Бащи и синове

БАЩИНСТВО . БАЩИ И СИНОВЕ



Когато говорим и мислим за бащинството, било то духовно, или естествено, то ние трябва да знаем, че касаем нещо, което е основно за Божието царство. Нещо, което е основно за вярата в Бога и Самият Бог. Елохим, Превъзвишеният, са Баща и Син. Сина не започна да поучава за царството, преди Небесният Му Баща да гарантира за Него с тези думи :


14. А Йоан Го възпираше, като Му казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Теб. И Ти ли идеш при мен?
15. А Иисус в отговор му каза: Остави Ме сега, защото така ни подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го остави.
16. И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя Божия Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него;
17. и ето, глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в когото благоволих. – от Матея.


10. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.
11. И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение. – от Марк.


21. И когато се кръсти целият народ и когато и Иисус се кръсти и се молеше, небето се отвори
22. и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, и един глас дойде от небето, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб благоволих. – от Лука.

Ние трябва да си отворим очите за една проста истина, която е от началото на святите писания : има невероятна връзка и задължително условие за много неща в тази връзка : връзката между баща/ бащи и син/синове. Тази връзка е поставена още от самото създаване на човеците, в градината Едем – Бог създаде първо един баща, после жена му, майка, - Той създаде родители, Той не създаде деца. Проследете родословието на Самият Господ Исус внимателно и сами вижте колко важо за евреите е родословието и бащинската линия в потеклото (посочва се предимно бащата, а не майката, вж. Лука 3 : 23 и натам, също вж. Мат. 1 : 1 и натам). Това познание е надхвърлящо знанието относно елементарните начала на учението на Исус. Това знание е основополагащо за предаването и приемането на вярата. Предаването и приемането на вярата в древен Израил, в дните на пророците и закона ставаше задължително от баща на син – такава беше и БОЖИЯТА СВЯТА ЗАРЪКА (заповед) във Втор-ние 6 гл. :

4. Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;
5. и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.
6. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;
7. и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.
8. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.
9. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.
Видно е че именно бащите, а не проповедниците, или неделните служители в „детското християнско училище / забавачка” се занимаваха с предаването на святите заповеди и те именно учеха чадата си на вяра в Бога. От друга страна предупреждението от Изход с нарушаването на закона е свързано с предаване на проклетия от бащи на чадата :

Изход 20:5… да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,…

Изход 34:7. Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение., като обещанията за благословения са също по тази линия . Можем с учудване да прочетем, че Моисей представи самият Бог като „Богът на бащите” (вж. за спр. Изход 3 : 13), също :

Изход 3:15. При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род. – забележете : „Това е Името Ми до века, и това е Името Ми от род в род”! Каква интересна презентация спрямо бащите!

Изход 3:16. Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и видях онова, което ви правят в Египет;

Изход 4:5. стори това, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.
Моля се да видим това, което често убягва. Богът за евреите е силно и неразривно свързан с техният „патриархат”, с тяхното разбиране за техните бащи на вярата, символи на вярващи мъже, основополагащи камъни на Израил : Авраам, Исаак, Яков. И Самият Бог не се чувства дискомфортно от това представяне, дори Сам говори в този контекст : Аз Съм Богът на вашите бащи – Авраам, Исаак, Яков. Интересно. Той не казва : Аз съм Богът на звездите и небето, не казва : Аз Съм Богът, създал вселената. Разбира се този не е единственият начин, по който Бог Се представя, но Той избира точно този начин в съдбоносни моменти, един от който е излизането от плена на египетската мощ и империя. Например когато самият Яков излиза от влиянието и опекунството на тъста си Лаван, самият му тъст го призовава да се закълне в Името на :

