ПРОСТИТЕЛНОСТ

Жени отвори вратата чорлава, с огнен поглед и стиснати устни. Пред нея стоеше Иван. Умърлушеният му вид издаваше скритата му моментна слабост. Може би видът му, или случилото се, сами отприщиха потокът от думи към него : - Изрод такъв! Никога няма да простя-чуваш ли? НИКОГА! Да пукнеш дано! В ада да гориш дано! Мръсник! Нищожество!...

___________________________________________________________________________


Какво означава „да простиш”? Защо ние трябва да прощаваме?…Може би всичко, като въпроси, логика, дискусия, свършва при представата на онзи ден, в който слънцето изгуби блясъка си, стана мрак по цялата земя, а на един кръст, помежду двама разбойници пиеше чашата на гнева Господен един мъж. Този мъж. Този Исус. Исус от Назарет. Можем да видим разкъсаната плът. Провиснали парчета от кожа, откритите меса, стичащата се и гноясваща кръв по тялото, мухите, които в жегата кацат по него, жестокостта на унижението, жестокостта на наказанието, на унижението, на … (?)… на отхвърлянето от страна на Неговият небесен Баща, на това, че върху Него-Самият падаше наказанието, което докара нашият мир. Как си позволяваме на този фон да казваме : „Трудно ми е да простя. Не мога”?! Не, бих отговорил-ти не искаш. И бих поставил под съмнение твоята вяра в Исус и твоята твърдост, твоята искренна любов към Бога, която ЗАДЪЛЖАВА да простиш-не само ти, но и всеки, да ВЪЗЛЮБИШ ближният както себе си. Четем, но не вярваме. Вярваме, но не се покоряваме. Уж се покоряваме, ама не докрай и не до смърт. Не каза ли Исус така :

21. От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
22. Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.
23. А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.
24. Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене,
-1- нека се отрече от себе си, -2- нека дигне кръста си, -3- и така нека Ме последва.
25. Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; и така до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.
26. Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?
27. Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

(вж. Матея 16)

Чуйте какво казва Божият Син и сравнете със себе си! Не трябва ли да видим, че Самият Той изобличително казва така : Матей 7:21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
Лука 6:46. И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?
Вижте ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО между „говорене” („…зовете”) и „вършене” („…не вършите…”) в горните думи на Спасителя! Не разбираме ли, че нашата вяра не е говорене, а вършене? Не сме ли лицемери, когато говорим едно, а вършим друго?! Прочетете какво казва Павел : Римляни 2:13. Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани… ; вижте какво поучава Яков относно това :

19. Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
20. Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
21. Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
22. Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
23. и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.
24. Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
25. Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?
26. Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

(вж. Яков 2)

И сега, ще кажещ, не знаеш той какво ми причини! От горният пример, който написах, моите измислени герои са пред развод (Жени и Иван). Съпругата отваря сутринта вратата на мъжа си, който е бил при чужда жена. Тя не може да го понесе. Реагира така. Права ли е? Защо? Тя е права във възмущението си, спрямо греха на Иван, но думите и не са прави . Отвъд това, само да отметна, че Иван е доказал с постъпката си (деянието, направеното нещо), че е достоен да бъде отпратен от живота на съпругата си и брака да бъде прекъснат. Но пак зависи от по-натам развилите се взаимоотношения и решения- както помежду им, повече и към Самият Бог. Простителността е свързана с ..Божията заповед да носим кръста си и да изгубим живота си. На теб ти е трудно да простиш? Това е лицемерие. Ти не искаш да простиш, е истината и ти трябва да си го признаеш. Бог дава благодат и сила за всяко едно нещо. Погледни на Исус-думите на Божият Син на кръста са : - Лука 23:34. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях. Но, ще кажеш ти, това е Исус. А и те не са знаели какво вършат, според както и Той казва. Не, ти имаш ДЛЪЖНОСТ към Бога да прощаваш и да любиш дори и враговете си. Да прощаваш на брат си седемдесет пъти по седем на ден. Каквото и да е. Но егоизма ти и това, че ти искаш да ЗАПАЗИШ живота си, те карат да БЯГАШ от заповедта на Исус, от това условие : -1- ако някой иска да Ме последва…-2- нека ….-3- нека…Бих искал да те попитам : ти вярваш ли в Исус? Да? Тогава имаш ли нужните дела, които да ДОКАЖАТ твоята вяра? Не законослушателите, но законоизпълнителите ще бъдат оправдани. Слушаш и говориш, или слушаш и изпълняваш? „Ти не знаеш каква рана ми направи този човек” – ще каже някой. Едва ли е по-голяма от раната на Исус. И, от друга страна, бих допълнил това : имаме ЗАПОВЕД :

