петък, 3 октомври 2008 г.

"Див в Исус", или "Смирен в Исус" - няколко наложителни въпроса относно характера на ГОСПОДАРЯ....


*************************************************
Божията красота ни плаши, привлича и удивлява.
*************************************************
Божият характер ни изумява с добротата и любовта,
кара ни да се преклоним, заради святостта.
*************************************************
Божието лице...е магнетичната страна, живото проявление на Словото Му. Струва си да кажем като Моисей: - О, моля Те, покажи ми лицето Си- и да чуем- сине, поклони се пред нозете на Сина!!!
*************************************************

Мислейки си за парадигматичното възприемане и тълкуване на Словото на Бог, аз често размишлявам за Самият - Него. Живият Бог, Отец на Вечността, Князът на мира...
Ето един от въпросите, които е стоял в ума и сърцето ми през годините на моята вяра в Исус: Трябва ли да бъда див като Исус, или да бъда смирен като Него? Какво трябва да бъде моето поведение в критични ситуации? Как да разбера кога съм постъпил правилно, и кога- грешно?

*************************************************

Естествено, отговорът на всичките тези въпроси никога не е един и общовалиден. Веднъж е нужно да действаш смирено, друг път- да бъдеш дързък. Никога не трябва да слагаме законови рамки и постулационни аксиоми спрямо дадени ситуации, защото всичко е относително и специфично- веднъж е редно да се усмихнеш,- друг път- не; веднъж трябва да отстъпиш,- друг път-не и т.н. Но...така, или иначе аз си мислех за Този Исус- от гр.Назарет, нареч "Христос", "Помазаника".

*************************************************

Избрах да сложа тази снимка неслучайно- тя е "емблематична" за мен-лично и много ме докосва. В нея има скрито толкова много! Не зная защо, но напоследък Бог ми говори чрез редица, открити от мой приятел,Младен(и впоследствие -от мен), такива снимки на коне. Никога не съм бил любител на конете. Спомням си, че като бях в късните тийнейджърски години, с братчеда яздихме магаре, но то -1- беше вързано и -2- не беше наше...та имаше и негативни последици от тези акции...


*************************************************

Но тази проявена волност, тази струяща сила и впечатление на свобода и жажда за простор и препускане наистина притеглят сърцето ми. И Бог го Е направил така. Ние биваме привличани от Този, Който Е Самата Свобода; Този, Който Е Самата Красота и Святост... Бог е вложил толкова много в копнежа ни по свободата- хората, за да бъдат свободни, са жертвали животите си, правили са много дръзки неща,
които са останали в историята като нарицателни и служщи за пример- бил той отрицателен, или положителен.... Герой след герой са се раждали, живяли, правели големи (главно - за човеците) дела и- умирали...

Но какво ли е да бъдеш свободен и да си като герой в Божите очи? Замислям се на фона на редица мои "идоли" от тийнейджърството, плакати, снимки, филми, образи за подражание...какво е да си Божий "герой", има ли си Бог герои, трябва ли да се достигне до това "звание", до тази позиция, или е нужно просто освещаване и радикален хриситянски живот? Обръщам се към святите писания (а те са святи, понеже Божиите мъже са ги писали под вдъхновението на Святият Дух, движени от желание да остане нещо написано за следващите, за нас...понеже Бог е искал да бъде ТАКА).

-1- "Да бъдеш див, или смирен" пред лицето на Господарят, Който идва.

Отговорът на този въпрос е свързан с отговор на въпроса Какъв ъ всъщност Самият Той. Ако докажем, че Господарят е Див, или пък, преобладаващо - смирен, то ние ще трябва да се подложим на СВятий Дух промяна и освещаване, следвайки този модел...образ и поведение.

-2- Какво е да си герой в Божието царство и иска ли Бог да бъдем "герои"; какво е да си герой в истината Божия, а не според вървежа на този свят?

Отговорът на този въпрос е добро нещо и е свързан с предоставяне на отговор спрямо търсенето в сърцата на редица млади хора...Бог Е СВят.