Битие 31:53. Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.
Битие 32:9. Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,…
Вижте как Йосиф на края на живота си говори за Бога :
Битие 50:24. След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.
Има нещо, което ни е убягвало доста дълго в нашият „живот на вяра” и това е че Бог Е Бог на бащите. Той не е просто „личен Бог”, но Той Е Бог на бащите. С това не казвам, че Бог не иска и отхвърля някой, който няма нито естествен, нито духовен баща , но казвам, че пред Бог легитимността на вярата , нашият живот и праведност са свързани с нашето „минало”, с нашето „духовно потекло”, ако мога така да кажа. Проблемът при езичниците, особено в съвременният свят е че ролята на бащата е обезличена, окарикатурена, омаловажена и отхвърлена. Бащата е смешна и жалка фигура – както в обществото, така и в „църковните среди”. И докато това не се промени и не се установят Божиите модели и правила и норми, то ние спокойно можем да говорим за сериозно беззаконие всред вярващите. Това, което днес се цени е : пробивност, напоритост, арогантност, младост, сила, знание, интелект. За съжаление тези неща са пробили и са се установили всред вярващите, вместо да бъдат отхвърлени като светски и непотребни. Ние уважаваме младите и пробивните, тези с „висше образование”, които знаят друг, или други езици, които могат…знаят, но които нямат духовни бащи, духовни наставници , които да ги утвърждават във вярата, според изискването в новозаветните писания. Да, според новозавентните писания има също изискване за законна връзка, за „легитимност” на вярата и това е НЕНАРУШЕНАТА ВРЪЗКА БАЩА – ДЕТЕ / ЧАДО. Раждането в царството на Бог е отредено да става от баща, растежа, укрепването на духовните деца също трябва да е под зоркият поглед на бащи, наричани общо „пастири / овчари”, „по - старите” (от остарялото „старейшини”) „ръководители” (гр.ез.- „презвитери”). Така естествената надменност на плътта и арогантността на самоувереността по естествен път чрез Святият Дух, действащ чрез бащите, ще бъдат обрязани. Няма да се впускам в библейско изследване, но Бог Е наредил именно на бащите, а не на самите деца да обрязват. И те трябва да обрязват – това е тяхната длъжност пред Бога, като в новозаветните писания ние виждаме какво се обрязва :

Римляни 2:29… но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

Има една беззаконност, една бунтовност, която днес се шири из средите на вярващите и това е беззаконието на безбащинството и необрязването. Вярващите се обръщат от греховете, но натам, в тяхната вяра липсва моделът на писанията за растеж. Тоест, липсват бащите. Грешката е двустранна – от една страна тези, които се наричат „служители” и „лидери” са приели този установен модел всред събранията на вярващите и те не искат да го променят, защото това ще им струва много. От друга страна, обаче, когато в самото събрание има естествени бащи, които могат да надзирават и пастируват по – младите, същите млади бягат със самоувереност, която ги заслепява. Така се продължава беззаконието. Вярата са свежда до самообучение, автотренинг, самообразоване, саморастеж, а това още в стари времена е осъдено като нещо, което е противно на Бога. Ще го напиша още веднъж : самообучението, самообразованието във вярата и святите писания, автотренингът и саморастежът в познанието на Бога и на Сина Му, са беззаконни и са в положение на противене на Самият Бог. Тоест, тези методи са НЕЛЕГИТИМНИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА. Това са силни думи и трябва да се размишлява върху тях пред Бога. Нека се върнем в началото – Самият Исус е с родословие спрямо Бащите. Баща Му го препоръча и гарантира за Него. Исус проповядваше за Своят „Небесен Баща” (остаряло : „Отец”). Чрез презиране и отхвърляне на бащинството и бащинското пастирство и грижа се шири една Богопротивност сред вярващите : те растат без бащи и не допускат някой да ги обрязва в сърцето и духа им. А това е рушене на Божиите праведни наредби и закони, на които стои вселената. Сам Той Е Баща, Който издига бащи и им определя да обрязват децата в царството. Време е да се спре нелегитимният растеж и бунтът на младите. На бащите и зрелите в Господа Исуса е дадено да бъдат : пратеници (апостоли), пророци, пастири, говорители на Божията добра вест за спасението от ада (на гр.ез.- евангелизатори), други. Младите подлежат на обрязване и наставление докато докажат своята сериозност, посветеност и зрялост. Докато мнозина видят добрите плодове в техният живот. Амен.
Нека видим Павел как говореше на Тимотей :
1 Коринтяни 4:17. По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква. – разбирате ли? Ще ви напомни „моите пътища в Помазаника”! Не казва „ще ви поучава”, но „ще ви напомни МОИТЕ пътища в Помазаника”. Когато Тимотей беше поставен от Павел като ръководител на събрание от вярващи, той беше под пряката власт и надзорничество на същият си баща във вярата и ние можем да го прочетем в писмата до Тимотей – Павел му казва директно какво да прави, как, защо – и това е добро и така е редно да става. Павел не остави Тимотей да действа сам, защото той още беше млад мъж във вярата. Днес младите сами изискват самостоятелност и непокорството им избухва в средите на вярващите. Това води до злотворство и проклетия от Бога.


Фил. 2 :
19. А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.
20. Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.
21. Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.
22. А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.


