вторник, 4 декември 2012 г.

Относно "църква"-та и това, което казват писанията

Това, на което искам да се спра и на което да отделя внимание и време, е чертата на "противник", у падналият херувим. Какво означава някой да е "противник". Често в ума ни въниква картина на някой, който се противи, съпротивлява се на някой /нещо/, някой с противоположни възгледи, планове и намерения. Битие 3: 4. А змията каза на жената: Никак няма да умрете!
Жената започва един диалог, един предизвикан от змията разговор, в който след като жената цитира казаното от Бог, сатан проговаря : - НЕ Е ВЯРНО!!! - ето, това е да си противник, това е да се съпротивляваш на някой, да имаш абсолютно противоположни и абсолютно несъвместими възгледи, намерения и идеи.
Аз казвам едно, но моят противник казва - НЕ Е ВЯРНО!!! ЛЪЖЕШ!!! - и това е, което през цялата история на Израел ние виждаме да прави сатан - да се СЪПРОТИВЛЯВА, ДА СЕ БОРИ НЕУМОРИМО, ВСЯЧЕСКИ, ДО КРАЙНОСТ, С ВСИЧКИ ПОЗВОЛЕНИ И НЕ, МЕРКИ И СПОСОБИ. Той е "ha-satan", съпротивляващият се на Божиите пътища и намерения, зъл керуб. Осъденият на вечен огън, погибел и ужас. Без право на поправление на съдебното решение. Другата черта на керуба е "клеветник" и "обвинител" - той едновременно и съблазнява, и подвежда към грях, и клевети, обвинява, прави всякакво зло. Той е "сатан" - изтъканият от тъмнина, зло и всякаква МЪСТ КЪМ ДОБРОТО. ПРОТИВНИК, КЛЕВЕТНИК, ЗЪЛ, АТАКУВАЩ БОЖИИТЕ ПЛАНОВЕ.
Сега, за да не се впускам в дълги изследвания по писанията, искам да се насоча към нещо конкретно - Тялото на Помазаника на Бог, Неговата Невяста. Създавайки човека по Свой образ и подобие, Бог направи шедьовър от една страна, от друга това предизвика сатан да действа. Когато Ева и чрез нея - Адам, съгрешиха, смърт и грях влезнаха в телата на човеците. Чрез Исус ние започваме да се събираме в духовен дом, който е Тялото на Помазаният Спасител и Син, ние извършваме нещо свято. Дали това предизвиква сатан? По какъв начин? Какво би направил притивника?
Когато говорим за учението на Исус и целта на учението Му, ние трябва да сме убедени, че говорим истината, защото това са святи и опасни неща, при които ако утвърдим нещо неправилно и лъжовно, и така научим хората, ще бъдем виновни за огненият пъкъл. Нека да видим от писанията дали има противоречие и несъвместимост между това, което днес представлява т.н. "църква" и това, на което е учил Исус и това, което Неговите пратеници са оставили.
НА КАКВО УЧЕШЕ ИСУС? Мат. 2: 1. А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.
- Исус не се ражда в църква, а сред народа Израел, в града Витлеем. Народ, с който Бог Беше поставил своят свят договор и разпоредби. Така се и и сбъдва древното пророчество, изречено от Бог чрез пророк в Израел : 6. "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, защото от тебе ще произлезе вожд, който ще бъде пастир на моя народ Израил" - обещанието за Исус е че Той ще бъде пастир, овчар, на народа Израел. Не се споменава никаква "църква", камо ли че Сам Исус че е "пастОр" на тази църква. Например :
"6. "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще бъде патриарх на Моята Православна Единноапостолическа и Свята Църква, със свети свети Синод в Цариград", или : "6. "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще бъде апостол на Моята реформирана единственоистинна апостолска църква, с офис в София, България",
или подобни глупости и безумни неща според писанията. Не. Потапянето във вода, в знак на покаяние от Йоан, на Исус, стана в контекста на историята на народът Израел, не се говори за никаква църква - ето текста :
Мат.3: 13. Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти /оригин. дума е редно да се преведе "потапям във вода"/ от него. 14. А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене? 15. А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави.
- Не се казва, че Йоан е кръщавал на река Йордан всичките членове на църква еди-коя си, нито че Исус е станал член на църквата на Йоан, или нещо подобно - обърнете внимание на езика на писанията! Думите, които се използват са свързани с живота и ежедневието на един народ, а не на една църква, с нейните богослужения, деятелности и обществени обязаности!! Самото родословие, потеклото, на Помазаният, Сина на Всевишния, е в контекста на народа - народа Израел :
" 23. И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и, както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев. 24. А Илий, Мататов; Матат, Левиев; Левий, Мелхиев; Мелхий, Яанайев; Яанай, Иосифов; ...,.....,.....,..."
- евангелието според Лука 3гл. Родословието не е според членство в църковна организация :
" 23. И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и, както мислеха, беше син на Иосифа; който бе от Илий – този Илия, който е от ЕПЦ,. 24. А Илий, - от Матат, този Матат, който също е от ЕПЦ ; и тнтнт " - като вместо ЕПЦ може да се сложи и АРЦ и БПЦ и всяка една съвременна популярна "Божия" църква.
След като е бил опитан / изкушен от противника в юдейската пустиня, Исус отива в гр. Капернаум и оттам Той започва да проповядва, да възвестява учението Си с думите : "Покайте се, понеже наближи небесното царство!
" : Мат. 4 : 13. И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум край езерото {Гръцки: Морето. Така и навсякъде в това евангелие.}, в Завулоновите и Нефталимовите предели; 14. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: - 15. "Завулоновата земя и Нефталимовата земя, Край езерото, отвъд Иордан, Езическа Галилея; 16. Людете, които седяха в тъмнина. Видяха голяма светлина И на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, На тях изгря светлина". 17. От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.
- и всичко това е свързано с историята и народа Израел, не се споменава за никаква организация, за никакви "неделни богослужения", "проповеди", "Богословски институти", "Евангелски институти", "Православна Свята Eдинно-Апостолическа Църква", "Божия Църква", "Апостолска Реформирана Църква", "Петдесятен Евангелски Съюз", или каквото и да е обединение, фракция, или движение - няма такова нещо!! Тогава защо сега те определят какво е вярата и как човек да спасява душата си..?! Явно има нещо, което е установило новата структура във времето и тя е узурпирала мястото на " Проповедник на истината, царството и Сам Бог ". Но кое и кой е зантересован да установи тази система, тази структура на власт, която не е основана в писанията, но в същото време използва писанията в своя изгода, обосновавайки съществуването си на тях, както и тълкувайки ги извратено? Продължавам с примерите.
Самото представяне на Месята, на Помазаника, става в контекста не на Църква, а на народа : Лука 4: 15. И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха. 16. И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. 17. И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: - 18. "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените, 19. Да проглася благоприятната Господна година". 20. И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. 21. И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши. 22. И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син? - забележете изразът "Йосифовият син" - те не казаха : "Тоя не е ли от ББЦ? " , или "Тоя не е ли от ЕПЦ, АРЦ, ОБЦ, ....? " Има, лично за мен, една невероятна несъвместимост между "народ" и "църковна структура / организация".
Самият живот и служене на Помазаният Исус бяха в изпълнение на пророческите думи, казани на един народ : Матей 8:17. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе" - не се сбъднаха пророческите новогодишни думи, казани на Апостолската Реформирана Църква, с главен обединяващ апостол Георги Бакалов, нито пък не се сбъднаха думи, обещани на " Святата Българска Първоапостолическа Църква " с патриарх на целият български народ Максим - нека да не демагогстваме спрямо това, което Сам Бог е казал и Сам Бог - направил! Разпането на Исус беше в изпъление на казаните от пророка думи тук :