(следва)

"На зелени пасбища ме завежда, освежава душата ми..."


************************************
ГОСПОД Е НАШ СЪДИЯ!
************************************
ГОСПОД Е НАШ ЗАКОНОДАТЕЛ!
************************************
ГОСПОД Е НАШ ЦАР- ТОЙ ЩЕ НИ СПАСИ!
************************************

Молитвата ми преди да се прочетат тези редове, е Святият Дух да ни говори в духа. Утешителят, Духа на истината, Духа от Бащата

Колко е малко времето ни на тази земя! Спомням си, когато бях тийнейджър- някак си вътрешно имах убеждението, че ще живея вечно, че няма да остарея, тялото ми няма да отслабне, но винаги ще имам сила и ще бъда привлекателен и строен- каква заблуда! От грехопадението до сега, човечеството се стреми да запази тази временна обвивка за възможно по-дълъг период от време, красива, привлекателна и ...по възможност силна. Но какво е казал Бог и ...как трябва да живеят последователите на Живота, Исус? Да, ние знаем, че Назарянина, Когото Бог възкреси от мъртвите на третият ден от Неговото разпъване на Голгота, Е нашият живот, но дали наистина го вярваме? Нека се замислим! Ето, например, аз, наскоро, когато говорих на малката си дъщеричка за това, че един ден тати няма да го има и тя трябва да бъде готова да живее с Исус, с Бога радикално свято и вярно на заповедите на Святата Троица, тя ме погледна втренчено и каза : Тате, ти лъжеш.... А пък аз си дадох сметка, че е едно да го говориш, но друго- ДА ОСЪЗНАЕШ ВРЕМЕННОСТТА НА СВОЕТО ПРЕБИВАВАНЕ ТУК, НА ЗЕМЯТА!!!

ГОСПОД, ВЕЛИКИЯТ ОВЧАР

Ние знаем, че думата "Господ", е аналогия на "Господар". Нека размислим. Нека тихо го кажем така, както е : ГОСПОДАРЯТ НА МОЕТО ТЯЛО, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА, ГОСПОДАРЯТ НА ВСИЧКО, ИСУС ОТ НАЗАРЕТ...БЛАГОГОВЕЯ ПРЕД ТЕБ,...ПРЕДАВАМ ТИ СЕ...ОТДАВАМ ТИ СЕ ТАКА, КАКТО БУЛКА НА СВОЯТ ЖЕНИХ,- ВЛАДЕЙ МОЕТО ТЯЛО- НЕКА ТО БЪДЕ ТВОЙ ХРАМ, ВЛАДЕЙ МОИТЕ МИСЛИ- НЕКА ТВОИТЕ МИСЛИ СТАНАТ МОИ...ПОМОГНИ МИ В БОРБАТА СЪС СТАРОТО, ЗАМЕЩАНО МИ ОТ МОЯТ ПРАБАЩА АДАМ, ЕСТЕСТВО- МОЛЯ ТЕ, ГОСПОДАРЮ!!!- как различно звучи, скъпи в Господа, нали?! О, колко дълбок мир идва, когато Го признаем с вяра за наш ГОСПОДАР!!!
"1 Тимотей 3:16 И без противоречие - велика е тайната на благочестието: Този,
"Който бе явен в плът,
потвърден чрез Духа,
видян от ангели,
проповядван между народите,
повярван в света,
възнесен в слава".

Но каква връзка има цялото това нещо с дадената от мен тема от Псалм 23: "1. Господ е Пастир мой
(По слав. 22.) Давидов псалом.
Господ е Пастир мой;
няма да остана в нужда.

2. На зелени пасбища ме успокоява;
при тихи води ме завежда.

3. Освежава душата ми;
води ме през прави пътеки заради името Си.

4. Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
защото Ти си с мене;
Твоят жезъл и Твоята тояга - те ме утешават.

5. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми,
помазал си с миро главата ми; чашата ми прелива.