1 Тимотей 1:2. до Тимотея, истинското ми чадо във вярата; Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

1 Тимотей 1:18. Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнствуване,

2 Тимотей 1:2. до Тимотея, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

2 Тимотей 2:1. Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса.

Да видим още какво пише Павел към други :
Тит 1:4… до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с тебе от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.
Филимон 1:10… ти се моля за моето чадо Онисима {Значи: Полезен.}, когото родих в оковите си,…
Още в святите стари писания Павел беше чел това :

Притчи 1:8. Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,
Притчи 1:10. Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Притчи 1:15. Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Притчи 2:1. Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
Притчи 3:1. Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
Притчи 3:11. Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
Притчи 3:21. Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
Притчи 4:10. Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.
Притчи 4:20. Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
Притчи 5:1. Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,
Притчи 5:20. Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Притчи 6:1. Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Притчи 6:3. Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Притчи 6:20. Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Притчи 7:1. Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
Притчи 19:27. Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Притчи 23:15. Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Притчи 23:19. Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Притчи 23:26. Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Притчи 24:13. Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Притчи 24:21. Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Притчи 27:11. Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Притчи 31:2. Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
- и Павел спазваше традицията баща да надзирава и възпитава своите деца – нещо, което днес е иззето от институциите „Детски градини” и „училища”. Злото е че всред самите вярващи не бащите възпитават децата си, но други „служители”, което е безхаберие и беззаконие. Промяна, в Името Господне!!! Някои ще забележат последните цитати, че са отправени от майка към нейният син. За справка може да видим разговорът на Йешуа с Никодим в Йоан 3 гл. :

3. Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство.
4. Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си (вж. горе Пр. 31 : 2) и да се роди?
5. Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
6. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. – срв. с римл. горе 2 : 29 ст.
7. Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.
Тоест, казаното в Притчи от жената към сина `и е казано по – скоро пророчески за това, което ще стане във времето на Месията, когато вярващите ще се раждат отново в Божието царство и ще станат част от Невястата, от Неговото Тяло, които ще бъдат обрязвани в сърце и в духа си, отколкото, че майките са възпитавали своите деца. Те са възпитавали, но превес е имал бащата, главата на семейството. Редица вяращи ходят деформирани и необрязани, защото е нарушен редът за предаване на вярата от баща – син, както и е нарушен редът за надзорничество, за възпитание от бащите към децата. Ненормално е в едно семейство новороденото да се изправи и да започне да командва. То има нужда от грижи , от служене от страна на майката и на бащата. То е безпомощно. Но днес виждаме новородени, които претендират за неща, те стоят независими спрямо бащите в духа и това е беззаконие. Това е, което предизвиква проклятие – вж. Малахия 4 :
5. Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен;
6. И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би да дойда и поразя земята с проклетия. – и следва родословието на Помазаника на Бога, Исус от Назарет. Сърцата на синовете трябва да се обърнат към сърцата на бащите, защото обратното предизвиква проклятие по земята. Обратното довежда до гордо и надуто ходене и обхода в царството – неща, които дразнят Божието лице до ярост. Нека бъдем мъдри и да приведем живота и вярата си в покорство спрямо това, което писанията казват че трябва да е и нека спрем беззаконието на нашата вяра. Нека обърнем лицата и сърцата си към сърцата на бащите. Това ще доведе до голям дискомфорт на мнозина, но е за добро – трябва да има обрязване и коригиране от страна на бащите. Не децата коригират и обрязват, но бащите. Не децата знаят, но бащите. Не децата могат, но бащите. И Бог Е, Който го е наредил така. Амен.

Царството на Бог

ЦАРСТВОТО НА БОГ
________________________________


Тръпнещ
Кръвта във вените ми тръпне
от стъпките на Идващият Син
защото аз копнея да Те видя,
мой възкръснал,
мой Единствен,
мой Спасител,
мой Господ
мой Владетел
и
Брат мой!!!

ХХХХ

Аз Те виждам на Голгота-
висиш, понасяйки срама
висиш, понасяйки ужаса
заради мен...
Аз виждам лицето Ти-
о, не мога да Те разбера...!
Падам на колене пред Кръста Ти,
на който бях спасен чрез Твойта смърт...
В гърдите ми се ражда вик...
и аз извиквам- силно, както никога не съм,
аз извиквам от дълбокото на свойто същество...
аз Името ти изкрещявам....
Ти...
умря...
за...
мен...??!!
Ти...
Ти?!!!
Създателят на изгрева стои провесен като вехта дреха!
Този, който може с поглед торнадото да спре-
вижте Го!
Вижте Го!
ВИЖТЕ ГО!!!
Той...
умира...
бавно...
заради...
мен...
Незаслужена жертва...
Неразбираема дан...
Стоя пронизан в сърцето си
пред мене е Голгота...но не мога
да вдигна поглед, защото горе
разпнат заради мен
умира бавно
МОЯТ ГОСПОДАР...
МОЯТ ЦАР..
ВИЖТЕ ГО!!!!
Господа на славата!
Великият Аз Съм!!!
Умира...
заради ....
мен....
не мога да го понеса-
аз падам,
аз се свличам пред този страшен
пред този кръвен, ужасен олтар...
Моят Господ...
умира...
за мен...
ХХХХ