Псалми 110 Давидов псалом 1. Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие. 2. Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си. 3. В деня, когато събереш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората. 4. Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков. 5. Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си. 6. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят. 7. Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо. Пак не виждам основание, нито причина за въвеждането и съществуването на днешнитте формирования и фракции, наричани "Божии църкви", към оставеното ни от Господ Исус и от Неговите пратеници.
Сега ще разгледам основанията на официалните структурирани религиозни формации за тяхното съществуване. Информацията е взета от моята библия, сложена е накрая от издателство "Верен", но повечето църковни структури по презумция са приели същите части от писанията в подкрепа на своята идеология, пропаганда и основателна причина за съществуване.
1. довод : произход на църквата : ефес. 1 : 3-6
3. Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; 4. както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; 5. като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, 6. за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си, ...
- някой да вижда тук Павел да пише за "църква"? Аз не чета Павел да пише до своята църква, коята той е регистрирал и със своите верни членове да е построил сградата `и. Също така аз лично чета обръщението на Павел към хора, последователи на учението на Исус, това е послание към група от хора, а не към църковни членове, събиращи се в една църковна сграда на литургия / проповед, било на Павел, било на някой друг.Вече тълкуванието че тази група от хора е била "църква" трябва да се защити и обоснове, но да продължим натам.
2. довод : пророкувана от Исус /тук вече има сериозна претенция!!/
: Мт. 16:16-18 16. Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}, Син на живия Бог. 17. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. 18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят. 19. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
Така, сега аз на моя глава съм допълнил и ст.19. Нека видим сега разговорът - той се води от Шимон, наречен от Исус "Кифа" /прякор, озн. "Канара"/ и Самият Исус. След въпрос, на който Канарата /гр.ез. - "Petros"/ отговаря правилно, Исус му отвръща че на тази "канара" , или "основа", или "пророческо откровение", дадено на Кифа от Бащата на Исус, Сам Исус ще съгради .... и тук е ЛЪЖАТА. Думата в оригиналните писма е "eklessia" и означава "събрание от хора", също озн. и "общество от хора". Ние не трябва да осмисляме текста тук :
18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър /означава "Канара"/ и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
в този смисъл :
18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър /всъщност Исус го е нарекъл "Кифа", по еврейски, а не по гръцкото "Петър", означаващо и на двата езика -"Канара"/ и на тая канара ще съградя Моята църковна организация, която ти ще трябва да регистрираш пред Рим, да построиш на църковната Ми организация сгради и да имате богослужения всяка неделя; и портите на ада ТАКА (по този начин, като следваш тези мои предписани / казани съвети) няма да й надделеят. Н
икак не може думата "eklessia" да се превежда "църква" - думата е свързана с живота на народа Израел, но никак Исус не е имал впредвид някаква СЪЩЕСТВУВАЩА по Неговото време, ИЛИ ЗА В БЪДЕЩЕ - НОВА ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА, С ГЛАВА ПАСТОР, АПОСТОЛ, ИЛИ ПАТРИАРХ, ЕПИСКОП, АРХИ-ЕПИСКОП, или нещо друго - основание за такова нещо НЯМАМЕ.
Всичко произтича от нарочно преведената дума "eklessia", която има значение, свързано с обществото и народа, а не с някаква организирана структура - било религиозна, или светска. Оттук вече всеки може да избере - или да се довери на ЛЪЖАТА че "eklessia" означава "църква/ религиозна структура, легализирана, картотекирана и дарувана с разрешение от светска власт, и построила своя сграда", а именно - някакъв от съвременните варианти за доминиране и владеене над вярващите от някакъв клир / духовенство, или да се приеме простата истина, че "eklessia" означава това, което Сам Исус е имал предвид /тук вече е моята смела претенция/ - че означава "група от хора на едно място, събрани от обща идея и план за нещо". Мисля че всеки, който известно време се е занимавал с гръцки език и преводи, ще се съгласи. Приемам и корекции, които са обосновани и реални.
3. довод : църквата е основана върху Исус :
Йоан 20 : 19-26, Мт. 18:18, Еф.2:27-22 Йоан 20 : 19-26 19. А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам! 20. И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа. 21. И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. 22. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух. 23. На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са. - някой да вижда основание за правенето и съществуването на църковни организации? Аз - не, искренно. Исус говори на Своите последователи, не на членовете на Своята Църква! Моля, нека бъдем коректни спрямо истината, а не спрямо традицията! Мт. 18: 18. Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. 19. Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата. 20. Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
- някой да чете тук че Исус открито заповядва да се създават "църкви" и да се правят хората "църковни членове" и да идват на "неделни богослужения" и "молитвени събрания" през седмицата, в делнични дни ?! Аз такова нещо не чета. Нито пък чета за "църква" - макар наложена от традиционният превод, тук думата „църква” не е употребена дори и е тематично дисонансна - Исус говори за силата на съгласието в молитвата на Своите последователи, но никак не говори, че те трябва да построят сграда, да получат разрешение от властите на държавата, за осъществяването на религиозна дейност и да започнат ТАКА да учат хората да вярват в Бога. Аз такова нещо НЕ ЧЕТА.
Еф.2:20-22 19. Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; 20. понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, 21. върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; 22. в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.
- въпросът е до тълкуванието. През годините е установено тълкуванието, че тези стихове касаят една структурирана организация, свързана с държавно разрешение за съществуване, строеж на сграда - храм, и осъществяване на специфична дейност, оправдана и обоснована с библията. Така.
Сега е добре да видим, че Павел НЕ Е ОСНОВАВАЛ църковни организации. Нито е строял сгради, наречени "църква", нито пък е събирал вярващите, наричайки ги "членове на църквата на Павел" (респективно – „членове на църквата на Яков / Йоан / Матей / Тимотей / тнт слуги на Бога ”). Така че смисълът на написаното от Павел по никакъв начин не е свързан с днешните религиозни фракции. Под "съграждани на Божието семейство" Павел В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не е имал в предвид "съчленове на Божиите църкви, регистрирани под властта на ХХХХ държава/ човешка империя", нито пък тук :
... Христос Исус, 21. върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;
- ние имаме основателното право да тълкуваме така :
.... Христос Исус, 21. върху когото всяка църква, стройно сглобена, расте за храм свет на Господа; ...
- под "сдание" Павел не е имал в предвид архитектурно произведение, нещо построено с човешки ръце, но е имал впредвид "Тялото на Помазаника", което "Тяло" е съставено от различните хора - те, хората са живи части на Тялото, но не са; НЕ СА /!!!/ членове на някаква религиозна организация, съществуваща след одобрението на комисията по вероизповедание към Министерството на вероизповеданията и имаща за шефове някакъв религиозен клир /духовенство, осъществяващо някакво "духовно служение" над обикновените вярващи/. Нозина от вярващите имат ревност за църквата. Искат „нещата да се оправят”. Но относно въпроса „Как” има редица различни възгледи. Няма единство. И е нормално. Защото „църквата” – било то православна, било то католическа, протестантска, евангелска, или каквато и да (е, изключая тези, които са видимо построени върху лъжеучения), е поставена върху една основа, която не е откровението за Исус. Това е много смело и конфликтно изказване, защото редица църкви претендират за основаване (особено православната такава) върху канарата Христос. Мисля да се позова на писанията.
