За мен, лично, Псалмите, или Песенните стихове на този еврейски цар, когото Бог извика от колибата с овцете, да "пасе" народа Му, са ПРИМЕР НА ЖИВ ВИК В СЪРЦЕТО ЗА БОЖИЕ УПРАВЛЕНИЕ, АПЕЛ КЪМ СВЯТИЯТ ЗА ПОМОЩ, СЪКРУШЕНО ПРИЗНАВАНЕ НА ГРЕХОВЕ, МОЛБИ И МОЛИТВИ, НАПИСАНИ Н СТИХОТВОНО-ПЕСЕННА ФОРМА, когато самият той ги е пял на Бога в наааай- различни състояния- от дива радост след победа в битка, до вик за помощ и милост, когато се е чувствал сам и изиоставен от Бога. Ето,- това е ,което ние, като последователи на Божият Помазаник, трябва да си признаем- трябва да станем искренни спрямо САМИТЕ -СЕБЕ СИ И СПРЯМО БОГА!!! Защото заедно с искренността, ние ще преживеем благословението на истинското взаимоотношение с Бога, тъй като има премного фалши в взаимоотношениео помежду ни. Как може да призоваваме Исус като наш Господар, а в сърцата си да стоим далече ОТ НЕГОВОТО ГОСПОДСТВО И УПРАВЛЕНИЕ?!!! Когато Божият Син възкръсна и се яви на Своите ученици, Той им каза : Матей 28:18 "Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." -е, питам аз под "всяка власт" ние включваме ли Неговото господство над живота ни- реално? Не,- в повечето случаи- не. Естествено, говоря и за себе си.....и това трябва да се промени!

(следва! Прекъснат от : малката Златомира :-))

СВОБОДАТА В ГОСПОДАРЯ ИСУС- КАКВО ПРЕЖИВЯВАНЕ!

**********************************************

СВОБОДАТА В ГОСПОДАРЯ ИСУС- КАКВО ПРЕЖИВЯВАНЕ!

**********************************************
1 Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
**********************************************
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
**********************************************
3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
**********************************************
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,
**********************************************
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
**********************************************
6 То излиза от единия край на небето, И обикаля до другия му край; От топлината му нищо не се укрива.
**********************************************
Пс.19
https://www.blogger.com/comment.g?blogID=1992791964347346142&postID=6786350829671758716&page=1

Свобода...каква позната дума! За нашата, родната свобода е платено с кръвта на нашите деди, братя, майки... ние имаме едно чудно наследство- свободна родина. Друг въпрос е, че стенем под икономически гнет, но нека да размислим за нещо различно- нашата свобода... в Личността на Господарят на душите ни, Исус.
**********************************************
Станалото църковно клише "свободен от греха" сякаш само в себе си поглъща като грозна химера красотата на съдържанието и истинската стойност, на не само белетристичната оценка, но времева- моралната, духовната тежест на същността - ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН В ГОСПОДАРЯТ ИСУС!
Нарочно съм сложил горната картина - това е силен за мен символ. Как се е разиграл само този кон, а?! Каква сила и скрита, сякаш сбита, застинала, мощ има в посланието! Сякаш жребецът, кипящ от енергия ей-сега ще избухне, ще взриви наблюдателя със стаената сила, пращяща във всеки един от напрегнатите му мускули...каква красота! Замръзнал миг в сюблимация...емоционална експресия и моментно запечатано движение...!!!! Но това ли е "да бъдеш свободен в Исус"? Словото ни предупреждава, че има плодове, крайни резултати,проявления, които може да са от два (да не кажа-три) източника: от Духа в нас и от нашата плът...т.е., от нашето грозно, наследено от Адам, естество. Но какво точно означава да си свободен в Исус?!
**********************************************
В началото на статията си написах, че за нашата свобода (имам впредвид национална) е платено с кръвта на хиляди знайни и незнайни хора. Свободата ни е невероятен дар и ние трябва да сме благодарни на нашият Бог, че ни я е дал! Както е написано на самият "Руски паметник", в София : "Не намъ не намъ но на имени своему...", което е цитат от Псалми 115:1 :
(По слав. продължение на 113.)
Не на нас, Господи, не на нас,
а на Своето име въздай слава
заради милостта Си и заради верността Си.- така че- славата и благодарността за свободата ни(на родината), си Е за Него и за никой друг!!! А нека да разгледаме сега нещата с нашета духовна свобода. Слава да бъде на Бога за ВЕЛИКОТО ИЗКУПЛЕНИЕ, КОЕТО БЕШЕ ИЗВЪРШЕНО НА ГОЛГОТА!!!
**********************************************
1 Коринтяни 7:23
"С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.".
Позиците, които искам да дискутирам в тази тема са -1- неправилният вид свобода, -2- правилната свобода в Господаря на душите, Исус.
**********************************************

-1- НЕПРАВИЛНАТА СВОБОДА
Неправилната свобода е често видно явление. Това е нашето тълкуване на правилният вид наше поведение и отношение, в дадени ситуации.