25. И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?
26. А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?
27. А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“
28. Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.

(Лука 10).

Как може да сме такива лицемери?! Чуйте какво каза Сам Божият Син : Правилно отговори; това прави, и ще живееш.! На какво отговори павилно? Какъв беше въпросът? Въпросът беше този : „Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? ” , на което Исус отговори с въпрос : „Какво е писано в закона?”, ето продължението: човекът отговори с цитат от закона : „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.” и Исус го окуражи : „Правилно отговори; това прави, и ще живееш.”. Ние глухи ли сме, или слепи? Какво ни пречи да се покорим? Защо не искаме да се покрим? Какво бихме обяснили в съдният ден за това, че НЕ ИСКАМЕ да простим? Нашата болка? Нашата невъзможност да простим? Нашата слабост да простим? Какво още НАШЕ бихме изтъкнали като причина и като оправдание в наша полза? Вижте го: сам.гол.разпнат.кървав.с висящи парчета от събствената си плът.засъхнала гангренясваща кръв.Луди ли сме, ако гледаме на това да не простим? Луди сме. Да. Луди сме. Трябва ли да го разпваме още веднъж в сърцата си с думите : - „Не мога” ?! В горният пример, ще каже някой, Исус говори за закона. А ние сме под благодат. Скъпи братко, бих казал, ти как четеш всъщност това : „Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?”?! ВЕЧЕН ЖИВОТ. ВЕЧЕН ЖИВОТ. ВЕЧЕН ЖИВОТ. Трябва ли да го напиша още веднъж? Да, ще го напиша : ВЕЧЕН ЖИВОТ. С червено е, за да ти напомни за пролятата кръв. С червено е, за предупреждение. Защото иде денят, в който всеки един от нас ще застане с открито лице пред престола. Готов ли си за този ден? За кой живееш? Чий роб си? На Божият Син, или на собственото си сърце? Не можеш ли още да постиш? Чуй какво изказва с последни хрипове, напукани и окървавени и разбити от бой уста, Божият Син :
Отче, прости им, защото не знаят какво правят. Оставям те на собствената ти съвест. Разбира се, след като почетеш това, ти имаш право на избор. Както и Адам имаше. Кого ще послушаш и кому покорен ще бъдеш? Ще оставиш ли живота си и ще вземеш ли кръста си, или ще живееш в самозаблуда, че си Негов, когато си свой си и държиш на живота си?! Трудно ти е да простиш и невъзможно? Погледни Него. Виж Исус на кръста. Как не ни е срам да считаме жертвата Му за нищо?!!! Нима не разбираме, че предизвикваме Божият спаведлив гняв?! Моля те, умолявам те, имай разум да оставиш живота си и да живееш за Него. Моля те. Стани Негово притежание, негов син и дъщеря. Живей покорно и с чиста съвест. Не се считай за много нещо, бъди смирен, братко и сестро. Погледни..на…Него…

4. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.

5. Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус;

( и сега прочети ВНИМАТЕЛНО какъв е бил СТРЕМЕЖЪТ НА УМА у Исус!)

6. който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога,
7. а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората,
8. и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

(имаш ли този СТРЕМЕЖ НА УМА, братко и сестро? Гледаш ли и за чуждото, или си егоцентрик, който живее своят си живот?)

9. Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;
10. така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества
11. и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.
12. Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие – изработвайте спасението си със страх и трепет,
13. защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение.
14. Вършете всичко без ропот и без съмнение,
15. за да бъдете непорочни и чисти, безукорни Божии деца сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
16. като държите словото на живота, за да имам с какво да се хваля в Деня на Христос – че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
17. Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.
18. Подобно и вие се радвайте, и се радвайте заедно с мен.

(филипяни 2)

Святост - тази забравена и презряна дума

Святостта в днешни дни е безумие. И ние, като последователи на Месията от гр.Назарет сме призовани на това безумие.

Ние трябва да разберем, че това е една СТЕНА на разделение, една бездънна пропаст между нас и света и НИКОГА да не се плашим, нито срамуваме да я демонстрираме и подчертаваме в отношението си със света и хората му. Аз съм светия. Аз съм ученик на Помазаника, на Христос. Това, обаче, изисква няколко неща. Първо, тази декларация пред човеците изисква поемане на немалко отговорност. Ние не просто трябва да се борим с греха – ние трябва да ходим в триумфално шествие с Исус от Назарет по тази земя, демонстрирайки превъзходството на вярата ни

( 4. Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и това е победата, която е победила света – нашата вяра.- І на Йоан 5гл.).

Пълна победа над греха и страстите

(І на Йоан 2:6 Който казва че пребъдва в Него сам е ДЛЪЖЕН да ходи така, както е ходил Помазаника (Христос).

Свобода от всеки един грях, сласт/похот и мърсотия (Йоаново 1

:5. И знаете че той се яви да вземе нашите грехове; и ГРЕХ НЕМА В НЕГО. 6. Всеки който ПРЕБЪДВА В НЕГО НЕ СЪГРЕШАВА: всеки който съгрешава не го е видел нито го е познал.
24. И който пази неговите заповеди, пребъдва в Него, и Той в него; и от това познаваме че пребъдва в нас, от Духа когото е дал нам.).

Това е нашето освещаване и ние трябва да сме посветени на него извън човешките си рамки.

( І на Йоан 3гл.: 1. Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не ни познава, защото Него не позна. 2. Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е. 3. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист., като Той, Самият Син Божий Беше безгрешен и пречист Агнец на Бога Всевишен – допълнението - мое).

Трябва да приемем с вяра сила от Бога и унищожавайки старото си естество, считайки го за мъртво, ние да ходим в святост и сила от Бога. Това дело е част от посланието на кръста в ранната църква, в ранните събрания на вярващите. Второ, това ще отприщи голямо воюване от страна на противника, сатана. Той ще ни говори чрез устите на човеци, в нашите мисли, ще поставя клопки, примки, хитрости и всякакви лукавщини. Как да ги избегнем? Как да го победим? Словото на Бога ни казва : като се покоряваме на Бога и след това – като се съпротивляваме на противника, на клеветника и лъжеца, на изкусителя и бащата на лъжата.

Стоейки в истината на Бога и в пълно покорство, ние освещаваме нашите души и тела, приготвяме се за денят, когато небесата с гръм и шум ще се разтворят, ще се чуе последната тръба на вестител на Бога (ангел) и Той, Самият Той, Божият Единороден, Синът, ще слезе с небесното войнство.

В покорството пред Бога има няколко важни пункта. Първият е да познаваме словото Му, а вторият е : да имаме непрекъснати дела на доброта и вяра. Да се събираме с Божиите хора, а не просто с „християни”, които не Го почитат и не могат да градят царството Му. Ако ние просто сме християни тип „ходя на църква” и „събирам се с християни, за да си прекарам добре и да се бъзгаме”, то ние не постъпваме мъдро. Но ако започнем да се освещаваме с ясната идея, че на Бог са нужни святи съдове за да върши волята Си на тази земя, ако се освещаваме с ясната идея, че ние сме принадлежност на Бога, а не просто „вярващи”, или „християни”, то ние правим добро на Него и на царството Му, спасяваме душите си. Да, спасяваме душите си. Редица християни смятат че спасението е да кажеш молитва на покаяние. Не.