Матей 16гл: 15. Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз? 16. Симон Петър в отговор рече: Ти си Помазаника, Сина на живия Бог. 17. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. 18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят. 19. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
Да признаеш факта, че Исус е Помазаника не те прави истинен, нито пък организацията ти – основана на канарата, на откровението за Него. Знаем от писмото на Яков, че дори и демоните признават факта за помазването на Исус от Назарет. Можем да видим, също така, в книгата откровение, че Исус отправя остри и дори – жестоки думи към събрания от вярващи в Неговото Име :
Откровението на Йоан 2гл: 18. До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед: 19. Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите. 20. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено. ...
3гл.:
15. Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. 16. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. 17. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, ...
Ето, от тези, а и от други примери (описани в писмата на пратеника Павел към събрания от вярващи), можем да заключим, че дори и добре започнали и търгнали по пътя на спасението, дори и приели учението от пратеници, вярващите могат да се развратят и отделят от Бога. И за това свидетелсват писанията (Галатяни 1:6. Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;...). И така, стигаме до един основен и тревожен въпрос : възможно ли е основаването на съвременните църкви да не е според образеца, оставен ни от Бога чрез Неговите пратеници? И въобще – има ли някакъв образец, спрямо койт ние можем евентуално да говорим за изпълнение, или рушене на правдата и царството?
Матей 28гл: 16. А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи. 17. И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18. Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20. като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]. Всъщност на какво ги учеше Исус? Записано е от четирима човека – в четири документа от новият договор, документите са наречени от гърците „евангелия”, на български език – „добра/ блага вест”. Но това, което през годините ми е убягвало лично на мен е била неразривната връзка между този, който учи / преподава пътя на Помазаника и неговият (имам в предвид човека, не Божият Син) личен пример. 4. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него. 5. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него. 6. Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.
Говорим за личен пример чрез показност в самият живот, поведение и обхода. Другото, бих казал, е суета и гонене на вятъра. Сега можем да размислим дали съвременните църкви и църковни организации изпълняват тази установена от Сам Бог практика – да се предава вярата и учението на Сина чрез самият живот на преподаващият. Не, това не е спазено и това е нарушено. Но да продължим натам с цитираните от изд-во „Верен” стихове, чрез които се дявя довод за съществуването на съвременната „църква” (именно : „специално построена сграда, в която вярващите да се събират и да правят своите „богослужения” (литургии), да пеят песни, да се молят на Бог”).
4. довод : АЛТЕРНАТИВНОТО ТЯЛО, ПОДМЕНЕНОТО БЛАГОВЕСТИЕ, ПРЕДСТАВЕНИЯТ ДРУГ СПАСИТЕЛ
Изход 20 глава : 1. Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: 2. Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. 3. Да нямаш други богове освен Мене. 4. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; 5. да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, 6. а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди. „Да нямаш други богове освен Мене” днес се тълкува повече като „Да нямаш икони, статуи на Исус, или на Мария, да нямаш статуи на Буда, ....”
и подобни. Но само това ли е смисълът на заповедта? Павел, изпратен за да представи добрата вест и учението на Господарят Исус, пише така : От писмото на Павел към галатийските вярващи :
6. Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие; 7. което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. 8. Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. 9. Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет. 10. Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга. 11. Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; 12. понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа (или „Помазаният Исус”).
2 Коринтяни 11:4. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.
- както е видно, Павел не отменя заповедта, която е свята и безукорна (основополагащи са думите на Самият Спасител тук :
Матей 5:17. Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня. ; Матей 5:18. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.),
но поучава в абсолютно нейно съгласие и синхрон. В същото време, обаче, днешните вярващи са учени масово да презират закона и пророците на база на едно лъжеучение, наричащо се „живеем под благодатта на Новият Завет, а не под закона на Старият Завет”, несъгласно с поучението на Павел в писмото към римляните
(Римляни 6:1. Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?; Римляни 6:14. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. ; Римляни 6:15. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!)
, така че вярващите не четат нито закона, нито пророците, но ги считат за нещо недобро и „религиозно” и рушат святостта на Божието царство, следвайки едно друго евангелие и един друг „Спасител”. Това са крайни и смели думи.
Преди години един вярващ беше дошъл у нас на гости. Тогава за пореден път се сблъсках с това друго „благовестие”. Той използва нашият компютър и отвори едни страници във фейсбуук на други вярващи. Със съпругата ми бяхме потресени. Хора, снимали се като блудници и като леки жени, мъже с впити по тялото тениски и с тотално светски изглед – дотолкова, че чак имах чувството че гледам модно списание. Блудство, съблазън и модернизъм. Редно ли е, братя? Редно ли е сестри? Това ли е, за което Господарят Исус Бе разпнат и пролята бе кръвта Му? Не мисля.
8. Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. 9. Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет. 10. Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.
– амен. Това, което е станало през вековете и до днес, е една ПОДЛА ПОДМЯНА. Истинското благовестие е ПОДМЕНЕНО с един негов вариант, истинското Тяло е презряно и е стартирано граденето на ДРУГО, АЛТЕРНАТИВНО ТЯЛО, истинският Спасител е подменен с Негов образ. Днес обърналите се от греха биват учени на другото благовестие, приемат друг „спасител” и стават части от едно друго, алтернативно „Тяло”, не истинското, на Исус, но друго – ЕДНА РЕЛИГИОЗНА ПРО-СВЕТСКА И ПОКВАРЕНА СИСТЕМА, наричаща себе си „църква”. И това е будело гняв от Всемогъщият век след век. Всеки, който служи на тази система и това друго благовестие един ден ще отговаря пред пробитите нозе на Великият АЗ СЪМ, КОЙТО СЪЩЕСТВУВАМ И СЪЗДАВАМ. Пред нозете на Божиите думи, Този, Който понесе наказанието, докарващо мир и чрез чиито рани хората, покаяли се, приемат изцеление. Това нещо е свято и СТРАШНО. Мнозина сме, които за дълго време сме се заблуждавали, че тези думи не съществуват в святите писания на новият договор :
от писмото към еврейските вярващи, 10 глава :
28. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 29. тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30. Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си". 31. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