" А стотника, който стоеше срещу Него,
като видя, че така извика и издъхна, каза :
НАИСТИНА ТОЗИ ЧОВЕК БЕШЕ СИНА НА БОГ!!! " Марк 15:39

________________________________________________________________________


Когато говорим за нашата вяра, ние трябва да знаем, че ние принадлежим към Неговото царство, или поне така трябва да е така. Всъщност, това е определящо спрямо нашето спасение – дали ние сме принадлежащи на Царството на Самият Велик Бог и Суверен.

Матей 2:1. А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.

Матей 2:2. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.(да му отдадем слава, да му отдадем почит като на цар – добавеното мое.)
Матей 2:3. Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него.

Ирод беше изумен – цар … какво? Аз не съм ли единственият ЦАР? Нека да разберем това противопоставяне : земното – Божествено. Земното царство и земното управление и това на Самият Бог и на Неговият Син.

Нека да го видим пак :

Матей 3:2. Покайте се понеже наближи небесното царство.

– това беше част от говоренето на Исус : покайте се, защото – какво? Защото идва царството на Небесният Бог. Ние трябва да разширим нашият човешки капацитет в приемането на Благата вест от това да мислим предимно за нашето спасение към това – ДА МИСЛИМ ЗА ЦАРСТВОТО И ЗА КАУЗАТА В ИМЕТО НА ИСУС ОТ НАЗАРЕТ. Амен? Виждате ли, покаянието Исус го свързва с идването. С идването на НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО. И каква е връзката? Ами тази – че когато то, царството дойде, то няма да дойде ей – тъй, самичко, от никъде си и просто ще се пръкне ей – тъй, на таз земя. Не, това, което ние не разбираме, но евреите са го разбирали ПРЕКРАСНО е, че Исус всъщност им казва това : „Покайте се от греховете си, защото идва царството на Небесният Бог, идва Самият Той.” Размислете сами дали това е така, или не. Ако идва царство – то само ли идва, или идва със Самият Си Цар? Нима може да дойде нечие управление (което всъщност казва Исус, касая „царство”), без да дойде УПРАВНИКЪТ? Не, заедно с царството идва и Той – Великият Управник, чрез Когото станаха световете и всичко, що е видимо и невидимо. Амен. Той наистина иде и ще го види всяко око и всеки език ще изповяда, че Исус Е Господарят за слава на Небесният Бог. Амен.
Знаете ли защо не се говори за това по църквите? Защото ще изгубят ректората си. Защото хората ще започнат да мислят повече за горното и току – виж са прогледнали и за други истини, та биха задали неудобни въпроси и биха заживяли за великият призив на Исус от гр. Назарет, Единородният Божи Син, Божиите думи, станали човешко тяло, а не за разни програми, Великденски празненства, или подобни (използван аналогията с „Велик-ден” просто поради неговата календарна близост – този празник не е от Бога, но това е друга тема).
Нека да видим едно противоборство в Матея 4гл. :

8. Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:
9. Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
10. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".
11. Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

Тогава. Тогава дяволът Го остави, тогава се отдръпна от Него. Е – кога, де? Когато свърши всичките си стрели и изкушения, предвидени да разколебаят и изкушат, да препънат и подведат към грях Божият Син. Последното изкушение, лично за мен, е знаменателно : сам лукавият Му показва всичките царства на този свят и тяхната слава. Предполагам, че сам лукавият е затаил дъх, защото това е, което го впечатлява него, и казва на Господа : - Уау! Какво ще кажеш, а? Всиииичко това ще ти го дам – всичко – разбираш ли? Само..само…падни, та ми се поклони. Какво всъщност иска този управник на този свят (т.е.- сатана, противника на Бога)? Всъщност той е поискал от Исус да го признае за Бог, за Върховен над Него – Самият, за свой господар. Звучи ви смешно? Помислете за кратко споменатите думички „всичките царства”, „тяхната слава”. Написано е кратко, но знаете ли, че археолози като са откривали древни градове са ахвали от ДЪЛБОКО изумление пред тяхната красота, невероятно архитектурно ниво в градежа, невероятни дърворезби, инкрустации, каменообработка, невероятната подредба и дивност. Красота, превъзхождаща хиляди пъти сегашната алуминиево – пластмасо – железобетонна красота на съвременните мега – полиси. Вижте древните царства на Ниневия, Акад, Шумер, древна Месопотамия, Египет, Ефрат, по поречието на Нил. Вижте това, което са правили древните инки. Вижте чудесата на древните маи. Вижте красотата на мрамора у древните гърци – скулптури, пред които съвремието ни може само да немее. Това е истина.


