вторник, 17 юни 2008 г.

Защо "Свята дързост" - начало на блога








ЗДРАВЕЙТЕ !
Позволявам си с голяма радост да Ви представя ... този първи брой на „СВЯТА ДЪРЗОСТ”. Тези прекрасни деца на снимката са моите дъщери. Сега, смятам да Ви отговоря на няколко важни въпроса. -1- това не е вестник – но какво е тогава- ще ме попитате,- просто вдъхновени страници, в неформална презентация и даващи възможност на Святият Дух (и на Вашите сърца) да работи на ново поле.-2- изданията на „СВЯТА ДЪРЗОСТ”, ще са епизодични, но не и формални от гледна точка на своето издаване – т.е. „СВЯТА ДЪРЗОСТ” ще излиза когато Святият Дух вдъхнови автора и той напише посланието.
Зная, че така презентирано това издание ще предизвика малко неразбиране от страна на някои хора, но това ...не е мой проблем...
Идеята за излизането („раждането”) на това издание е в сърцето ми от много години и напоследък вече се чувствах толкова „умрял” и далеч от тази идея, че явно беше Божието време да ми каже : Сега! В сърцето ми има много послания и идеи, но съм предоставил крайната редакционна работа и тежка дума на най- авторитетната редакционна колегия- „Отец, Син и Святий Дух”.
Идеята за името ми беше дадена от Господа, преди години, още в зората на моята вяра, докато четях „ Деяния ”. Там многократно се споменава за една типична черта, характеризирала облика на първата църква:
„А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса. Деяния 4:13,
И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,...Деяния 4:29,
И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово. Деяния 4:31,
Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.Деяния 9:27,
И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име. Деяния 9:28,
Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. Деяния 13:46,
Но пак те преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.Деяния 14:3,
Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път. Деяния 18:26,
И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство. Деяния 19:8,
Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. Деяния 26:26 „ – всичките тези цитати ни говорят за една специфика от публичният живот на първите християни – те имаха в духа си „дързост” – не арогантност, нито спорене, нито горделиво говорене, но дързост за истината и нейното отстояване в открит публичен диспут. Както виждате, става въпрос не за един и двама души, но за мнозина, и това, което вярвам, е че Господ желае тази сконфузено пренебрегната, или неправилно разбирана черта, да блесне в нова чистота- „СВЯТА ДЪРЗОСТ”- звучи добре, нали?!!!
На страниците ще имате възможност освен да прочетете нещо добро, и да участвате. Всеки един от вас може да ми даде свидетелство, да сподели нещо интересно, ...
„Публикува”, като глагол, няма български корен- той е чуждица и идва от – „PUBLIC” , което означава: публичен, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен, и моята задача ще бъде да напавя публични,общественодостъпни определени истини и откровения. Също така, точно тук ще можете да прочетете за важни събития и решения, които ще се взимат, неотложни молитвени нужди и други. Е, засега – толкоз. Господ да бъде с душите ви !

петък, 13 юни 2008 г.

Синове и бащи








Стартирам блога си с тази статия, която тепърва ще пиша. В началото му (на блога)искам да благодаря само и единствено на Една Личност - моят Господ и Спасител, Исус. Всичко друго е второстепенно.
ххххххххххххххххххххххххххх
Защо първо написах СИНОВЕ, а след това БАЩИ? Не е ли първо бащата, а от него - сина? Не е ли така и при Създателя- Отец прати Сина ? В Битие виждаме как Бог създаде първият човек като Баща. Е, защо съм написал първо Синове? В Малахия се казва :
"...И той (пророк Илия) ще обърне сърцата на бащите към
чадата и сърцата на чадата към бащите им, за да не дойда и
да поразя земята
с проклятие!" Мал.4:6