Искам да направя важна отметка. Не всички, които ходят да се черкуват в неделя, са деца на пъкъла – не искам да кажа това. Но това, за което се моля, е вярващите да разберат, че Исус не е пролял кръвта си да служим и да ставаме части от съвременните структурирани религиозни общества, наричащи се „църкви”. Всред вярващите там има спасени и има искренни хора. Но те рано, или късно биват изпитвани : Да следвам ли моят Господар и да върша Неговата воля, или да следвам моят пастор и да върша неговата воля, да приемам за чиста монета нещата на които ме учи, въпреки че те противоречат и на това, което чета в писанията и на това, което Сам Бог ми говори в скришно? И това е конфликта. Имаме една система тип „Вавилон” и един безукорен пример от писанията : Деяния 4: 32. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. Всичко започна така. Началото.
Семейството ми се намираше в големи трудности. Не само финансови. Живеехме в къща и работата беше много. С всичко трябваше да се справяме аз и съпругата ми, плюс гледането на трите ни деца. Много пъти ние бяхме извън ръба на силите си, телата ни страдаха от недоспиване и премного работа. Благодаря на Бог за една малка група от вярващи, които за един немалък период от време протегнаха ръка и ни дадоха помощ. Но извън това, извън тази помощ, която беше дистанционна, душите ни бяха като в примка. Всред угнетенията ни и нашите трудности аз започнах да си задавам въпроси. Прости въпроси. Пряки въпроси.
1.въпрос :
ако има Тяло на Помазаника и ако аз имам братя и сестри, които ни се обаждат и ни казват че ни обичат и че много харесват децата ни, то къде са тия хора във време на трудности, когато се нуждаеш от една ръка да задържи, да подпре, да ти подаде инструмента, да те подпре, когато загубил равновесие, си залитнал и можеш да се почупиш от падането си по време на селска работа? Къде са тези „вярващи” да ни сложат едно рамо на помощ за два часа с децата – да си отдъхнем, да ни помогнат в готвенето, чистенето, ... ?
Къде са всички тези, с които като се видите обсъждате писанията, те ти се радват и се усмихват в лицети ти и ти говорят добри неща ... но липсват, когато имаш нужда от някой – някой, който да те чуе, някой с който би споделил и би те разбрал, някой, който знае кое обичаш и кое – мразиш, някой, който знае страховете ти и радостите ти, някой, отвъд повърхностите „Как си, брат, слава на Бога?”- „Добре съм, брат, слава на Бога”? Къде са тези, които се наричат твои братя и сестри, но ги няма винаги, когато се нуждаеш от брат и от сестра?
Въпросите ми клоняха до един прост и естествен отговор : ТЕ НЕ БЯХА МОИ ИСТИНСКИ БРАТЯ И СЕСТРИ. Не казвам че не са спасени. Не казвам че не познават Господа – казвам, че те не са ми братя и сестри, не се държат като такива. Разбира се, доводите в противовес на това ми твърдение са немалко – от братята на Йосиф, които го продадоха в робство, до предателят Саул, до мнозина, които приемаха благовестието от Павел, но впоследствие го отхвърляха и се държаха враждебно с него. И, разбира се, написаното от мен може да се възприеме като оплакването на един слаб човек – нека всеки сам прецени пред Бога.
Матей 25 : 32. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; 33. и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата. 34. Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. 35. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; 36. гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. 37. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? 38. И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? 39. И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? 40. А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили. 41. Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. 42. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; 43. странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте. 44. Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме? 45. Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили. 46. И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот. ___ххх___ххх___ххх___ххх___ххх___ххх___
Сега, ще пиша това, което съм видял – конкретно и ясно. Всеки нека си прецени за себе си в Бога.
1 Коринтяни 12:13. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме (правилният глагол е „потопихме”, във вода) в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме (подобно на израелтяните в пустинята, пиещи вода от канарата, която Мойсей удари). 1 Коринтяни 12:26. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. Римляни 15 : 25. А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите(как?Следва отговорът!!). 26. Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим. 1 към коринтяните, 15 гл. : 1. А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви. 2. В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда. 3. И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим; 4. и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене. ... 19. Поздравяват ви църквите (по-реден е преводът „събранията на вярващите”), които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква (много по-правилно е да се каже : "...Акола и Прискила, заедно с вярващите, които се събират в техният дом"). 2.въпрос :
трябва ли да съм част от някаква „църква”, за да ми помагат хората от въпросната църква? Ето – ние със съпругата ми сме били част от „църква” и не мога да кажа че помощта, братолюбието и познанството, са били библейски. Тогава? Ако съм част от дадена църква и изпадна в нужда трябва да ходя до офиса на същата църква, да попълня бланка (която включва въпроси откога съм редовен член на въпросната църква, коя е предишната ми църква и пастор, защо съм я напуснал, какви са доходите ни и тнтнт неща, които няма да ги има ако вярващите живеят близък живот на братство според писанията), да мина интервю с някой от „служителите в офиса, отговарящ за хххх”, после нещата, ако са сериозни наистина, според преценката на „офиса на църквата”, се донасят на пастора и той издава думата си.
Трагедия.
Ужасно.
Цяла една система, която няма и помен или точка в своя полза от писанията. Отвращава ме! Прочетете горните примери как е действал Павел! За Бога, вярващи, отворете си очите! Лъжат ви, че като ходите на църква вие служите на Бога и така (разбираемо – като ходите на литургии) вие ставате „сериозни с Бога”. Следващото ниво на „сериозност” е за по-посветените. То се нарича „вярност към лидерството на църквата” (дори някои лидери на църкви са хитри и лукаво употребяват думата „дом”, правосл. – „храмъ”, на Господа). Тук, на това ниво, вярващите биват учени, че трябва да са безрезервно предани на лидерството на „дома” и да не слушат и дума против това лидерство – който говори против лидерството говори против Бога и против всичките вярващи, събиращи се в дадената „църква” / „дом”/ „храмъ” на Бога.
3. въпрос :
на каква основа се крепи истинското „братство” според писанията ? Основата е една – потапяне във вода, като свидетелство за покаяние/ обръщане от греха, и потапяне в Святия Дух, т.н. „напояване” от Духа на Всемогъщия. Отвъд доктриналнопоявилите се въпроси относно „напояването”, искам да обърна внимание на основната линия : „братство” според писанията не е принадлежност към някаква църковна организация, но братство е според учението – дали следваш Господаря, или не. И ако го следваш и си се покаял и потопил във вода, като символ на плътското и духовното умиване, ако си бил напоен от Духа на Бог и си приел да живееш нов живот, то тогава ти си брат на всички, които по този начин са спасили душите си!!
И (!!) трябва да имаш дела, съответващи на твоята вяра. Част от тези дела, по-голямата и по-важната (!!!) част е твоето отношение към твоите по-бедни и нуждаещи се братя и сестри, на които можеш да помогнеш.
Яков 2гл. : 14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 15. Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, 16. и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? 17. Така (мое поясн-е: „ по този начин”, „както посочих в примера”) и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

