Бащи и синове

БАЩИНСТВО . БАЩИ И СИНОВЕ



Когато говорим и мислим за бащинството, било то духовно, или естествено, то ние трябва да знаем, че касаем нещо, което е основно за Божието царство. Нещо, което е основно за вярата в Бога и Самият Бог. Елохим, Превъзвишеният, са Баща и Син. Сина не започна да поучава за царството, преди Небесният Му Баща да гарантира за Него с тези думи :


14. А Йоан Го възпираше, като Му казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Теб. И Ти ли идеш при мен?
15. А Иисус в отговор му каза: Остави Ме сега, защото така ни подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го остави.
16. И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя Божия Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него;
17. и ето, глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в когото благоволих. – от Матея.


10. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.
11. И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение. – от Марк.


21. И когато се кръсти целият народ и когато и Иисус се кръсти и се молеше, небето се отвори
22. и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, и един глас дойде от небето, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб благоволих. – от Лука.

Ние трябва да си отворим очите за една проста истина, която е от началото на святите писания : има невероятна връзка и задължително условие за много неща в тази връзка : връзката между баща/ бащи и син/синове. Тази връзка е поставена още от самото създаване на човеците, в градината Едем – Бог създаде първо един баща, после жена му, майка, - Той създаде родители, Той не създаде деца. Проследете родословието на Самият Господ Исус внимателно и сами вижте колко важо за евреите е родословието и бащинската линия в потеклото (посочва се предимно бащата, а не майката, вж. Лука 3 : 23 и натам, също вж. Мат. 1 : 1 и натам). Това познание е надхвърлящо знанието относно елементарните начала на учението на Исус. Това знание е основополагащо за предаването и приемането на вярата. Предаването и приемането на вярата в древен Израил, в дните на пророците и закона ставаше задължително от баща на син – такава беше и БОЖИЯТА СВЯТА ЗАРЪКА (заповед) във Втор-ние 6 гл. :

4. Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;
5. и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.
6. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;
7. и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.
8. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.
9. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.
Видно е че именно бащите, а не проповедниците, или неделните служители в „детското християнско училище / забавачка” се занимаваха с предаването на святите заповеди и те именно учеха чадата си на вяра в Бога. От друга страна предупреждението от Изход с нарушаването на закона е свързано с предаване на проклетия от бащи на чадата :

Изход 20:5… да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,…

Изход 34:7. Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение., като обещанията за благословения са също по тази линия . Можем с учудване да прочетем, че Моисей представи самият Бог като „Богът на бащите” (вж. за спр. Изход 3 : 13), също :

Изход 3:15. При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род. – забележете : „Това е Името Ми до века, и това е Името Ми от род в род”! Каква интересна презентация спрямо бащите!

Изход 3:16. Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и видях онова, което ви правят в Египет;

Изход 4:5. стори това, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.
Моля се да видим това, което често убягва. Богът за евреите е силно и неразривно свързан с техният „патриархат”, с тяхното разбиране за техните бащи на вярата, символи на вярващи мъже, основополагащи камъни на Израил : Авраам, Исаак, Яков. И Самият Бог не се чувства дискомфортно от това представяне, дори Сам говори в този контекст : Аз Съм Богът на вашите бащи – Авраам, Исаак, Яков. Интересно. Той не казва : Аз съм Богът на звездите и небето, не казва : Аз Съм Богът, създал вселената. Разбира се този не е единственият начин, по който Бог Се представя, но Той избира точно този начин в съдбоносни моменти, един от който е излизането от плена на египетската мощ и империя. Например когато самият Яков излиза от влиянието и опекунството на тъста си Лаван, самият му тъст го призовава да се закълне в Името на :