6. Наистина благост и милост ще ме следват
през всичките дни на живота ми;
и аз ще живея завинаги в дома Господен."

Нека обърнем внимание на думите в "bold" - има някаква приятна топлина и красота в тях! Нека сега забележим думите в "italic" - те ни говорят за Неговото управление. По принцип, аз съм против "разбиването на библейски текстове е стихове", но ...понякога е нужно да се направи. За да разберем и вникнем в смисъла, за наша поука и разбиране. "Господ е моят Овчар". "Завежда ме на зелени пасбища"- добре, ще каже някой,- не е ли обидно определянето на човешко същество с чифтокопитно- било то прословутата "християнска уфцъ", или с нещо друго- какъвто и да било добитък...? Пък и - все пак, нека да не забравяме, това е писано то цар Давид, в Старият Завет, когато Духа не беше излян върху последователите на Божият път, когато имаше само обещанията за Месия, но не и Неговото идване, живот, смърт и велико възкредение. Тогава, що дириме тука, в Псалми?

За мен, лично, Псалмите, или Песенните стихове на този еврейски цар, когото Бог извика от колибата с овцете, да "пасе" народа Му, са ПРИМЕР НА ЖИВ ВИК В СЪРЦЕТО ЗА БОЖИЕ УПРАВЛЕНИЕ, АПЕЛ КЪМ СВЯТИЯТ ЗА ПОМОЩ, СЪКРУШЕНО ПРИЗНАВАНЕ НА ГРЕХОВЕ, МОЛБИ И МОЛИТВИ, НАПИСАНИ Н СТИХОТВОНО-ПЕСЕННА ФОРМА, когато самият той ги е пял на Бога в наааай- различни състояния- от дива радост след победа в битка, до вик за помощ и милост, когато се е чувствал сам и изиоставен от Бога. Ето,- това е ,което ние, като последователи на Божият Помазаник, трябва да си признаем- трябва да станем искренни спрямо САМИТЕ -СЕБЕ СИ И СПРЯМО БОГА!!! Защото заедно с искренността, ние ще преживеем благословението на истинското взаимоотношение с Бога, тъй като има премного фалши в взаимоотношениео помежду ни. Как може да призоваваме Исус като наш Господар, а в сърцата си да стоим далече ОТ НЕГОВОТО ГОСПОДСТВО И УПРАВЛЕНИЕ?!!! Когато Божият Син възкръсна и се яви на Своите ученици, Той им каза : Матей 28:18 "Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." -е, питам аз под "всяка власт" ние включваме ли Неговото господство над живота ни- реално? Не,- в повечето случаи- не. Естествено, говоря и за себе си.....и това трябва да се промени!

(следва! Прекъснат от : малката Златомира :-))

СВОБОДАТА В ГОСПОДАРЯ ИСУС- КАКВО ПРЕЖИВЯВАНЕ!


**********************************************

СВОБОДАТА В ГОСПОДАРЯ ИСУС- КАКВО ПРЕЖИВЯВАНЕ!

**********************************************
1 Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
**********************************************
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
**********************************************
3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
**********************************************
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,
**********************************************
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
**********************************************
6 То излиза от единия край на небето, И обикаля до другия му край; От топлината му нищо не се укрива.
**********************************************
Пс.19
https://www.blogger.com/comment.g?blogID=1992791964347346142&postID=6786350829671758716&page=1