неделя, 28 октомври 2012 г.

БОГ НАШ Е ОГЪН, КОЙТО УНИЩОЖАВА

Битие 15:
17. А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части. 18. И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,
Изход 19:
18. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.
Изход 24:
17. И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като огън пояждащ.
. Изход 29:
18. И да изгориш целия овен на олтара: това е всеизгаряне Господу, благоухание, жертва чрез огън Господу.
Левит 2:
14. И ако принесеш Господу хлебен принос от първите плодове, то за хлебен принос от първите си плодове да принесеш класове пържени на огън, жито очукано от пресни класове.
Йоил 2 :
29. Още и на слугите и на слугините Ще изливам Духа Си в ония дни. 30. И ще покажа чудеса на небето и на земята, Кръв, огън, и стълбове от дим. 31. Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен. 32. И всеки, който призове името Господно ще се избави; Защото в хълма Сион и в Ерусалим ще има избавени, Както рече Господ, И между оцелелите ония, които Господ ще повика.
Когато говорим за Бог може би едно от нещата, които се пренебрегват са Неговото убийствено присъствие, което е ужасявало мнозина от праведните мъже, записани в писанията. Мнозина от тези, които са писали в писанията са преживяли срещи с Бога на Израел, коита са променили живота им завинаги. И тези срещи не са описани като нещо приятно. Те са подействали сриващо и унищожително на техният живот. Тези хора не са били "докоснати", но "разбити". Поради това, че са срещнали Сам Бог мнозина от хората са загубвали своето обществено положение, приятелство с хора, любовта на близки, били са мразени, гонени, съдени от човешки съдилища, давани на зверове, убивани с триони, хвърляни в пещ... Скитали са се като пришълци и чужденци в този свят. Те не са се редяли на неделната молитвена редичка в църква еди-коя си, за да мълвят след пастора прочувствена молитва за покаяние, но са падали в полусвяст, разбирайки своята нищожност, греховна същност и заслужена смърт... Те са имали далеч друго разбиране за Божието върховенство, святост и управление. Те са били преломявани в своята човешка същност, за да изпълнят това, което Бог им е давал като задача, като повеля за изпълнение. Съдии 6:22
И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.
Йов 10:15
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
- думи, казани от един праведен човек, който нямал равен на себе си по лицето на цялата земя. Засвидетелствано от Сам Бог в святите писания ( Йов 1 :
8. После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
) Исая 6:5
Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
Човек може да се радва на огъня само отдалеч - ако се приближи огъня може да го изгори и дори - убие. Огънят, в самото си естество, е унищожителен и е разрушителна стихия. Огъня предизвиква болка и страх. Огъня не донася добро - развилнее ли се, той изпепелява всичко. И така, аз мисля, че ако някой пожелае да обитава тук :
14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци? 15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, - 16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
- Исая 33гл. , то той трябва да знае, че това ще му коства живота. Това е. От тук можем да размишляваме и да приемем любовта на Бога и страха от Него - тук е изходната точка и основната ни база за размисъл - на база на страха и богоговението ние приемаме спасението и любовта на Всевишният. Живеейки в днешните времена, когато се гледа доста лековерно и повърхностно на вярата и живота с Бог , мнозина са склонни да твърдят, че живеем във "време на благодат" и че всичко, свързано със закона принадлежи на старовременните, а пък днес нещата стоят някак "по-свободно". Склонен съм да приема, че благодатта днес е като кръвта на Помазаника, изтекла от тялото му на кръста, когато Божият Син поемаше наказанието за нашите грехове - един, който беше роден ПОД закона и обрязан по силата на закона, съвършено праведен спрямо същият закон, поемаше наказанието и гнева напълно НЕЗАСЛУЖЕНО, но изпълнявайки волята на Своят Баща - нещо, за което Беше и изпратен. Тази картина е някак запечатана в съзнанието ми като образ и метафора на правилното разбиране на благодатта - тя изтича както кръвта на Самият Син - от самите Му вени. Това е някак и плашещо и някак неприятно и разтърсващо със своята реалност -
да приемеш милост и живот които изтичат от тялото на един умиращ човек... То е и противоречиво, и уверяващо в любов, но и питаещо страх, боязън и почит. Ние виждаме една жертва, пренесена по силата на един закон, който би трябвало да ни докара ... справедлива смърт. Ние трябва да приемем благодатта след като сме приели първо разбирането за закона и справедливите му (на закона) разпоредби. Приемането на благодатта без основанието на закона е незаконно и неправилно, основано е на лъжеучение. Битие 19:24
Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
Битие 22:6
И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
Можем да прегледаме тези два примера. Има доста общи неща помежду им. Едното е семантично - смърт, другото общо е текстуалното - съществителното "огън" (употребено в Битие 19, разбиращо се чрез думата "всеизгаряне" в другият пример от Битие 22гл.). В единият пример огънят дойде като наказание и като справедливо възмездие и съд от Бога, а във вторият пример огънят беше предназначен за една заповядана от Сам Бог жертва, едно всеизгаряне (именно - изгаряне на цялата жертва, предвидена за Бог), което Авраам трябваше да принесе. Битие 22:7
Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
Можем да предположим евентуалните чувства в сърцето на Авраам, но това, което със сигурност мога да кажа, е че той е преживял частично това, което Самият Небесен Баща преживя в пълнота, когато наказваше собственият Си Син на жертвеният кръст ... и това е изходна точка и отправна директива за приемане и разбиране на благодатта. Изисквана смърт и промислена жертва от Сам Бог. Виждаме Авраам как води сина си - единственият си син, роден по обещание, към хълма Мория, да го принесе в жертва - да го заколи и да го изгори пред Бог, както и Сам Бог Му е поискал. Той знае и вярва, че ако пожелае (ако!!!), Бог може и да възкреси сина му. Но така, или инак той трябва да се покори на Бог и да убие и изгори сина си по Негова заповед. И точно там, в мига преди острието да пробие плътта на единственият му син, роден по обещание и по думите на Сам Бог, се чуват Думите :
9. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. 10. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. 11. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. 12. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. 13. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. 14. И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
В мига преди смъртта Бог спира бащината десница, идваща и носеща смърт и ЗАМЕСТВА жертвата с дадена от Него. Ние сме, които трябва да стоим на олтаря, готови да даден човешките си животи, за да приемем напълно заместителството на Бог, Неговото агне и Единствен Син!
Това едновременно и плаши и дори ужасява и разтреперва, и прекланя нозе и прави устата да мълвят : Откровение 5:9
И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ
Нека вникнем в дълбочината на тези думи, които се пеят от двадесет и четирите старци и живите същества пред Самият Син, агнето на Бог :
...Достоен Си...
защото -
Си Бил заклан и със Своята кръв Си изкупил за Бога човеци ...
- отново същото съчетание, отново същото звучене на богоговение и разтърсващото чувство от разбирането на причината