Това е древната порта на богиня Ищар (която, за съжаление, в своето незнание християните почитат на „Великден”, но това е друга тема), във гр.Вавилон. Стените са направени от мозайка. Както е видно – качеството е завидно.
ова е картина на вероятният изглед на гр. Вавилон. Висящите градини по времето на царица Семерамида са били песен на хвалба в устата на целият тамошен свят. Нещо, уникално от конструктуро – архитектурна гледна точка. Нещо приказно, неописуемо. И така, това е МЪНИЧКА ЧАСТ от това, което е показал изкусителят на Божият Син. Той му показва ВСИЧКИТЕ царства и тяхната слава. И Му казва така : - Твои са. Само падни, та ми се поклони. Наречи ме Бог. Признай ме за Бог. Знаеш, че съм владетел на този свят, но наречи ме Ти „Бог”. Искам да го чуя лично от Твоите уста. Аз зная Кой Си Ти – Ти Си Божият Син, Самият Цар. Но наречи ме „Бог” и ще ти дам всичко това. Аз искам да съм Бог, не просто владетел на този свят. Скрито за нас, сякаш, противника Му казва : ще ти ги дам, за да те прославят Теб – Твоят лик и персона да бъдат изобразени там, а не само моите, но е друга тема. И Исус, разбира се, отказа. Ето още веднъж думите Му :
9. Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
10. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш". – тоест, Исус му каза : - Не, има Един Бог и това не си ти. Поклон е дължим само на Него, не на теб, признаване на суверенитет, на господство и власт – само на Него, не на теб, противнико („сатан” озн. „противник”, това не е лично име). Това и трябва да е в нашите уста, ум и сърце, когато той, сатана дойде и започне да ни изкушава със своите трикове. Ние трябва да знаем КОИ СМЕ. Ами кои сме, де? Ние сме, които сме един нов вид, нов род човеци. Ние сме родените отново. Звучи ли ви странно? Да, ние сме нов род – ние сме родени втори път, от Духа на Бога, и сме преобразувани като Неговият Син – Исус, Помазаникът. Ние имаме нова природа – Божията природа и Неговото семе е в нас. И това е семето на царството. Това е нещо страшно и ужасяващо в ушите и ума на противникът ни – ние да разберем, че сме това, което сме – че ние сме синове на Небесният Бог, че нашите грехове са умите в кръвта на Сина Му и че ние сме призовани да живеем нов живот – живот на победа над греха и ходене във властта на царството. Победата над греха и ходенето във властта на царството са възможни ако осъзнаем тези реалности и ходим в тях. Това никак не е малко, това никак не е маловажно. Нашата вяра ще е пълноценна, ако го разберем, нашата сила в Господа ще е удостоена с повече сериозност, ако го видим, повярваме и приемем за себе си. Нека продължа с разглеждането на темата относно царството и властта на царството.
Матей 4:23. Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.

Нека го видим : Исус ходеше по Галилея, проповядваше благовестието на царството и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. Това, което аз виждам тук е Един, Който създаде световете, Който създаде великите пространства (т.н. „мъглявини”), Който създаде планетата Земя и Който Един създаде всичко на нея – природа, животни, човека. Този Един Е Царският Син и Той притежава цялата власт и всичката сила на царството, защото Е и Сам Той Цар. Няма нищо, което Бог да не Му е покорил под нозете. И така, продължаваме – благовестието на царството е свързано с демонстрация на власт над всякаква болест и всякаква немощ. Някой ще каже : - Ами аз се молих за баба и баба не беше изцелена – нищо, продължавай. Има сила в усърдната молитва на праведният човек.