Свобода...каква позната дума! За нашата, родната свобода е платено с кръвта на нашите деди, братя, майки... ние имаме едно чудно наследство- свободна родина. Друг въпрос е, че стенем под икономически гнет, но нека да размислим за нещо различно- нашата свобода... в Личността на Господарят на душите ни, Исус.
**********************************************
Станалото църковно клише "свободен от греха" сякаш само в себе си поглъща като грозна химера красотата на съдържанието и истинската стойност, на не само белетристичната оценка, но времева- моралната, духовната тежест на същността - ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН В ГОСПОДАРЯТ ИСУС!
Нарочно съм сложил горната картина - това е силен за мен символ. Как се е разиграл само този кон, а?! Каква сила и скрита, сякаш сбита, застинала, мощ има в посланието! Сякаш жребецът, кипящ от енергия ей-сега ще избухне, ще взриви наблюдателя със стаената сила, пращяща във всеки един от напрегнатите му мускули...каква красота! Замръзнал миг в сюблимация...емоционална експресия и моментно запечатано движение...!!!! Но това ли е "да бъдеш свободен в Исус"? Словото ни предупреждава, че има плодове, крайни резултати,проявления, които може да са от два (да не кажа-три) източника: от Духа в нас и от нашата плът...т.е., от нашето грозно, наследено от Адам, естество. Но какво точно означава да си свободен в Исус?!
**********************************************
В началото на статията си написах, че за нашата свобода (имам впредвид национална) е платено с кръвта на хиляди знайни и незнайни хора. Свободата ни е невероятен дар и ние трябва да сме благодарни на нашият Бог, че ни я е дал! Както е написано на самият "Руски паметник", в София : "Не намъ не намъ но на имени своему...", което е цитат от Псалми 115:1 :
(По слав. продължение на 113.)
Не на нас, Господи, не на нас,
а на Своето име въздай слава
заради милостта Си и заради верността Си.
- така че- славата и благодарността за свободата ни(на родината), си Е за Него и за никой друг!!! А нека да разгледаме сега нещата с нашета духовна свобода. Слава да бъде на Бога за ВЕЛИКОТО ИЗКУПЛЕНИЕ, КОЕТО БЕШЕ ИЗВЪРШЕНО НА ГОЛГОТА!!!
**********************************************
1 Коринтяни 7:23
"С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.".
Позиците, които искам да дискутирам в тази тема са -1- неправилният вид свобода, -2- правилната свобода в Господаря на душите, Исус.
**********************************************

-1- НЕПРАВИЛНАТА СВОБОДА
Неправилната свобода е често видно явление. Това е нашето тълкуване на правилният вид наше поведение и отношение, в дадени ситуации.

Галатяни 5:13
Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани; само не превръщайте свободата в разпуснатост на плътта, но с любов служете един на друг.