"...защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил ..."
- ето ни и нас - ние сме, които сме заслужавали смърт и заколване, горене във вечните мъки, но Той е приел да бъде наказан вместо нас. Дали това са ни учили? Това ли е, което ни е предадено, или ние сме били учени на нещо друго? Мисля, че ни е било предадено нещо друго, ние сме били учени на нещо различно и сме приели един неправилен образ на вярята и на самата блага вест (гр.ез. - "евангелие"). Но не, ние не сме били така учени и не - не ни е предадено така учението за благодатта. Изход 12:8
През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.
Агнето, което Бог заповяда на народа Си да го изядат при песах (или - "пасха", озн. - "минаване" ) трябваше да бъде изпечено в огън. Стълбовете на вратите трябваше да бъдат белязани с кръвта му. Буди страх и неприятно впечатление. Не е романтично, дори напротив - неприятно е и буди смесени чувства - окървавени стълбове на врати, агнето вътре се пече на огън. И това е праобраз на това, което щеше да преживее Господарят - Помазаният от Сам Бог Исус, Спасителят на цялото човечество.
ОГЪНЯТ КАТО ИЗРАЗ НА ГНЯВ И НАКАЗАНИЕ
Битие 19:24 - Содом и Гомора;
Изход 9:23 - огън и град върху Египет;
Левит 10:2 - Бог убива с огън синовете на Аарон- Надав и Авиуд;
Левит 21:9 - блудна дъщеря на свещенника - да се изгори в огън;
Числа 11:1 - роптателите биват убити от Бог с огън;
Числа 16:35 - Корей и дружината му биват изгорени с огън;
Числа 26:61 - отново за синовете на Аарон, убити с огън от Сам Бог;
Второзак-е 7:5 - Бог заповядва идолите да се унищожават в огън;
Второзак-е 9:21 - Мойсей стопява златното теле в огън;
Второзак-е 12:3 - Бог заповядва ашерите, които Той мрази да се унищожават в огън;
Второзак-е 13:16, 17 - Бог заповядва града, отишъл след други богове да бъде унищожен в огън, за да отвърне пламенният си гняв;
Второзак-е 32:22 - Сам Бог говори за огънят и гнева Си;
Исус Навин 6:24 - град Ерихон е изгорен изцяло по заповед на Бога;
Исус Навин 7:25 - Ахан, който е задържал от користите, в нарушение на заповедта на Бога, бива убит и изгорен в огън;
Исус Навин 11:6,9 - Господ заповядва на И.Навин да унищожи с огън колесниците на победените от него многочислени врагове;
Исус Навин 11:11 - гр. Асор е унищожен в огън;
4 Царе 1:10 - Илия призовава огън върху петдесятника и войниците му като потвърждение на това, че той е слуга и пророк на Всевишния;
Йов 15:34 - според казаното от Йов огън ще изгори шатрите на подкупничеството;
Псалм 11:6 - огън, сяра и горещ вятър ще има в чашите на нечестивите;
Псалм 18:8 - обрисува Господ като Един, от чиято уста излиза огън, който поглъща;
Псалм 21:9 - говори за Божието негодувание и огън;
Псалм 78:21 - гневът на Бог отново е сравнен с огън;
Псалм 79:5 - ревността на Бог е сравнена с огън;
Псалм 97:3 - огънят на Бог в тази песен изгаря противниците Му;
Исая 9:18 - пророкът описва беззаконието като огън, който изгаря;
Исая 30:27 - езикът на Всемогъщият е сравнен с поглъщащ огън;
Исая 30:30, 31 - гласът на Елохим и неговата мишца ще подействат с гневно негодувание, с пламък на поглъщащ огън, с буен дъжд, с буря и с едър град;
Исая 33:14 - пророкът задава реторичен въпрос : "Кой ще обитава сред поглъщащ огън?!", сравнявайки същият огън с присъствието на Сам Бог;
Исая 66:15 - Господ ще дойде с огън;
Исая 66:16 - с огън и нож Господарят ще съди;
Исая 66:24 - краят на хората, тръгнали против Господарят е "..Защото техният червей няма да умре, Нито ще угасне огънят им; И те ще бъдат гнусни на всяка твар. " - думи, използвани от Сина, когато постановява Своето учение и нов път към Всемогъщият;
Еремия 4:4 - Божията ярост е представена от пророка ,отново, като огън;
Еремия 17:4 - гнева е обрисуван от Еремия като огън Господен;
Еремия 23:29 - думите на Бога са сравнение с огън;
Еремия 32:35 - Бог изразява гнева си относно изгарянето на деца от бащи в огъня на бог Моллох;
Еремия 34: 2 - поради гнева на Бог към народа Му градът на Юдовият цар, Ерусалим, ще бъде покорен от вавилонският цар и изгорен в огън;
Еремия 49:27 - Бог обещава чрез пророка си в гр. Дамаск да запали огън, който ще пояде палатите на Венадада, царят на Сирийската империя;
Плачът на Еремия 2:4 - Божията ярост е сравнена с огън;
Плачът на Еремия 4:14 - отново Божията ярост е сравнена с огън;
Езекиил 15 : 6 - Лозовото дърво, което е образ на народа на Бог, е предадено на огън, образ на гнева на Бог;
Езекиил 20:47 - Бог постановява, че ще запали огън в яжният лес, като уточнява : "всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне." - сравнено с Езекиил 28 : 18 - "... затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат.", касаещо падналият херувим;
Езекиил 30:14 - Господ говори чрез пророка си, че ще запали огън в гр.Танис;
Езекиил 38:22 - съдът на Бог е сравнен с огън;
Даниил 7:9 - колелата на Древният по дни, дадени във видение на пророка, са в огън;
Даниил 7:11 - тялото на звяра е предадено на всеизгарящ огън;
Осия 8:14 - Бог в гнева Си обещава да изпрати огън, който да погуби градовете на Юда;
Амос 1:4 - отново пророчество за изгаряне на палатите на царят на Сирийското царство Венадад (вж. Еремия 49:27); обещание за изгаряне в огън от Бог за следните градове : Газа (1:7), Тир (1:10), Теман (1:12), Рава (1:14), Моав(2:2), Юда (2:5);
Амос 5:6 - предупреждение от Бог към народа Му да се обърнат и да Го търсят, за да не избухне в "дома на Йосиф", гр.Ветил;
Михей 1:7 - Бог обещава да изгори заплатата на Самария в огън;
Наум 1:6 - яростта на Бог е сравнена с : "... Когато яростта Му се излива като огън, Скалите се разпадат пред Него." ;
Софония 1:18 - пророкът описва ревността на Бога като огън;
Захария 3:2 - сатана е представен като гореща главня от огън;
Малахия 3:2 - денят на идването на Господаря е представен като огън на тепавичар
НОВИЯТ ДОГОВОР НА ГОСПОДАРЯ ИСУС ОТ НАЗАРЕТ, БОЖИЯТ ЕДИНОРОДЕН СИН И ГОСПОДАР НА ВСЕЛЕНАТА
Матей 3:11 - кръщаване с огън;
Матей 3:12 - плявата ще гори в неугасим огън;
Матей 7:19 - дърво без плод, което е хвърлено в огъня;
Матей 18:8 - по-добре да ти липсва част от тялото, която те подвежда към грях, отколкото целият да бъдеш хвърлен във вечният огън;
Матей 25:41 - Господарят говори за последните времена и съда Си, в който Той ще каже : " Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.";
Марк 9:43 - неугасим огън;
Марк 9:44 - "..и огънят им не угасва.";
Марк9:49 - "... всеки ще се осоли с огън...";
Лука 3:16 - "... със Святият Дух и с огън.";
Лука 3:17 - плявата ще бъде хвърлена в неугасим огън;
Лука 9:54 - апостолите / пратениците съветват Исус да се помолят и да падне огън от небето върху едно самарянско село, защото не приемат Исус;
Лука 12:49 - " 49. Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил? ";
Яков 5:3 - ръждата от златото и среброто ще пояде месата на богатите, казва пратеника Яков;
2 Солунци 1:8 - пламенен огън и възмездие на непокорните;
Откр-е 8:7 - град и огън с кръв падат на земята във видението на Йоан на остров Патмос;
Откр-е 9:17 - огън излиза от устите на конете на вестителите, изпратени да погубват;
Откр-е 11:5 - двамата свидетели - огън излиза от устите им и убива всеки, който идва, за да ги повреди;
Откр-е 14:10 - този, който се поклони на звяра и образа му ще бъде мъчен в огън и жупел;
Откр-е 16:8 - Вавилон, великата блудница, ще гори в огън, осъдена от Бог;
Откр-е 20:9 - огън убива войските, излезли да воюват против "обичния град" ;
Откр-е 21:8 - езеро с огън и жупел е приготвено за невярващите, мръсните, убийците, ... (следва продължение)