Матей 5:3. Блажени нищите по дух (или : „бедните по дух”), защото е тяхно небесното царство.
Матей 5:10. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Това са други думи от посланието и учението на Исус, които ни обясняват кои ще влезнат в небесното царство. Забележете (простете за повторенията, но смятам, че е важно да се повтори) : НЕБЕСНОТО царство. НЕБЕСНОТО царство. Ние живеем посред царствата на този свят – на Европейската общност, на България, на София, на Перник, на Тева. Това, обаче, към което сме призовани е да придобием такива качества, че да напаснем себе си към НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО. Ето – Самият Син на Небесният Баща ни го казва. Ние трябва да започнем да преориентираме нашето мислене, поведение, говорене, живот, идеи, терзания, борби, всичко, всичко спрямо това : НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО И ЦАРЯТ. Не просто да се спасим и да ходим на църква и служби. Не просто да разискваме словото и да намираме неща от него – ние трябва да се предадем на каузата на небесното царство. Пътят не е никак лесен. Той е направен уникално невъзможен за всеки, който иска по плът да ходи по него и е направен уникално прост и лесен за всеки, който е решен да ходи по Дух на святост като Божият Син. Амен.
Натам ще продължа с поучението относно това небесно царство, а на вас оставям да прочете тези стихове и да размишлявате върху тях и вашата съдба спрямо тях :

Матей 5:19. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
Матей 5:20. Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
Матей 5:35. нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.
Матей 6:10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;
Матей 6:13. и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].
Матей 6:33. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Матей 7:21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
Матей 8:11. Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;
Матей 8:12. а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Матей 9:35. Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.
Матей 10:7. И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.
Матей 10:18. Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите.
Матей 11:8. Но какво излязохте да видите? човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.
Матей 11:11. Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.
Матей 11:12. А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.
Матей 12:25. А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.
Матей 12:26. Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?
Матей 12:28. Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.
Матей 12:42. Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.
Матей 13:11. А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
Матей 13:19. При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.
Матей 13:24. Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
Матей 13:31. Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
Матей 13:33. Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
Матей 13:38. нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
Матей 13:41. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
Матей 13:43. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си(или „царството на Баща си”). Който има уши [да слуша], нека слуша.
Матей 13:44. Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
Матей 13:45. Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
Матей 13:47. Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
Матей 13:52. А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
Матей 14:9. Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
Матей 16:19. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
Матей 16:28. Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.
Матей 17:25. Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? земните царе от кои събират данък или налог? от своите ли хора, или от чужденците?
Матей 18:1. В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?
Матей 18:3. Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
Матей 18:4. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
Матей 18:23. Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
Матей 19:12. Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
Матей 19:14. А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
Матей 19:23. А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.
Матей 19:24. При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
Матей 20:1. Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
Матей 20:21. А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.
Матей 21:5. "Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".
Матей 21:31. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
Матей 21:43. Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
Матей 22:2. Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
Матей 22:7. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
Матей 22:11. А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
Матей 22:13. Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Матей 23:13. Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.
Матей 24:7. Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.
Матей 24:14. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.
Матей 25:1. Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца.
Матей 25:34. Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
Матей 25:40. А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
Матей 26:29. Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.
Матей 27:11. А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.
Матей 27:29. И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
Матей 27:37. И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар.
Матей 27:42. Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

(следва)