Е?! Това, което аз вярвам, е че идва време, в което нашият Велик Господ минава през стана Си ОСЕЗАЕМО. Той минава и започва да преглежда нашите ... сърца. Написах първо синове, защото ...ето историята : преди може би вече 5г-ни, пътувах към квартирата, в която живеехме със съпругата ми и се молех. Стигнах Горнобански път, слязох от рейса и изведнъж започнах да преживявам Божието присъствие по особено силен начин. Господа буквално ме издърпа в духа и започна да ми говори. Бях в двата свята - гледах в човешкият свят, но бях в състояние на видение. Господа ми проговори и ми каза : Сине, виждаш ли тези хора ? Аз започнах да гледам тълпите от хора, които минаваха покрай мен, които минаваха от другата страна на пътя и Бог ми каза : Знаеш ли кои са най- дълбоките грехове в България? Те са два : БЕЗбожие и БЕЗбащинство! Стоях като попарен от Божиите думи и гледах минаващите хора- в един миг започнах да разбирам много, много неща. Умът ми започна да се прояснява за много ситуации, които не разбирах...и които пареха животът и сърцето ми безцеремоно и жестоко...Безбожие?! Безбащинство?! О, започвам да разбирам, Господи! Пред очите ми започнаха да минават различни неща и аз започнах да се съкрушавам. Започнах да виждам дълбоките последици и жестоките деформации в сърцата и животите на поколения, поколения от българи. Безбожие. Безбащинство. Липса на Бог, липса на бащи... няма надежда...не се вижда изходен път...виждах хиляди деца с обезобразени души, които политат по пътя за огненото езеро, чувах виковете им...виждах сцени на семейно насилие пред очите на децата, удари...викове...мъка... Безбожие. Безбащинство. Дълбоко, дълбоко в нашите нацинални, културални корени...дълбоко. След няколко години станах баща. Аз...никога не съм вярвал в "семейни ценности", "семейно огнище" и т.н. имах тежко детство, бях свидетел на неправилни неща във взаимоотношението между родителите, на 17г проклех Бога и се предадох на Сатана. Приех го за Бог, врекох му се (завет) и направих много тъмни неща, за които бях воден от него... Когато станах християнин аз не просто започнах да ходя на църква- аз започнах битката на живота си. Сатана идваше и директно ми говореше (за мен не беше нито нещо ново, нито плашещо- просто този път беше от позиция на враг, не на бог) , заплашваше, проклинаше, даваше ми отвратителни видения и сънища. Та- ставам след години аз баща и ...започнах да преживявам реалността на много неща. Не говоря само за памперси, неспане и подобни- говоря за дълбоки неща, които започнаха да стават в моето сърце на мъж. Започнах да ставам баща. И тепърва започнах да разбирам в по - дълбока степен Нашият Небесен Отец, Неговото сърце и ум.
Защо ви писах всичко това?! Повечето от огорчените християни в България са мои набори (м-у 30-38г)- странно поколени, растящо все още без бащи. Ние трябва да застанем в пролома и да спрем проклятието на безбащинство. Вижте, не съм свръхдуховен- това е нормалната духовна диагноза- ние сме поколение без бащи, ние имаме куп деформации и рани, които ще бъдат изцелени не докато критикуваме тези, които трябваше да проявят Отец към нас, но КАТО ИМ ПРОСТИМ И ГИ ВЪЗЛЮБИМ!!! Казвам с най- голяма отговорност - Господа апелира към товето сърце и те умолява да простиш.... Има много гняв, омраза, критика, предателство и братоубийство в нашите сърца, които Господа ще премахне в долината на прошката. Защо казвам "долината на прошката"- защото като сравнение това ми идва като най- добро сравнение- там са Божиите потоци, които ще те напоявят, там е мира Му, там Той ще даде сила на сърцето ти...да се отвори в съкровена изповед и да простиш...моля те, направи го!
В нашата страна нещата винаги са маалко странни. Ето- това е един странен призив от един син към множества синове и дъщери : деца на Бога, ние трябва да простим на нашите бащи (и майки в духа) за това , че не проявиха Отец, за това, че ни предадоха в ръцете на света и лукавия...за това, че не ни защитиха и обичаха, за това че ни презираха и се опитаха да ни убият духовно, като ни наскърбят и изоставят...но Господ Е Бил с вас и мен, не ни е оставил, о, слава, слава на името Му ! Достойно Е Агнето да приеме слава , почит и сила, защотото е Било заклано и с кръвта Си ни Е изкупило! Слава на божият Христос!!! Халелуя!