Галатяни 5:13
Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани; само не превръщайте свободата в разпуснатост на плътта, но с любов служете един на друг.

Наскоро, докато си пишехме с един брат, ние достигнахме ниво на емоционална напрегнатост.Точно там, на върха на айсберга, той отприщи неправилни думи и определения към мен. Защо ги написа? Вижте, не защото беше гневен,-не! Не защото беше ядосан, притиснат от мен, да кажем, или някаква друга причина- НЕ! Той си позволи обидните и язвителни думи и епитети, ЗАЩОТО СМЯТАШЕ, ЧЕ Е ПРАВ В ТОВА- ДА МИ ГИ НАПИШЕ. Ето я клопката. Често ние грешим НЕ ЗАЩОТО СМЕ ЕМОЦИОНАЛНИ, НО ЗАЩОТО ВЪТРЕШНО, В СЪРЦАТА СИ (а понякога и тайно от съвестта си :-) ) СМЯТАМЕ, ЧЕ ИМАМЕ ПРАВО НА ТОВА ПОВЕДЕНИЕ И ТЕЗИ РЕПЛИКИ. Сега, в конкретният пример, който дадох, аз смирено бих казал : и все пак...и отново препрочетох кореспонденцията си с този, вече изтрит от абонатите ми, брат. НИЩО! Да, на едно място съм се изразил малко неясно, но в никакъв случай това не е повод той да стигне до употребата на презрителни категории и епитети. Махам с ръка- да продължим напред! Да, от една страна това е правилното решение, но се моля Бог на истината в Исуса да ни покаже Неговата истина и Неговото отсъждане относно нашите мотиви и дела... Знаете ли, в момента слушам на работата си, една известна песен на "The Сranberries " ("Zombi")и част от припева ("With their tanks, and their bombs
And their bombs, and their guns
In your head, in your head they are cryin'
In your head, in your head, Zombie, Zombie
In your head, what's in your head Zombie")е ""Зомби!! Зомби!!", дума, изпята с болка и гняв. Въпроса "what's in your head Zombie?!!" - "...какво е в главата ти, Зомби?!!!", плаши със своята директност и реалност... На видео клипа към песента човек може да види грозните лица на химерата "война" - малки деца с пушки, танкове, оръжия, убийства, т.н. Защо правят това нещо тези хора? Да, това е зло, да, това е грях, да, това е отвратително в Божиите очи, но ТЕ ПАВЯТ ТОВА, ЗАЩОТО СМЯТАТ, ЧЕ ИМАТ ПРАВО, ЧЕ СА ПРАВИ...и грешат ужасно! Да, протестантите също имат своят грозен и ужасен принос през вековете в това безумие, но така, или иначе, ХОРАТА ПРАВЯТ ТЕЗИ НЕЩА, ЗАЩОТО СМЯТА ЧЕ ИМАТ ПРАВО ДА ГИ ПРАВЯТ. Да, някъде там, в своите сърца, те водят кратък диспут със съвестта си, но, в крайна сметка, те решават да го направят. Естествено, не е нужно да се достигне до такива крайности, като убийства и т.н.- но ние правим нашите си "убийства в сърцето", нашите си "тайни прелюбодейства", гняв, яд, вик и хула... (Матей 15:19 Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.).
Добре, точно в това се състои направилната свобода- да смяташ, че имаш право, когато словото казва, че нямаш.Да смяташ, че е о.к. да се държиш недобре с брат си, когато словото казва, че не е. Да си позволяваш зло в сърцето, когато словото ти казва, че е грях. Да унижаваш. Да злословиш. Да клюкариш. Да обхождаш братята и да плетеш интриги. Да си проводник на невярна информация. Да си зъл, но да си мислиш, че си добър! С две думи, както казва словото,-
Матей 6:23
"...но ако окото ти е лукаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!" - и това е окото ти с което четеш Божието слово,- твоето сърце!Това е твоят мироглед! Това е начина, по който възприемаш себе си, Бога, истината за живота и смъртта и т.н. Там ако се сбърка и човек реши да не приема корекция, накрая ще приеме голямо осъждение, защото Господаря ще го отхвърли, като някой, който не познава :
Матей 7:23
"Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие." И така, излиза, че неправилното ни разбиране за свободата в Исус, Господаря, може да ни коства...спасението. Това е ужасно!
**********************************************