Наскоро, докато си пишехме с един брат, ние достигнахме ниво на емоционална напрегнатост.Точно там, на върха на айсберга, той отприщи неправилни думи и определения към мен. Защо ги написа? Вижте, не защото беше гневен,-не! Не защото беше ядосан, притиснат от мен, да кажем, или някаква друга причина- НЕ! Той си позволи обидните и язвителни думи и епитети, ЗАЩОТО СМЯТАШЕ, ЧЕ Е ПРАВ В ТОВА- ДА МИ ГИ НАПИШЕ. Ето я клопката. Често ние грешим НЕ ЗАЩОТО СМЕ ЕМОЦИОНАЛНИ, НО ЗАЩОТО ВЪТРЕШНО, В СЪРЦАТА СИ (а понякога и тайно от съвестта си :-) ) СМЯТАМЕ, ЧЕ ИМАМЕ ПРАВО НА ТОВА ПОВЕДЕНИЕ И ТЕЗИ РЕПЛИКИ. Сега, в конкретният пример, който дадох, аз смирено бих казал : и все пак...и отново препрочетох кореспонденцията си с този, вече изтрит от абонатите ми, брат. НИЩО! Да, на едно място съм се изразил малко неясно, но в никакъв случай това не е повод той да стигне до употребата на презрителни категории и епитети. Махам с ръка- да продължим напред! Да, от една страна това е правилното решение, но се моля Бог на истината в Исуса да ни покаже Неговата истина и Неговото отсъждане относно нашите мотиви и дела... Знаете ли, в момента слушам на работата си, една известна песен на "The Сranberries " ("Zombi")и част от припева ("With their tanks, and their bombs
And their bombs, and their guns
In your head, in your head they are cryin'
In your head, in your head, Zombie, Zombie
In your head, what's in your head Zombie"
)е ""Зомби!! Зомби!!", дума, изпята с болка и гняв. Въпроса "what's in your head Zombie?!!" - "...какво е в главата ти, Зомби?!!!", плаши със своята директност и реалност... На видео клипа към песента човек може да види грозните лица на химерата "война" - малки деца с пушки, танкове, оръжия, убийства, т.н. Защо правят това нещо тези хора? Да, това е зло, да, това е грях, да, това е отвратително в Божиите очи, но ТЕ ПАВЯТ ТОВА, ЗАЩОТО СМЯТАТ, ЧЕ ИМАТ ПРАВО, ЧЕ СА ПРАВИ...и грешат ужасно! Да, протестантите също имат своят грозен и ужасен принос през вековете в това безумие, но така, или иначе, ХОРАТА ПРАВЯТ ТЕЗИ НЕЩА, ЗАЩОТО СМЯТА ЧЕ ИМАТ ПРАВО ДА ГИ ПРАВЯТ. Да, някъде там, в своите сърца, те водят кратък диспут със съвестта си, но, в крайна сметка, те решават да го направят. Естествено, не е нужно да се достигне до такива крайности, като убийства и т.н.- но ние правим нашите си "убийства в сърцето", нашите си "тайни прелюбодейства", гняв, яд, вик и хула... (Матей 15:19 Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.).
Добре, точно в това се състои направилната свобода- да смяташ, че имаш право, когато словото казва, че нямаш.Да смяташ, че е о.к. да се държиш недобре с брат си, когато словото казва, че не е. Да си позволяваш зло в сърцето, когато словото ти казва, че е грях. Да унижаваш. Да злословиш. Да клюкариш. Да обхождаш братята и да плетеш интриги. Да си проводник на невярна информация. Да си зъл, но да си мислиш, че си добър! С две думи, както казва словото,-
Матей 6:23
"...но ако окото ти е лукаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!" - и това е окото ти с което четеш Божието слово,- твоето сърце!Това е твоят мироглед! Това е начина, по който възприемаш себе си, Бога, истината за живота и смъртта и т.н. Там ако се сбърка и човек реши да не приема корекция, накрая ще приеме голямо осъждение, защото Господаря ще го отхвърли, като някой, който не познава :
Матей 7:23
"Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие." И така, излиза, че неправилното ни разбиране за свободата в Исус, Господаря, може да ни коства...спасението. Това е ужасно!
**********************************************

-1- ПРАВИЛНАТА СВОБОДА
Е не толкова често срещано явление. Защо? Защото е свързана с фактора време? И да и не. Съгласен съм с Рик Джойнър, който пише, че в мюсюлманските държави често презвитерите изглеждат сякаш са вярващи от години, но всъщност са вярващи от съвсем скоро. Защо? Просто- всекидневно животът им е подложен на въпросителна и те просто живеят абсолютно доверявайки се на Господа- това е ! Те просто живеят за Него, не за себе си! Това е правилният вид свобода! О, тогава, когато животът ти е под въпрос- тогава да видим дали ще се чудиш кой да злословиш! Тогава да видим дали ще настройвам брат против брата, дали ще се съдим един- другиго и дали ще се занимаваме с редица маловажни и незначителни неща!!!Аз мисля- тогава живеенето ни ще бъде различно. Говоренето ни ще бъде различно. Битките с различни грехове ще са просто като слана под обедното слънце... Тогава ще видим, че точно това е красотата на една личност, която е избрала да живее не за себе си, но за Господаря. Това е изобразено на картината горе- този жребец, който аха-аха да изцвили и да заиграе, да "избухне" в силата си : Божието царство не се състои в думи но в силата на Духа (1Кор.4:20)!!!
Различно е, възлюбени, когато РАЗБЕРЕМ И ВЛЕЗЕМ В НАСЛЕДСТВОТО СИ НА БОЖИИ ДЕЦА!!!

Слава на Господа!



Римляни 8:14 "Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове."
Римляни 8:19 "Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове."


**--++Владимир++--**