събота, 21 април 2012 г.

Съденето сред учениците на Исус

Наскоро стана "малък конфликт" за тази тема - съденето сред вярващите. В настоящата тема искам да разискам непредубедено това нещо.
Първото и главно нещо, което на повечето хора е втълпено, е че отсъждането, или преценката, е нещо недобро. Повечето хора, които се възприемат като "протестанти", или "евангелисти", са учени, че не трябва да подлагат на съмнение проповедта в неделя сутрин, думите на гостуващият проповедник, или на младежкият пастор. Те са учени, че платените работници в църквата, или "помазаните лидери/лидерство", са поставени от Бог и е добре да им се има доверие.
Пълно доверие.
Да им се вярва, дори когато те видимо грешат. Да не им се иска сметка нито за грешките, нито за парите, дарени им от "обикновените" вярващи. Това разделение на "духовенство" и "миряни" (недуховни посетители на изнесени проповеди, членове на дадена църква), е в основата на много зло, проникнало всред средите на вярващите, това древно зло, което се е вплело във вярата в Божият Единороден, придавайки както друг образ на Святия, така и давайки съвсем друг път и друго "спасениие". Да, мисля че "втъкаване" е точната дума за това, което е станало през годините.
1 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани, 2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов, 3 и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа. 4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички. - ефес. 4гл.
21 Всичко изпитвайте; дръжте доброто. -. 1-во към солунците, 5гл.
Написано е от Павел. Имал е впредвид и самият себе си. Но какво е станало днес, та на драга воля вярващите приемат и вярват, дават доверието си на кой ли не, без да се поинтересува как живее този човек, какъв е бракът му, дали децата му са във вярата, дали живее скромно? А, скромно ли казах?
Та днес тази дума е толкоз презряна! Живеят лидерите "благословено" и учат "обикновените вярващи", че ако са покорни и верни на лидерството, благословението на Авраам ще почука и на техните врати.
То хубаво, ама тези са чада на пъкъла, нищо от Авраама нямат в себе си!
И вярващите така се учат да ламтят за плътското, за земното, да живеят за временното и да таят сребролюбие. Това е огнен път надолу, но да се върна на темата - за съденето.
Добре ли е да преценяваш?
Изход 18:13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.
1.- това е пример от Ст.Завет, който илюстрира как със съдене помежду Израил, народът на Бог, се е занимавал изпърво Моисей, в случая- образ на Идващият. След мъдър съвет от тъста си, Моисей избира хора, които да отсъждат при тъжби и спорове :
24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече. 25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници. 26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами. - Изх.18гл.
Пише, че тези, избрани от Моисея хора, са съдели при спорове и тъжби. Отсъждали са правото пред Бога. Това е било доста отговорно, не
мислите ли? И не мислите ли че именно така се е запазвала правдата? Тъкмо оттук изхождайки, Павел пише :
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо? 5 Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си, 6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите? - 1-во към коринтяните 6гл.
Като цяло концепцията за съденето трябва да се разгледа спрямо две точки. Едната е Сам Бог, другото е какво Той е заповядал на народа Си. Спрямо Бог - Сам Той многократно се именува "Съдия". Сам Той осъжда греха и мрази греха. Спрямо това, което е заповядал- Той е заповядал :
Еремия 21:12 Доме Давидов, така казва Господ: Извършвайте правосъдие всяка заран... Осия 12:6 Затова обърни се към твоя Бог, Пази милост и правосъдие, И винаги се надявай на твоя Бог...
Също така :
Исая 1:21 Как стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци. Исая 5:7 Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.
Да не забравяме думите и на Самият Спасител тук : Матей 23:23 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността,...
Интересно е че Сам Бог заповядва да се изберат верни хора, съдии, които да отсъждат според закона, даден на Моисей, за да обитава правда и правосъдие между хората Му. Съдиите, свещенниците и старейшините са изпитвали и отсъждали във всяко предложено им дело. Това е било много важна и отговорна задача.
Второзаконие 16:18 Да си поставяш между племената си съдии и надзиратели във всичките си градове, които ти дава Господ твоят Бог; и те да съдят людете справедливо.
Знаете ли тази заповед и тази функция върху кой преминава в Новият Договор? Върху тези, които писанията наричат "пастири"- овчарите сред стадото на Сам Бог. Ръководителите и надзорниците. Слугите на вярващите. Пророците, пратениците, тези, които са като утешители, коректори, закрилници, стражи. Божиите верни блюстители. Днес тези функции са извратени в една помпозна натрюфеност и наконтеност в образа на "пастори", "дякони", "презвитери", "апостоли",... лидерите от офиса на църквата.

събота, 10 март 2012 г.