-1- ПРАВИЛНАТА СВОБОДА
Е не толкова често срещано явление. Защо? Защото е свързана с фактора време? И да и не. Съгласен съм с Рик Джойнър, който пише, че в мюсюлманските държави често презвитерите изглеждат сякаш са вярващи от години, но всъщност са вярващи от съвсем скоро. Защо? Просто- всекидневно животът им е подложен на въпросителна и те просто живеят абсолютно доверявайки се на Господа- това е ! Те просто живеят за Него, не за себе си! Това е правилният вид свобода! О, тогава, когато животът ти е под въпрос- тогава да видим дали ще се чудиш кой да злословиш! Тогава да видим дали ще настройвам брат против брата, дали ще се съдим един- другиго и дали ще се занимаваме с редица маловажни и незначителни неща!!!Аз мисля- тогава живеенето ни ще бъде различно. Говоренето ни ще бъде различно. Битките с различни грехове ще са просто като слана под обедното слънце... Тогава ще видим, че точно това е красотата на една личност, която е избрала да живее не за себе си, но за Господаря. Това е изобразено на картината горе- този жребец, който аха-аха да изцвили и да заиграе, да "избухне" в силата си : Божието царство не се състои в думи но в силата на Духа (1Кор.4:20)!!!
Различно е, възлюбени, когато РАЗБЕРЕМ И ВЛЕЗЕМ В НАСЛЕДСТВОТО СИ НА БОЖИИ ДЕЦА!!!

Слава на Господа!



Римляни 8:14 "Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове."
Римляни 8:19 "Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове."


**--++Владимир++--**

ВЕНДЕТА

Живеем в дни ,когато е обявена

ВЕНДЕТА

на принципите и постановленията ,на законите от Словото на Живият Бог. Нарочно написах Живият Бог, защото когато спорим относно истината в Христос, дискутираме Словото Му и живеем / къде- нашият, къде – отчасти- Неговият живот /, ние много често забравяме, че Той Е Живият, Творецът, от Чийто Дъх бе сътворен видимият и невидимият свят / „...Той не Е Бог на мъртвите, но на живите .” Евангелието на Матей 22гл.: 32ст. / . Но да се върна на обявената „вендета” . Защо смятам така ?


Деградацията в структурите на обществото ни сама ни дава отговор : безбрачни „ семейни двойки ” , широко масмедийно популяризиран извънбрачен секс, насилие в училищата и „на улицата ”, кражби и насилие ,заляли страната ни и осакатявайки я със всеки изминал ден и т.н. факти, известни на всички ни , говорят за все по- успешно установяване на царство, което е противно на Божието и силно враждебно спрямо Него – Самият и Неговите люде . От друга страна, същата деградация и духовно царство са приемани на драго сърце от сърцата и умовете на хората в света .
Вендетата е безмилостна – тя няма да пожали никой нерадикално следващ Исус, Негов ученик ; многото скръбни новини за разруха сред нашите християнски семейства - изневярите и и насилието , откъсването на децата ни от семейната Божия среда и поглъщането им от мрака и покварата, както и лицемерието, фалша и лъжовният ни стандарт към Христовото Слово , говорят за безмилостната война и безскруполните методи на воденето `и от княза на този свят, Сатана.

Но защо вендетата засяга и толкова силно „ нашият стан ” ? Не каза ли Господа :

„... дерзайте Аз победих света .” / Евангелието на Йоан гл.: ст./ , както и :

„ Отец Ми , Който Ми ги даде ,Е по – голям от всички ; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца . ” / Евангелието на Йоан 10гл.: 29ст. / ? Може би сме пренебрегнали единството ни със Сина и Небесният ни Баща в нашите сърца ? Отстъпили ли сме от Бащата ? Защо в българските библии срещаме остарялата и снета от употреба дума „ Отец ” , вместо съвременната и правилна дума „ Баща ” ? Струва ни се недостатъчно духовно, или има някаква дълбока, невидима и от най- острите очи причина ? Исус дойде като Син, изпратен от Своят Могъщ Баща. Презентирайки началото на Своето служене , Той цитира от книгата на пророк Исая / 61гл:1,2 ст./ , където е описан образа на пратеният Месия, очакваният Спасител / но очакващите не разпознаха времето на посещението /, прикръщението Му в река Йордан Святият Дух слиза върху Него и „ ...един глас дойде от небето, който казваше : Ти Си Моят Възлюбен Син ; в Теб благоволих.” Евангелието на Йоан 10гл.: 29ст.


Хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх


Така че ,ние трябва да размислим върху това : Бог Е Нежен чрез Святият Дух, но и уби хора чрез Него / Деяния /, Бог Е Деликатен, Внимателен, Грижовен, но Се проявява и стряскащо за нашата натура като обезумял разярен и подивял човек ,преобръщащ маси с пари, крещящ някакви думи за дома на Баща Си ,който е бил молитвен дом на народи , а пък бил превърнат във разбойнически вертеп, размахващ бич ...

Какво лошо, нехристиянско поведение, какъв избухлив, арогантен характер,
пълен с агресия и неизцелени емоции ! Няма ли кой да му изгони демоните ?
Разпоредители,- дръжте този обезумял човек ! Вън от църквата такива !
А-а-а-а-а-а-а-а-а-а я да се научи на добри обноски, пък после ще го пуснем и то –
ако лидерството разреши !!