Вяра

Вяра

________________________________

- Живот! Аз искам да живея! – извика с все сили Кристиян.
- Какво му стана на този глупак? – учуди се Глупчо – нима сега е мъртъв?
- Живоооот! Живоооот! Живоооот! – крещеше неистово вече Кристиян, излязъл извън себе си. Очите му бяха разширени, сякаш виждащи Някой, Невидим за останалите, напуканите му устни – пълни само с тази единствена дума, която той я повтаряше, викайки, ръцете му – протегнати нанейде, където никой не виждаше, а сърцето му – изгаряше по нещо, което не беше от този свят. Миг – и Кристиян скочи така, както беше – още необлечен, с напъхани крачоли в незавързани обувки, чорлав, и като безумен се затича по невидим път, който Някой му разкри на момента. Глупчо отрони : - Такъв глупец не съм виждал. Той наистина се побърка окончателно. Аз се дистанцирам от подобен вид лудости и изпълнения на лунатици. Кристиян вече тичаше в пътят. Той беше видял Животът и Истината, макар и в гръб и сякаш нищо не можеше да спре лудешкият му бяг по пътят.
(по книгата на Джон Бънян „Пътешественик от този свят към онзи”)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Вяра. Това няма да е философски размисъл върху писанията. Това ще е практичен съветник за вярващите, та да живеят силен и плодоносен живот, пълни с вяра, надежда, любов и истина. Вярата е свързана с „твърдост”, „упоритост” , „постоянство”. Това са три основни и важни компонента, части от нашият живот и битка докато сме тук на земята. Това, което убягва на светиите на Бога което врага е покрил е МИМОЛЕТНОСТТА, КРАТКОСТТА на нашият живот и, от друга страна ВЕЧНОСТТА на нашето съществуване след смъртта. Затова и героят на Бънян Кристиян крещи като луд и се спуска към невидимото – защото невидимите неща на Бог са вечни, а видимите – тленни и временни. Това, което е ценно пред Бога често, да не кажа – винаги, се презира от човеците, но то спасява душата на този, който с вяра прави добро и живее покорно на Самият Бог. Слава на Него. Слава да бъде на Всесилният, Който Един е създал небесата и земята, дал Е живот и съществуване на всяка една твар.
Това, което врагът прави е да ни ориентира повече към този свят, ползите, или негативите от него, но не и да вдигнем очите си към вечните и неотменими неща, които ще наследим след нашата смърт. Няма нищо лошо, нито зло в това : да знаем, че истинските неща ние ще ги видим след като склопим очи и нашият временен живот в това тяло свърши. Как ви звучи това ? На мен – лично не ми звучи много комфортно, но това е част от учението на Нашият Господар, Исус и, следователно, ние трябва да го повярваме. Трябва да го приемем за истина и точно тук, често е проблемът с нашият човешки ум. Той започва да се противи и да изтъква своите доводи в полза на цяла една система, която е враждебна на Бога. Това е системата на този свят и на княза му. Неслучайно Павел изтъква така :


Протестантски (1940)
1 Коринтяни 15
1. Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
2. чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.
3. Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
4. че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
5. и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
6. че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
7. че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;
8. а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
9. Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,
10. Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.
11. И тъй, било че аз се трудих повече, било че, така проповядваме и те и аз, и вие така сте повярвали.
12. Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
13. Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;
14. и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15. При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;
16. защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;
17. и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.
18. Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
19. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
20. Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.
21. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.
22. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
23. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.
24. Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
25. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
26. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,
27. защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
28. когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
29. Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?
30. Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?
31. Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.
32. Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".
33. Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".
34. Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.
35. Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?
36. Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.
37. И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;
38. но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
39. Всяка плът не е еднаква (тук Павел има в предвид обвивката на тялото, самата кожа – доб. мое); но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
40. Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.
41. Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.
42. Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;
43. сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
44. сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.
45. Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.
46. Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
47. Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.
48. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
49. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
50. А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.
51. Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
52. в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
53. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
54. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".
55. О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?
56. Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
57. но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.
58. Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

От първо писмо до коринтските вярващи, 15гл.

Моля ви, прочетете избраният текст ВНИМАТЕЛНО още веднъж – не е загуба на време, но е добро за вас. Павел обръща внимание на няколко много важни неща :
-1- ако стоим в благовестието спасяваме душите си. А ние стоим в това благовестие чрез вяра -2- ако само в този живот се надяваме на Помазаника (Христос), то от всички хора ние сме най – много за съжаление -3- в Адам всички човеци умират (в плътта си), а в Христос (Помазаника) ще живеят вечно тези, които са достойно живели за призванието – с вяра в Него /правя малка отметка : под „кръщение заради мъртъвци” в ст.29 Павел има в предвид кръщаване в Христос с вяра заради вечният живот и това, че ние ще станем мъртъвци в плътта си ; заради това, че ще умрем и ще бъдем възкресени ние сме повярвали в Помазаника – за да придобием вечен живот и спасение СЛЕД смъртта/. Това, което врагът прави е че ни ВПЕЧАТЛЯВА с този свят и нещата му и ние живеем един плътски и земен, душевен живот, отделен от пълната благодат и истина. Какво е нужно ? Да се отделим от света, или ? Можем ли да живеем с Бога В този свят? Как ? Как да живеем в този свят НЕОБРЕМЕНЕНИ ОТ греха и идолите му ? Вяра. Твърдост. Упоритост. Постоянство. Така ние в сърцата си се отделяме от гнусотата и съблазните на този свят и на княза му. Ако имаме вяра, но нямаме упоритост, то ние ще отпаднем. Ако имаме вяра и упоритост, но упоритостта ни не е постоянна, а временна, то ние пак ще отпаднем. И така, стигаме до този важен момент : НИЕ ТРЯБВА ВСЕКИДНЕВНО ДА ХОДИМ ВЪВ ВЯРА, С ТВЪРДОСТ В СЪРЦАТА СИ, ИЗГРАЖДАЙКИ ПОСТОЯНСТВО. Това е част от нашето усъвършенстване пред Бога и нашето освещение. Така ние се приготвяме за онзи ден, когато с фучене стихиите ще преминат и цялото творение ще бъде свито от Божият Син при идването Му. И така, ние ходим по пътят на Господарят си твърдо уверени в учението Му и Самият Него. Не просто „четем библиите си”, но вярваме в написаното и го изпълняваме. Изпълняваме го с вяра. Вярата ни кара да имаме дела, които да доказват нейната реалност и адекватност в живота ни. Вяра без дела не е никаква вяра.
Посредством вяра ние трябва да отстъпим от вървежа на този свят и да приемем съдбата си в Божият Син – Исус от Назарет. Каква е тази съдба ? Да покорим живота си, ума, чувствата и силите – дори докато сме живи, на Божият Единороден, на Идващият Господар.