Битие 31:53. Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.
Битие 32:9. Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,…
Вижте как Йосиф на края на живота си говори за Бога :
Битие 50:24. След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.
Има нещо, което ни е убягвало доста дълго в нашият „живот на вяра” и това е че Бог Е Бог на бащите. Той не е просто „личен Бог”, но Той Е Бог на бащите. С това не казвам, че Бог не иска и отхвърля някой, който няма нито естествен, нито духовен баща , но казвам, че пред Бог легитимността на вярата , нашият живот и праведност са свързани с нашето „минало”, с нашето „духовно потекло”, ако мога така да кажа. Проблемът при езичниците, особено в съвременният свят е че ролята на бащата е обезличена, окарикатурена, омаловажена и отхвърлена. Бащата е смешна и жалка фигура – както в обществото, така и в „църковните среди”. И докато това не се промени и не се установят Божиите модели и правила и норми, то ние спокойно можем да говорим за сериозно беззаконие всред вярващите. Това, което днес се цени е : пробивност, напоритост, арогантност, младост, сила, знание, интелект. За съжаление тези неща са пробили и са се установили всред вярващите, вместо да бъдат отхвърлени като светски и непотребни. Ние уважаваме младите и пробивните, тези с „висше образование”, които знаят друг, или други езици, които могат…знаят, но които нямат духовни бащи, духовни наставници , които да ги утвърждават във вярата, според изискването в новозаветните писания. Да, според новозавентните писания има също изискване за законна връзка, за „легитимност” на вярата и това е НЕНАРУШЕНАТА ВРЪЗКА БАЩА – ДЕТЕ / ЧАДО. Раждането в царството на Бог е отредено да става от баща, растежа, укрепването на духовните деца също трябва да е под зоркият поглед на бащи, наричани общо „пастири / овчари”, „по - старите” (от остарялото „старейшини”) „ръководители” (гр.ез.- „презвитери”). Така естествената надменност на плътта и арогантността на самоувереността по естествен път чрез Святият Дух, действащ чрез бащите, ще бъдат обрязани. Няма да се впускам в библейско изследване, но Бог Е наредил именно на бащите, а не на самите деца да обрязват. И те трябва да обрязват – това е тяхната длъжност пред Бога, като в новозаветните писания ние виждаме какво се обрязва :

Римляни 2:29… но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

Има една беззаконност, една бунтовност, която днес се шири из средите на вярващите и това е беззаконието на безбащинството и необрязването. Вярващите се обръщат от греховете, но натам, в тяхната вяра липсва моделът на писанията за растеж. Тоест, липсват бащите. Грешката е двустранна – от една страна тези, които се наричат „служители” и „лидери” са приели този установен модел всред събранията на вярващите и те не искат да го променят, защото това ще им струва много. От друга страна, обаче, когато в самото събрание има естествени бащи, които могат да надзирават и пастируват по – младите, същите млади бягат със самоувереност, която ги заслепява. Така се продължава беззаконието. Вярата са свежда до самообучение, автотренинг, самообразоване, саморастеж, а това още в стари времена е осъдено като нещо, което е противно на Бога. Ще го напиша още веднъж : самообучението, самообразованието във вярата и святите писания, автотренингът и саморастежът в познанието на Бога и на Сина Му, са беззаконни и са в положение на противене на Самият Бог. Тоест, тези методи са НЕЛЕГИТИМНИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА. Това са силни думи и трябва да се размишлява върху тях пред Бога. Нека се върнем в началото – Самият Исус е с родословие спрямо Бащите. Баща Му го препоръча и гарантира за Него. Исус проповядваше за Своят „Небесен Баща” (остаряло : „Отец”). Чрез презиране и отхвърляне на бащинството и бащинското пастирство и грижа се шири една Богопротивност сред вярващите : те растат без бащи и не допускат някой да ги обрязва в сърцето и духа им. А това е рушене на Божиите праведни наредби и закони, на които стои вселената. Сам Той Е Баща, Който издига бащи и им определя да обрязват децата в царството. Време е да се спре нелегитимният растеж и бунтът на младите. На бащите и зрелите в Господа Исуса е дадено да бъдат : пратеници (апостоли), пророци, пастири, говорители на Божията добра вест за спасението от ада (на гр.ез.- евангелизатори), други. Младите подлежат на обрязване и наставление докато докажат своята сериозност, посветеност и зрялост. Докато мнозина видят добрите плодове в техният живот. Амен.
Нека видим Павел как говореше на Тимотей :
1 Коринтяни 4:17. По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква. – разбирате ли? Ще ви напомни „моите пътища в Помазаника”! Не казва „ще ви поучава”, но „ще ви напомни МОИТЕ пътища в Помазаника”. Когато Тимотей беше поставен от Павел като ръководител на събрание от вярващи, той беше под пряката власт и надзорничество на същият си баща във вярата и ние можем да го прочетем в писмата до Тимотей – Павел му казва директно какво да прави, как, защо – и това е добро и така е редно да става. Павел не остави Тимотей да действа сам, защото той още беше млад мъж във вярата. Днес младите сами изискват самостоятелност и непокорството им избухва в средите на вярващите. Това води до злотворство и проклетия от Бога.