Май сме изградили подобна на Вавилон империя, с наше управление и всичко да работи „по ноти” , само дето го няма оркестъра и всички стоиме в неловката тишина на абсурдната липса на Господа, на размахваната диригентска палка нахалост, на празните помпозни думи, странните изявления, че Той Е тук, ама ако е истина защо Е бездеен ... и не искаме да се запитаме, та да не излезе Богохулство – не толкова към Бог, колкото към изградената християнска система...


Да, определено , домът е на Бог Бащата. Написвам нарочно Баща, а не Отец, защото Той Е Баща, не Отец ; Исус Е Исус не Ииииисус! Стига сме поправославчвали, архаизирали и ненужно митологизирали и „порусославчвали” имената на Бог !

Хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх


Искам да пристъпя към кръста Ти и да зная,
че чакаш мен, да зная, че познат съм от Теб,
че виждам Те , че Ти ме любиш...
Искам да Те преживея!
О, дай ми дъх от дъха Си !

Докосни ме с ръката Си !
Нека Те видя !
О, нека Те видя !

Живият Възкръснал Бог
Стои на краят на животът ми
И с разтворени ръце мен чака,-
Полагам днес животът си и часовете си
в пробитите нозе,
защото зная милостта Ти!
О, Исусе ! О, Исусе !

Лична непоносимост – Божия непоносимост

Лична непоносимост – Божия непоносимост

В живота си като християни ние всекидневно се сблъскваме с неща , които не ни харесват, неща, които не само не понасяме, но и имаме душевна алергия към тях. Това може да са поведенчески модели, отношения към нас, ситуации на напрежение и приближаващ конфликт, в които моменти, ние имаме склонността да сметнем нашата непоносимост и гняв за правилни, в съзвучие и хармония със Словото, със Самият Него. Да , наистина, Давид каза : “ Не мразя ли , Господи , тези, които Те мразят ?! Със съвършенна омраза ги мразя,- за неприятели ги считам !!!” . Нека, обаче , преди да изплюем поредното “Амин “ , да вникнем в смисъла на думите на Давид, в това, което той всъщност каза! Той написа , че –1- мрази не просто тези, които го дразнят, но тези, които МРАЗЯТ НЕГО, СВЯТИЯТ! и –2- не само ги мрази , но и ги счита за неприятели ,за врагове! Безспорно, Давид говори и за това, което ние наричаме “духовен еквивалент ” - нашите духовни врагове, демоните, но и има нещо друго.
хххххххххххххххххххх

Неприятели на Бога са всички невярващи, бунтовни хора, с незачитане на Исус в живота си..., а ние много често просто сме благосклонни към тяхното “неверие”. Не говоря да ги мразим и отбягваме, но имам впредвид тяхната невидима омраза към Бог и нашият абсурден поглед и отношение към този прецедент е : - Е , Бог Е Любов .... Относно взаимоотношенията между нас, вярващите , искам да кажа : - Време е да подредим приоритетите си в живота СПРЯМО ЕВАНГЕЛИЕТО, А НЕ ДА ПОДРЕЖДАМЕ ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД ПРИОРИТЕТИТЕ В ЖИВОТИТЕ НИ ! Време е да загубим животите си . Време е да кажем на мнозина : “ Кой ми е истинският брат и баща и майка? Не тези ли ,които обичат и следват Господа ?!! ” Стигайки до крайност / може би за нас, постмодерното християнско общество / ,ап. Павел изрича ужасяващите думи от
1Кор.16:22:
“ Който не люби Господа , да бъде проклет !
Нашият Господ идва ! ”

; същото виждаме и в писмото към Галатяните 1:9 :

“ Както ей- сега казахме, - пак го казвам :
Ако някой ви проповядва друго благовестие,
освен онова, което приехте, нека бъде проклет ! ”
хххххххххххххххххххх

Краен ли е Павел ?! Дали това е просто емоционален изблик на един изпуснал за малко нервите си Христов служител ? Ако беше такъв случаят, спороед мен, ап. Павел щеше да вметне, че това е казано от неговата човешка слабост, както и споменава в 2 Кор.11 :21 :
“ ... но с каквото се осмелява някой да се хвали
/ в безумие говоря !/ ,- осмелявам се и аз ! ” ;

в Гл.12: 1, 11:

“ Принуден съм да се хваля...”
“ Станах безумен !- вие ме принудихте ...”
хххххххххххххххххххх

Не искам да проповядвам нова доктрина, според която ни са дава право да проклинаме хората, но просто разисквам Божието Слово. Да, наистина , “Съдът е немилостив към този, който не е показал милост; милоста тържествува над съда ! ” Яков 2:13 , но нека да не прибягваме до грешката на нашето естество- да приемаме едностранно Личността, думите, и характера на Триединният Бог! В Евреи е написано :

“ Внимавайте да не презрете Този, Който говори ,
защото ако ония /случаят с 40г. стоене в пустинята /
не избягнаха наказанието, като презряха Онзи, Който ги предупреждаваше
от земята, то колко повече няма да избегнем / наказанието / ние, ако се
отвърнем от Този , Който предупреждава
/ сега ! / от небесата ! ” 12 :25
хххххххххххххххххххх