Идващият Господар


Протестантски (1940)
Матей 21
1. И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
2. Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
3. И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
4. А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -
5. "Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".
6. И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
7. докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
8. А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
9. А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
10. И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?
11. А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.
12. И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
13. Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.
14. И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
15. А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
16. Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала"?
17. И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
18. А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19. И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.
20. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
21. А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
22. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
23. И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?
24. А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
25. Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
26. Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.
27. И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
28. Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
29. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
30. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.
31. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32. Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
33. Чуйте друга притча. Имаше един стопанин 1, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34. И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
35. А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37. Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
38. Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
40. И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
41. Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42. Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
43. Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44. И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.
45. И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
46. но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.



-1- оригиналната дума за „стопанин” в притчата е „ойкодеспотес” G3617
οἰκοδεσπότης
oikodespotēs
oy-kod-es-pot'-ace
From G3624 and G1203; the head of a family: - goodman (of the house), householder, master of the house.


G1203
δεσπότης
despotēs
des-pot'-ace
Perhaps from G1210 and πόσις posis (a husband); an absolute ruler (“despot”): - Lord, master.
G3624
οἶκος
oikos
oy'-kos
Of uncertain affinity; a dwelling (that is : a house or other building or place in which somebody lives )(more or less extensive, literally or figuratively); by implication a family (more or less related, literally or figuratively): - home, house (-hold), temple.

Врагът е принизил нашата вяра до това : ние трябва да се напъваме, за да приемем нещата от библията, от святите писания. Но всъщност вярата е едно леко и приятно приемане, едно пълно доверие и разбиране, че ние започваме да ориентираме нашият живот към …? Вечността. Показателен за мен е примерът с Кристиян от книгата на Джон Бънян – той започва да се държи като откачен и се втурва в пътят на благата вест, за да намери вечен живот, а неговият познат Глупчо го презря и отхвърли. Често нашето поведение в очите на този свят ще е именно такова : ние ще изглеждаме луди, ненормални, откачени, лунатици, дори – опасни, но това не трябва да ни притеснява, защото ние имаме Господар на небесата, от Когото ние трябва да се страхуваме и Комуто ще отдадем слава едни ден, когато Го видим в пълнота, слава на Бога. Това започва мигновено да ни освобождава от робството на тлението и на временността . Ние започваме да придобиваме друг ум, друга настройка към този свят, към хората, управляващите сили, към нас –самите, към всичко. И всичкото това ПРЕОРИЕНТИРАНЕ трябва да е на база на писанията и на учението на Исус, всичкото това нещо трябва да е на база на нашето изграждане на вярата и доверието в Божият Син. Но какво доверие ? Много пъти нещата в нашият живот могат да претърпят пълен, или частичен срив. Изпитание, което да ни изглежда като абсолютният и пълен край. Изпитание, което да донесе сякаш не благословение, а смърт, разруха, погром. Тогава и именно тогава ние разбираме къде сме. Сърцата ни преживяват катаклизъм, преживяват болка, битка и вътрешен дълбок спор. И наша е отговорността да се облегнем с вяра на Исус и да се отречем от себе си, защото НИЩО НЕ СМЕ ВНЕСЛИ В ТОЗИ СВЯТ И НИЩО И НЯМА ДА ВЗЕМЕМ, КОГАТО СИ ТРЪГНЕМ ОТ НЕГО. НЕКА ДА УПОВАВАМЕ НА БОЖИЯТ СИН И ДА СЕ ПРОТЕГНЕМ КЪМ СПАСЕНИЕТО МУ. Амен.