Спасението се изработва със страх и трепет, то е част от нашето ежедневие, защото в час, когато го не мислим Човешкият Син идва. Това е доста отрезвяващо – не смятате ли? В един миг – когато не го очакваме, казва Сам Исус, ще изсвири тръбата с последният зов и Той ще дойде. Затова и ние трябва да сме АБСОЛЮТНО подготвени за този ден и час. Препасани. Умити от всякаква плътска и духовна нечистота. Отделени за Него. Святи. Безукорни, без петно и без бръчка.

Когато говорим за святост, първото нещо, което трябва да имаме в предвид е, че имаме ЗАПОВЕД да бъдем святи. Заповядано ни е от Бог да бъдем като него.

И това, скъпи братя и сестри, е невъзможно.

Само Той може да го направи, когато ние, отричайки се от себе си, заставаме и се представяме като Негови, пред Него, искайки Неговата воля и ставайки Негови роби и слуги. Защото словото на Бога ни назидава, казвайки, че сме били слуги на греха, но сега вече сме слуги на Бога и на царството Му. Това не е унизително. Това е свято. Ние сме извикани от тъмнината в царството на Бога, за да бъдем, да станем святи като Него. Той иска ние да сме не просто „Негово притежание”, но „Негово свято притежание”. Той общува със Своят народ. Своят свят народ. И това трябва да сме ние. Нека настроим ума си на това : ние сме свят народ на Бога, за който Той плати с кръвта на Единородният Си Син. Никой от нас не трябва да съгрешава, но да стои твърд в пътя на праведност и святост. Взаимопомощ, споделяне, молитва, воюване с врага и покорство на Божията воля изграждат както отделните човеци, така и цялото Тяло. Святото Тяло на Помазаника.

Всичко в царството на Бога е свято и безукорно. Един ден ние ще видим това. Ще го видим Него – Святият и Непорочен Син Божи. Ще видим всичките светии, които през вековете са били измъчвани, гонени, хулени, бити, изтезавани, убивани, заради Него. Те ще са с бели дрехи, защото са били умити от кръвта на Агнеца. Защото в царството Му всичко е свято и безукорно.

Тогава, може би, ще съжалим, че сега не сме имали достатъчно вяра, за да направим радикални решения. Важни, животоспасяващи решения. Решения, които ни правят покорни, святи, истинни синове и дъщери на Святият Бог. Виждате ли, религията е превърнала учението на Исус в това : едно безсилно и смешно подобие на истинското. Ние трябва да бъдем това, за което е платено страшна цена. Всичко започва и свършва там : на кръста. Там ние трябва да умираме, за да живеем вечно.

И така, остава един прост въпрос, който е спрямо тези думи :

24. Тогава Иисус каза на учениците Си: Ако някой иска да дойде след Мен,
-1- нека се отрече от себе си,
-2- нека вдигне кръста си и
-3- така нека Ме следва.

25. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.
26. Понеже, какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?
27. Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще отплати на всекиго според делата му. Матея 16 гл.

Въпросът е следният :
Искаме ли да следваме Исус, да сме Негови последователи ?

- тогава трябва да :

-1- се отречем от себе си,

-2- да вдигнем кръста си и

–3- да следваме ТАКА (а именно : отречени от себе си и с вдигнат кръст на Господа Исуса над нас) Исус от Назарет.

ТАКА.

Лошото е че ние Го следваме, но не ТАКА (а именно : ние не Го следваме отречени от себе си, не сме вдигнали кръста си над нас). Това е т.н. „незаконно следване”, тогава вярващите „беззаконно” следват Исуса. Затова и в денят на гнева на Бога и на Неговото агне ще има някои от нас, които с ужас ще чуят страшна присъда. Нека не бъдем глупави, но нека бъдем разумни. Нека бъдем мъдри и покорни. Нека се освещаваме и да стоим в святост. Така ние ще дочакаме мъдро и в спасение денят на Бога.