Нека да размислим за миг върху тези редове. Малко по- горе е написано, че ние сме пристъпили “ .... при Исуса , Посредника на Новият Завет, и при поръсената кръв, която говори по- добри неща от Авеловата .” 12:24 . Точно това ми е липсвало винаги /предполагам – и на вас ?/ : откровението, съзнанието за реалността на нещата, не просто емоционална разчувственост, докато “чета Словото “ ; живата картина, не просто стихове пред моите очи... Затова наскърбяваме често Духа ;- защото нашето тесногръдие и плиткост са излезли отдавна извън времето на нашето детинство, защото сме се затворили в нашият “християнски свят” и сме сляпи и глухи към “...Чийто глас разтърси тогава земята ... ” Евр.12:26 ,а “... в краят на тези дни ни говори чрез Сина, Когото постави Наследник на всичко ...” Евр.1:2 ... Дали сте съгласни, или не – няма значение,- статистиката сама говори за това; дали сме “ Ихавод ” / Славата на Израил се отне, изгуби / , или се приближаваме до “... Църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна !” Ефес. 5:27.
хххххххххххххххххххх

Къде са проявленията от чудеса и знамения на Святият Дух? Днес се смята за чудо ако някой е изцелен от главоболие, да не говорим за сериозни бичове като рак, тумор . И не липсата на чудесата са проблема, но липсата на дълбоко присъствие на Духа..., а ние казваме : Бог Е тук ! Алилуя ! Колко празно и глупаво ! Ако той Е между нас много от нас ще паднат мъртви / Деяния 5:1- 11/ , други ще ослепеят, като магьосника Елима / Деяния 13:8- 12/, или ще чуят режещите думи : “Парите ти заедно с тебе да погинат !”/ Деяния 8:20/, “ По тази причина / неразбирането на Господното Тяло и Неговият Завет и вечеря / мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали . ” 1 Кор.11:30 . “О, Бог Е любов !” - и точно това правилно изказване , използвано изолирано от останалото откровене за Святият Бог , се е превърнало в примка за самите нас !
хххххххххххххххххххх

“ Със съвършена омраза ги мразя – за неприятели ги считам !” – дано това да не се изпълни за самите нас, хора ! Време е да излезем “нашироко” - там, където Той Е Владетелят, Единственият Господар и Съдия !! Той Е Идващият на облаци ! Мощният Съдия, Славният Яхве !!! Нашата душевна склонност да преиначаваме Словото и да го нагаждаме спрямо нашите стериотипи е пагубна за самите нас ! Нека изтрезнееем към Правдата, в Чиито рани се спасихме ! Исус Е Словото ! Той Е Началото и Краят ! Той идва, за да ни съди ! Нека живеем с благоговение и почит ! Слава на Господа ! Нашият Бог има непоносимост към лицемерието и фалша, който е кваса на фарисеите и садукеите ! Нека се покаем и разтворим сърцата си за Живият Бог, Който говори СЕГА !
“Или искате да подбудим Господа към ревност ?
Ние по- силни ли сме от Него ?! ” 1Кор. 10:22

“А когато биваме съдени от Господа,
с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света. ”
1Кор. 11:32

“Ето – ида скоро ; и в Мен е наградата , която давам да отплатя на
всекиго,според каквито са делата му.
Аз Съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.
Блажени , които изперат дрехите си , за да имат право да дойдат при
дървото на живота и да влязат през портите на града ! ”
Откр-е 22:12- 14




*********************************Бог Е Свят !!************************************

Лидер, или служител- абсурдността на нашето време

http://edinni.com/e107_plugins/userjournals_menu/userjournals.php?blog.130

Прави ми впечатление напоследък активността на редица християнски лидери в общественото интернет пространство( http://hristianstvo.blog.bg/?page=2 ). И това говори добре за нас, като общност от вярващи, изповядващи различен от съвремието си морален стандарт на живот, различна житейска философия и принципи, но дали това всъщност.... е ....настина...(как да кажа).... ......НАИСТИНА ТАКА?!!! В повечето случаи мога да бъда обвинен, че съм проводник на бунтарство в нашите среди и на независим дух - да, това е наистина така.