Фил. 2 :
19. А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.
20. Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.
21. Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.
22. А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.


1 Тимотей 1:2. до Тимотея, истинското ми чадо във вярата; Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

1 Тимотей 1:18. Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнствуване,

2 Тимотей 1:2. до Тимотея, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

2 Тимотей 2:1. Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса.

Да видим още какво пише Павел към други :
Тит 1:4… до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с тебе от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.
Филимон 1:10… ти се моля за моето чадо Онисима {Значи: Полезен.}, когото родих в оковите си,…
Още в святите стари писания Павел беше чел това :

Притчи 1:8. Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,
Притчи 1:10. Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Притчи 1:15. Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Притчи 2:1. Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
Притчи 3:1. Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
Притчи 3:11. Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
Притчи 3:21. Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
Притчи 4:10. Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.
Притчи 4:20. Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
Притчи 5:1. Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,
Притчи 5:20. Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Притчи 6:1. Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Притчи 6:3. Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Притчи 6:20. Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Притчи 7:1. Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
Притчи 19:27. Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Притчи 23:15. Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Притчи 23:19. Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Притчи 23:26. Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Притчи 24:13. Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Притчи 24:21. Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Притчи 27:11. Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Притчи 31:2. Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
- и Павел спазваше традицията баща да надзирава и възпитава своите деца – нещо, което днес е иззето от институциите „Детски градини” и „училища”. Злото е че всред самите вярващи не бащите възпитават децата си, но други „служители”, което е безхаберие и беззаконие. Промяна, в Името Господне!!! Някои ще забележат последните цитати, че са отправени от майка към нейният син. За справка може да видим разговорът на Йешуа с Никодим в Йоан 3 гл. :

3. Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство.
4. Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си (вж. горе Пр. 31 : 2) и да се роди?
5. Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
6. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. – срв. с римл. горе 2 : 29 ст.
7. Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.
Тоест, казаното в Притчи от жената към сина `и е казано по – скоро пророчески за това, което ще стане във времето на Месията, когато вярващите ще се раждат отново в Божието царство и ще станат част от Невястата, от Неговото Тяло, които ще бъдат обрязвани в сърце и в духа си, отколкото, че майките са възпитавали своите деца. Те са възпитавали, но превес е имал бащата, главата на семейството. Редица вяращи ходят деформирани и необрязани, защото е нарушен редът за предаване на вярата от баща – син, както и е нарушен редът за надзорничество, за възпитание от бащите към децата. Ненормално е в едно семейство новороденото да се изправи и да започне да командва. То има нужда от грижи , от служене от страна на майката и на бащата. То е безпомощно. Но днес виждаме новородени, които претендират за неща, те стоят независими спрямо бащите в духа и това е беззаконие. Това е, което предизвиква проклятие – вж. Малахия 4 :
5. Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен;
6. И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би да дойда и поразя земята с проклетия. – и следва родословието на Помазаника на Бога, Исус от Назарет. Сърцата на синовете трябва да се обърнат към сърцата на бащите, защото обратното предизвиква проклятие по земята. Обратното довежда до гордо и надуто ходене и обхода в царството – неща, които дразнят Божието лице до ярост. Нека бъдем мъдри и да приведем живота и вярата си в покорство спрямо това, което писанията казват че трябва да е и нека спрем беззаконието на нашата вяра. Нека обърнем лицата и сърцата си към сърцата на бащите. Това ще доведе до голям дискомфорт на мнозина, но е за добро – трябва да има обрязване и коригиране от страна на бащите. Не децата коригират и обрязват, но бащите. Не децата знаят, но бащите. Не децата могат, но бащите. И Бог Е, Който го е наредил така. Амен.