Изявление на пастор Калин Крумов във връзка с оттеглянето си от организацията GBMI (Джордж Бакалов Министри Интернешънъл)

Изявление на пастор Калин Крумов във връзка с оттеглянето си от организацията GBMI (Джордж Бакалов Министри Интернешънъл)
от Kalin Krumov на 10 март 2012 г. в 10:07 ·

Изявление на пастор Калин Крумов във връзка с оттеглянето си от организацията GBMI

Скъпи приятели,

След няколко месечни дебати, размяна на имейли и лични разговори с лидери от АРЦ и Г. Бакалов стана ясно, че не може да има консенсус и единство в мненията относно концепцията, начина на управление и визията за бъдещето на организацията. Въпреки положените усилия, различните позиции по ключови въпроси доведоха до „нажежаване на обстановката” и засилване на вътрешната криза в църква Прелом, както и изостряне на взаимоотношенията между бивши и настоящи служители. Стигна се дотам, че проблемът излезе извън рамките на организацията и придоби международен характер. За да дам малко яснота относно мотивите, подбудили моето решение искам да спомена няколко ключови причини, довели до моментната кризистна ситуация:

Агресивно и небалансирано проповядване на „hard-core Dominiоnism” от страна на лидерството на АРЦ, както и вкарване на идеи с „Ню Еидж” привкус в църквите. (Вярвам, че Бог ни е призвал да проповядваме Евангелието и правим ученици, но не и да „детронираме правителства”, завладяваме Световните пазари и пр. Никъде в Библията не виждаме нито Исус, нито апостолите да проповядват/агитират в църквите Римския император да си подаде оставка или поне да критикуват неговото управление, колкото и тиранично и жестоко да бе то.)
Настойчиво налагане на определени политически възгледи на вярващите, тяхното „надъхване” срещу партии и Държавни институции. Усилена Про-Американска/Анти-Руска пропаганда, крайна нихилистична позиция относно Българската култура, нейното „демонизиране”, умаловажаване на националното наследство и самосъзнание. ( В един от последните ми разговори с Бакалов, той ми зададе въпроса: „Кажи ми Калине, с какво наистина мога да се гордея, че съм българин?”) Профанизирано описание на българското общество и държава, наричани „Кастово общество на етнически принцип” и „Картел”.
Налагане на „двоен стандарт” спрямо проблемите на Българското Протестанство: активното, открито критикуване на Деноминации и Служения, вадене на „кирливи ризи” и прогласяване „от покрива” на компромати срещу служители, докато в същото време се подтискат и отрича наличието на вътрешните кризи и проблеми, всеки възникнал конфликт се потулва и разрешава „на четири очи”.
Некоректо отношение и третиране на членове и лидери от църква Прелом , имащи различно мнение, визия и методи на работа. Потулване на стотиците оплаквания от бивши членове на църква Прелом за употребата на контрол, манипулация, разрушаване на репутацията и заклеймяване на различно мислещите и напускащите организацията.
Бягане от отговорност и отричане на лидерския екип от участието си в провала на бизнес проекта „Соломонова Мрежа” ,чието сриване доведе до загубата на милиони долари и банкрута на голям брой вярващи и църкви.
Утвърждаване на определена “Мода” на лидерско поведение и специфичен стил на живот у Презвитерите/Пасторите.

А) Имам информация,че лица работещи в офиса на Прелом са принудени да подпишат договор, в който се казва, че нямат право да казват каква им е заплатата, както и да задават въпроси относно заплатата на техните колеги. Заплатата на старши пастора (на Прелом) се определя лично от Бакалов и е 4 пъти по-голяма от тази на някои от работниците в офиса на църквата. (Знаят ли църковните членове каква е заплатата на пасторите от АРЦ? Има ли прозрачност и отчетност пред събранията за финансовите операции (в детаил) и израсходването на набраните средства?)

Б) Смятам за неприемлив утвърдения „модел” взаимоотношение: пастор-събрание и последвалото изкривяване на идеята за покорство, власт и църковна йерархия. (Като пастор на църква „Победоносна Вяра” Лондон и член на „кор-тима” на организацията Мрежа Жетвен Пробив/ Георги Бакалов Министри Интернешънъл бях лично обучаван от Бакалов да не си губя времето с хората от събранието, понеже там „нивото е много ниско” и ако продължавам да служа всеотдайно, щял съм да „прегоря до 2-3г.” Лично ми бе казано, че хората от събранието не го интересуват, за него е важно аз и семейството ми да сме добре, понеже „днес ги има, утре ги няма”. Дадени ми бяха наставления да се държа „на дистанция” от събранието, за да предотвратя „фамилиарничане” и изградя авторитет и респект).

В) Не одобрявам прахосването на финанси за покриването на разходите на пасторския тим (елита), наемането на лимузини и настаняване в 5* хотели на гост проповедници, заплащане на техните билети, плащане на хонорари (идеята е те „да върнат жеста”), организиране на работни срещи в луксозни ресторанти и заведения (за сметка на служението), докато други работници „ядат банички” и ходят на работа с градски транспорт, понеже нямат пари за бензин.

7. Създаване на нови и нови проекти, без да са завършени старите, прескачане от модел на модел и третиране на членовете като „опитни зайчета” чрез прилагане на различни духовни експерименти за „църковен растеж”, „освобождение”, „съживление” и пр.

А) Няколкократна смяна на името на църквата/организацията : „Истина от Сион”-„Слово на Живот”- „Прелом”. „Неемиева Коалиция”- „Апостолска Реформирана Църква”, “Harvest Breakthrough Network”- “GBMI”(George Bakalov Ministry International). (Очевидно тенденцията за смяна на имена, партньори и лидери се запазва през годините).

Б) Различни недовършени проекти като: „Видението за 1 000 000 спасени до 2010”,”Стратегия 21”, „Европейска Лига на Апостолите”, ”Библейски Институт за Доктрина, Служение и Евангелизъм”.

8. Изграждане на „християнски елит” по модела на тайните общества и Масонски/Кабалски организации, въвеждане на „нов ред в християнството в България”, нов смисъл на термина „еклесия”, правейки църквата „правителство в сянка” на политическо, икономическо, социално и културно ниво. (Един от последните проекти на Бакалов: „Wisdom Round Table” е ярък пример за тайно елитно общество).

9. Всеки пастор/лидер от АРЦ е принуден да се „обвърже финансово” с Георги Бакалов като дава личния си десятък (директно) в джоба му (като част от „апостолското покриване”), а десятъка от техните църкви отива в сметката на организацията „Георги Бакалов Министри Интернешънъл”- практика, която със сигурност не фигурира нито в Библията, нито в Новозаветната църква.

С настоящото изявление искам официално да информирам всички мои братя и сестри, съслужители, познати и симпатизанти за моето оттегляне от Организацията. Поради изброените причини се дистанцирам от лидерския екип и прекъсвам моята 20 годишна финансова и морална подкрепа към Г. Бакалов.

Дълбоко убеден в силата на покаянието и трансформиращата сила на Святия Дух, искрено се надявам изразените от мен негативни белези на развитие да доведат до дълбок размисъл, анализ и преосмисляне на целите,посоката и методите на служение. Вярвам, че пълното съкрушаване,търсене и предаване в ръцете на Бога може да доведе до обрат, изцеление и възстановяване на репутацията на Организацията не само в очите на братята, но и пред цялото българско общество.

Адресирайки наболелите проблеми апелирам към лидерството да прояви нужната мъдрост и зрялост с цел тяхното разрешаване и прекратяване традицията на личностни нападки, хулене и партизански войни, от които страдаме за последните десетилетия.



Ваш в Господа,

Калин Крумов