Разглеждайки нашата, протестантско- евангелска история,- кажете ми кой реформатор (авторът далеч не се смята за реформато- по-скоро счита себе си за свободолюбива личност, желаеща Божията свобода в живота на събратството и съсестринството) не е обвинен от съвремието си в злотворство и подривна, антибожествена дейност?! Кой Божий човек (авторът не смята, че напълно е заслужил това определение, но се стреми към него всячески) не е бил прицелна точка на своето фарисейско съвремие?! И така, това, което смятам да дискутирам е смисълът и значението на широкоупотребяваната дума "ЛИДЕР". Аз самият за определен период от време, заедно със съпругата си, бях "лидер" в една малка евангелска общност. Преди да стана такъв, тъй като дойдохме от друга църква, "лидерите" от главната централа пратиха човек, който да ни види, разговаря с нас и да ни каже, че сме добре приети, но те са малко притеснени, тъй като църквата няма постоянно назначен пастир и да не би...случайно да станеме проводници ... да окажем зловредно влияние в църквата. Виждате ли- това е добре. говори за загриженост и аз обясних надълго (е, доколкото можах...:-) ) нашето водителство да дойдем в това събрание и любовта и загрижеността ни към хората. След време ни беше предложено лидерско място, аз приех, съпругата ми също служеше. Но докато ставаше всичко това, като че ли Бог започна да .... се оттегля от нашият дом. Ние жертвахме всичко- прибирахме се с децата по нощите, те спяха на ръцете ни, отивах недоспал и с бучаща глава на работа (водехме и нощни молитви), но виждах, че много хора живваха и Господ привдигаше духа на мнозина. Такаааа. А защо сега Той започна да Се оттегля от семейството ни?! Ето моята версия (както и тази на съпугата ми) : Святият Дух Е свободолюбив Дух (маааалко пояснение- смятам, че е нужно, поради възможносто от неправилно тълкуване на думата "свободолюбив" - имам впредвид Божият вид свобода- НЕГОВАТА ВОЛЯ И СПЕЦИФИКА НА ПРИСЪСТВИЕ, в никакъв случай не арогантно незачитане на духовните власти в събранието) и като такъв Той БЕЗАПЕЛАЦИОННО И ТИХО СЕ ОТТЕГЛЯ от всяко нещо, което ДИКТУВА ПРАВИЛА НА НЕГО, НО НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВА С НЕГОВОТО ПРИСЪСТВИЕ!!! Думата, която Господа ми даде е "форматиране" - ние не можем да форматираме Святият Дух в нашите събрания, хора! Той е ЛИЧНОСТ! Например- обичам да играя с дъщеря си на нейните игри, при които аз съм определен от нея герой, а тя- също измислена личност, но на мен ми омръзва в определен момент и, колкото и да я обичам, след ........време, аз ставам, целувам я, за да не се наскърби и отивам да върша нещо "като голям човек" - разбирате ли метафората ? Господа ни обича и ни цени мноооогооо повече от който и да било човек, но ще играе с нас игричката "неделно цръкве " до определен момент (аз лично смятам, че този момент е приключил отдавна и Той надига духовете на редица недоволни от положението вярващи хора с пророчески дар) , след който Той тихо и, в повечето случаи, незабелязано от нас, ни целува за "До скоро!" .... колко тъжно!

В такава среда на липса на Божие присъствие, ние поставяме (или те се настаняват от организацията)"ЛИДЕРИ", "ЦАРЕ", "УПРАВНИЦИ", които действат в старозаветен модел и са функционални до определено време и в определена област в духа, за Божието царство, но след това те....стават "ИХАВОД"...разбирате, нали?! Господният Дух Е Свободолюбив Дух и Той желае свобода ЗА СВОЯТ НАРОД! "Лидерството" всъщност е небиблейско от гледна точка на Новият Завет служение, породено от нуждата "някой да сложи ред!", " Някой да установи правила и сигурност в "църквата". Така ние правим един про- православен модел на събрание, в който Духа на Бог не може (а и не трябва, а !!) да бъде СВОБОДЕН ТАКА, КАКТО ТОЙ ЖЕЛАЕ- т.е. да се докоснем до ново ниво НА СВОБОДА И НОВО ИЗМЕРЕНИЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО- ТАМ, КЪДЕТО ТОЙ....Е....ЛИДЕРЪТ!!!!

Когато църквата започне да става "ИХАВОД", лидерството започва да активира редица дейности, целящи въвличането на вярващите в редица мероприятия, повечето от които са добри и морални, но не са помазани от Господа и не са промотирани...от....НЕГО.... Аз бях шокиран, когато Господа ми каза : - Сине, спаси брака и семейството си !!! ММММММОООООЛЯЯЯ???!!! Аз, който съм молитвен воин, проповядвам помазано и толкова ме търсят- МОЛЯ?! Бях влезнал в коловозите на организацията, матрицата, схемата на религиозността, започнах да форматирам движението и действието на Духа....и Той започна да се оттегля от мен и семейството ми....- тъжно, а Покаях се и .....абдикирах... Една сестра, ужасена, ми каза, че това не е волята на Бог, че това .... ще разцепи църквата и т.н и т.н..... Но Господа ни даде семейна почивка и ние укрепихме пробойните и вакууума, започнал да се появява, защото бях нарушил Божиите приоритети и бях започнал да се моделирам, да придобивам образа на определената религозна група (без значение дали е ЕПЦ, ББЦ, ОБЦ, АРЦ, или каквото и да е- ЦЕ...). Господа ЖЕЛАЕ ДА БЪДЕМ ПОДОБНИ САМО НА НЕГОВИЯТ СИН!!!! Господ Е Ревнив и е тъжно, че се опитваме да го "орамквяваме"....достойно за покаяние- нали?!!

