Благовестието не е просто новина, която да промени живота ти – това е една новина, която трябва да разтърси основите на живота ти, това е новина, която трябва да унижощи, да унижи живота ти до калта и да го подчини.
Да го подчини на истината.
И ако ти се отдръпнеш от пълнотата на тези думи и се посветиш наполовина, то безусловно и категорично ще бъдеш потопен и горен в огненото езеро – да, там и то не за час – два, не дори за цял ден, или за цяла седмица, а вечно. Това е ужасяващо, не мислиш ли? И не мислиш ли, че благовестието, в което уж си повярвал е една ужасяваща новина – една новина за една трагедия.
Трагедия на милостта и тържество на правдата.
Защото при все че ти въобще, никак си и абсолютно не заслужаваш никакво милост и пощада от Бог, при все че ти си едно извратено и греховно създание, подвластно на грях и на смъртта, Бог въпреки това реши да изпрати Своя Син, Който да поеме твоето наказание за твоят грях от Него – Самият. И ти нямаш никакво участие, нито какъвто и да е дял в това дело!
Нещо повече – благовестието, представяно като новина по църквите няма нищо общо с това, което е, всъщност. Заради Себе Си Бог изпрати Сина – за да бъде Самият Той прославен и величаен, за да бъде Самият Той възхваляван и обожаван поради милостта и любовта Му.
Ти не просто вярваш в благовестието.
Ти си приел истината за себе си, за този свят и за смъртта и новият свят. И ако тази истина не е попила в теб, ако не е попила, не те е променила, не е прогорила и унищожила твоите жалки, греховни, смрадливи представи за Бога, живота и света с хората, то ти можеш да се окажеш в една незавидна ситуация, когато застанеш лично пред Този, Който каза и всичко се създаде – от нищото.
Този, в чиито ръце е твоят и моят животец.
Бога на боговете, Господарят на господстващите. Идващият с облаците, да се свети Името Му. Амен.