Затова, аз смятам, че движението на Духа в тези дни е ОБРЪЩАНЕ НА СЪРЦАТА НА БАЩИТЕ КЪМ СЪРЦАТА НА СИНОВЕТЕ, ОБРЪЩАНЕ НА СЪРЦАТА НА СИНОВЕТЕ КЪМ СЪРЦАТА НА БАЩИТЕ------- ТРАНЗИЦИЯ ОТ ЛИДЕРСТВО КЪМ БАЩИНСТВО !!!! Святият Дух изрично ми показа, че това е свързано с презентацията на кръста в нашият живот- лидерството е движение до определено време, то е изтекло, в момента това движение трябва да претърпи преход КЪМ БАЩИНСКО СЛУЖЕНИЕ И БРАТСКА ЛЮБОВ- в противен случай то е проводник на егоизъм, гордост, арогантност, диктатура, ...и....и...и...(ами вие знаете не по- зле от мен ! ), което е оскърбително за кръста.

В краят бих искал да кажа категорично- не съм обиден на никого, обичам всичките лидери, но не може да продължава така ! ГОСПОД НИ НАРЕЧЕ СЛУЖИТЕЛИ, НЕ ЛИДЕРИ (ВОДАЧИ, ПРЕДВОДИТЕЛИ, ЦАРЕ)!

Господа да Е с душите ви , възлюбени!

Моля ви, преди да напишете коментар, прочете внимателно постинга ми!

Използвана литература : http://topmount.dir.bg - Книгата на А. Стром "Християни извън Църквата ", статията на Д. Донев по книгата на Дж. Барна "Революция" - http://hristianstvo.blog.bg/viewpost.php?id=94993

Ваш в Христос Исус : Владимир Минев.

Защо "Свята дързост" - начало на блога

ЗДРАВЕЙТЕ !
Позволявам си с голяма радост да Ви представя ... този първи брой на „СВЯТА ДЪРЗОСТ”. Тези прекрасни деца на снимката са моите дъщери. Сега, смятам да Ви отговоря на няколко важни въпроса. -1- това не е вестник – но какво е тогава- ще ме попитате,- просто вдъхновени страници, в неформална презентация и даващи възможност на Святият Дух (и на Вашите сърца) да работи на ново поле.-2- изданията на „СВЯТА ДЪРЗОСТ”, ще са епизодични, но не и формални от гледна точка на своето издаване – т.е. „СВЯТА ДЪРЗОСТ” ще излиза когато Святият Дух вдъхнови автора и той напише посланието.
Зная, че така презентирано това издание ще предизвика малко неразбиране от страна на някои хора, но това ...не е мой проблем...
Идеята за излизането („раждането”) на това издание е в сърцето ми от много години и напоследък вече се чувствах толкова „умрял” и далеч от тази идея, че явно беше Божието време да ми каже : Сега! В сърцето ми има много послания и идеи, но съм предоставил крайната редакционна работа и тежка дума на най- авторитетната редакционна колегия- „Отец, Син и Святий Дух”.
Идеята за името ми беше дадена от Господа, преди години, още в зората на моята вяра, докато четях „ Деяния ”. Там многократно се споменава за една типична черта, характеризирала облика на първата църква:
„А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса. Деяния 4:13,
И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,...Деяния 4:29,
И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово. Деяния 4:31,
Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.Деяния 9:27,
И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име. Деяния 9:28,
Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. Деяния 13:46,
Но пак те преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.Деяния 14:3,
Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път. Деяния 18:26,
И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство. Деяния 19:8,
Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. Деяния 26:26 „ – всичките тези цитати ни говорят за една специфика от публичният живот на първите християни – те имаха в духа си „дързост” – не арогантност, нито спорене, нито горделиво говорене, но дързост за истината и нейното отстояване в открит публичен диспут. Както виждате, става въпрос не за един и двама души, но за мнозина, и това, което вярвам, е че Господ желае тази сконфузено пренебрегната, или неправилно разбирана черта, да блесне в нова чистота- „СВЯТА ДЪРЗОСТ”- звучи добре, нали?!!!
На страниците ще имате възможност освен да прочетете нещо добро, и да участвате. Всеки един от вас може да ми даде свидетелство, да сподели нещо интересно, ...
„Публикува”, като глагол, няма български корен- той е чуждица и идва от – „PUBLIC” , което означава: публичен, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен, и моята задача ще бъде да напавя публични,общественодостъпни определени истини и откровения. Също така, точно тук ще можете да прочетете за важни събития и решения, които ще се взимат, неотложни молитвени нужди и други. Е, засега – толкоз. Господ да бъде с душите ви !

Синове и бащи

Стартирам блога си с тази статия, която тепърва ще пиша. В началото му (на блога)искам да благодаря само и единствено на Една Личност - моят Господ и Спасител, Исус. Всичко друго е второстепенно.
ххххххххххххххххххххххххххх
Защо първо написах СИНОВЕ, а след това БАЩИ? Не е ли първо бащата, а от него - сина? Не е ли така и при Създателя- Отец прати Сина ? В Битие виждаме как Бог създаде първият човек като Баща. Е, защо съм написал първо Синове? В Малахия се казва :
"...И той (пророк Илия) ще обърне сърцата на бащите към
чадата и сърцата на чадата към бащите им, за да не дойда и
да поразя земята
с проклятие!" Мал.4:6

Е?! Това, което аз вярвам, е че идва време, в което нашият Велик Господ минава през стана Си ОСЕЗАЕМО. Той минава и започва да преглежда нашите ... сърца. Написах първо синове, защото ...ето историята : преди може би вече 5г-ни, пътувах към квартирата, в която живеехме със съпругата ми и се молех. Стигнах Горнобански път, слязох от рейса и изведнъж започнах да преживявам Божието присъствие по особено силен начин. Господа буквално ме издърпа в духа и започна да ми говори. Бях в двата свята - гледах в човешкият свят, но бях в състояние на видение. Господа ми проговори и ми каза : Сине, виждаш ли тези хора ? Аз започнах да гледам тълпите от хора, които минаваха покрай мен, които минаваха от другата страна на пътя и Бог ми каза : Знаеш ли кои са най- дълбоките грехове в България? Те са два : БЕЗбожие и БЕЗбащинство! Стоях като попарен от Божиите думи и гледах минаващите хора- в един миг започнах да разбирам много, много неща. Умът ми започна да се прояснява за много ситуации, които не разбирах...и които пареха животът и сърцето ми безцеремоно и жестоко...Безбожие?! Безбащинство?! О, започвам да разбирам, Господи! Пред очите ми започнаха да минават различни неща и аз започнах да се съкрушавам. Започнах да виждам дълбоките последици и жестоките деформации в сърцата и животите на поколения, поколения от българи. Безбожие. Безбащинство. Липса на Бог, липса на бащи... няма надежда...не се вижда изходен път...виждах хиляди деца с обезобразени души, които политат по пътя за огненото езеро, чувах виковете им...виждах сцени на семейно насилие пред очите на децата, удари...викове...мъка... Безбожие. Безбащинство. Дълбоко, дълбоко в нашите нацинални, културални корени...дълбоко. След няколко години станах баща. Аз...никога не съм вярвал в "семейни ценности", "семейно огнище" и т.н. имах тежко детство, бях свидетел на неправилни неща във взаимоотношението между родителите, на 17г проклех Бога и се предадох на Сатана. Приех го за Бог, врекох му се (завет) и направих много тъмни неща, за които бях воден от него... Когато станах християнин аз не просто започнах да ходя на църква- аз започнах битката на живота си. Сатана идваше и директно ми говореше (за мен не беше нито нещо ново, нито плашещо- просто този път беше от позиция на враг, не на бог) , заплашваше, проклинаше, даваше ми отвратителни видения и сънища. Та- ставам след години аз баща и ...започнах да преживявам реалността на много неща. Не говоря само за памперси, неспане и подобни- говоря за дълбоки неща, които започнаха да стават в моето сърце на мъж. Започнах да ставам баща. И тепърва започнах да разбирам в по - дълбока степен Нашият Небесен Отец, Неговото сърце и ум.
Защо ви писах всичко това?! Повечето от огорчените християни в България са мои набори (м-у 30-38г)- странно поколени, растящо все още без бащи. Ние трябва да застанем в пролома и да спрем проклятието на безбащинство. Вижте, не съм свръхдуховен- това е нормалната духовна диагноза- ние сме поколение без бащи, ние имаме куп деформации и рани, които ще бъдат изцелени не докато критикуваме тези, които трябваше да проявят Отец към нас, но КАТО ИМ ПРОСТИМ И ГИ ВЪЗЛЮБИМ!!! Казвам с най- голяма отговорност - Господа апелира към товето сърце и те умолява да простиш.... Има много гняв, омраза, критика, предателство и братоубийство в нашите сърца, които Господа ще премахне в долината на прошката. Защо казвам "долината на прошката"- защото като сравнение това ми идва като най- добро сравнение- там са Божиите потоци, които ще те напоявят, там е мира Му, там Той ще даде сила на сърцето ти...да се отвори в съкровена изповед и да простиш...моля те, направи го!
В нашата страна нещата винаги са маалко странни. Ето- това е един странен призив от един син към множества синове и дъщери : деца на Бога, ние трябва да простим на нашите бащи (и майки в духа) за това , че не проявиха Отец, за това, че ни предадоха в ръцете на света и лукавия...за това, че не ни защитиха и обичаха, за това че ни презираха и се опитаха да ни убият духовно, като ни наскърбят и изоставят...но Господ Е Бил с вас и мен, не ни е оставил, о, слава, слава на името Му ! Достойно Е Агнето да приеме слава , почит и сила, защотото е Било заклано и с кръвта Си ни Е изкупило! Слава на божият Христос!!! Халелуя!