Наскоро аз казах, че повече няма да пиша за идващият празник, който в България ще се чества като "Коледа", или "Рождество Христово" - именно - уж че се е бил родил Исус, Божият Единствен син.
Тъкмо след това бях провокиран отново, но не писах. После пак. И отново. :) Така че реших частично да наруша думите си, така че който смята че съм постъпил нередно пред Бога е свободен да не чете долните редове.
Една позната вярваща публикува едно изказване на англоговорящ вярващ, в което той казва горе долу това : "Наистина не ме е грижа за датата, кога е роден Исус (!-подч.мое).
Просто съм развълнуван от трепет и оставам без думи, че Той беше роден в нашия свят!" и добавя титлата му, като последващ и краен акцент и тежест - "доктор по богословие".
Като изключим факта, че аз съм личност, която не се влияе от човешки титули и авторитети, а предпочитам авторитетността на любовта към истината и стойността на силата на свидетелството за свят живот, искам да направя кратък критичен обзор на горното изказване, а и на някои последни реплики на защитниците на идващият ден за празнуване - "Коледа / Рождество".
1. някой да каже "Не ме интересува" в контекста на една богословска и историческа истина, е проява на гордост, глупост и безумие. Гордост, защото авторът си е поставил краткото "д-р" пред името, което издава неговата склонност да се обляга на светски авторитети, глупост - защото глупав човек може да каже "Не ме интересува кога се е родил Исус - важното е че аз съм изпълнен с трепет и вълнение ..." и безумие, защото този кратък мисловен абзац издава едно непоколебимо ... безбожие. Защо безбожие? Защото само безбожен човек може да не се интересува от волята на Бога. Затова. Защото само един безбожник може да каже "Не ме интересува пълната истината - аз съм екзалтиран поради частичен факт от нея! Писанията не ме интересуват!" - защото именно това излиза от изказването на въпросният човек, д-р по богословие.
2. Не е странно, че във век, в който вярващите говорят за вярата си като за "приказка", не се осланят искренно на писанията, но търсят своята правда в тях, дори стигат до абсурдността да пророкуват ... че ще вали сняг по "Коледа / Рождество", дори казват "абе то целият свят празнува, какво грешно има ние да празнуваме?" и също, че по време на този празник имало "магия" (изказване на вярващ човек) и "трепет във въздуха" и също, че "света е отворен за евангелието" и подобни.
3. Тук искам да сложа моята теза защо този празник е Богоненавистен. Думата, която използвам е силна и крайна, затова ще се постарая да съм ясен докрай и да изложа напълно тезата си ... доколкото имам благодат, защото трудът е за книга, по принцип.
- този празник не е библейски - това е основен и категоричен аргумент. Нямаме част от писанията, които да ни показват, че идването на Йешуа на тази земя и раждането Му от девицата Мериам / Мария, е повод за празненство. Причините са две:
1. Йешуа е образуван в утробата на Мериам по уникален начин - според древното пророчество на пророк Йешаиа / Исая : 7:14. Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}.
Йешуа не е бил образуван в утробата на Мария по обичайният начин за човешкият род. Писанията говорят, че Той е бил "изпратен" буквално. Като личност, като "Някой" : Галатяни 4:4.
...а когато се изпълни времето, Бог ИЗПРАТИ Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,...
Основна истина е, че Божият Син е бил "изпратен" в Мария. И се е родил от нея - буквално Бог я използва като някой, който да износи и роди Неговият Син. Това е тайна от една страна, от друга страна е ясен факт, че Исус не е бил свързан с Мария по начина, по който обикновено се свързва дете с майка си. Исус е имал Небесен Баща, Самият Бог на Израел и писанията говорят, че чрез Сина ... : Колосяни 1:
15... Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;
16. понеже ЧРЕЗ НЕГО БЕ СЪЗДАДЕНО ВСИЧКО, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;
17. и Той е ПРЕДИ ВСИЧКО, И ВСИЧКО чрез Него се сплотява.
И така, имаме един немалък конфликт - Този, Който е бил отпреди първият човек и отпреди първите звезди идва на света чрез една жена ... като самият - себе си, без капка промяна, освен славата, която Той драговолно оставя на трона си на небесата, отдясно на Небесният Бог.
Празнуването на самото раждане е небиблейско, защото то, раждането, идването в този свят на Самият Спасител и Син Божи, е част от изкуплението - Той идва, за да даде Себе си за нашите грехове- това е един пълен акт, който никой човек няма правото да разчленява по дни, месеци, или години, след като Сам Бог не го е сторил. Нито апостолите (пратениците) са посмяли да сторят същото. Нито пророците са посмяли да говорят за това. Още повече - ако забележим името, което се пророкува от Исая (Емануил), то е пророчески образ, но реално не са дава на Сина Божи. Дори името Му - Йешуа, е тайна и скрита пророческа картина за "един, който спасява народа си от греховете Му".
Разделянето на изкупителното дело на дни е абсолютно гръкоелинска традиция. Именно православието е започнало да поставя имената на "християнски събития" и "светци" в хода на светскоезически празници, за да им придаде "християнски облик". авославните си имат дни-празници почти за всяко едно събитие от библията и почти за всеки един ден от годината. Ден е свети Еди-Кой-си, утре - свети Еди-Кой-си.
И така се постига една наистина мерзостна дейност - вярващите поради незнание, поради утвърдена традиция и непочитане на писанията, слагат трапези, внасят елхи, събират се с невярващи и празнуват заедно.
Така се постигат две неща, които дразнят Бога :
1. идолопоклонство, защото зад този празник стои идол - това ще разгледам след малко и :
2. вярващите се смесват със света в празнуването ; нещо, което Бог изрично е забранил. Тук мнозина ще изтъкнат факта, че Исус се е събирал с грешници и блудници, както и факта, че така можем да свидетелстваме.
Нека разгледаме поотделно тези доводи.
-
"Исус се е събирал с грешници и блудници" - безспорно е засвидетелствано в писанията, както е засвидетелствана и причината : да им благовести и да ги обърне от греховете. Исус никога не е празнувал с грешници, ако четем внимателно, ще видим, че на Пасхата Той беше САМО с дванадесетте.
-
"така можем да свидетелстваме" - аз лично, преди време, когато празнувахме този празник със съпругата ми, се опитвахме да свидетелстваме и ВИНАГИ се сблъсквахме с две стени : когато поздравявахме с "Честито Рождество!", ни отговаряха "Честита Коледа", или : когато говорихме за Божият Син, ни казваха "Абе сега е празник - оставете тези приказки за след това". Така че това се повтаряше година след година и ние постепенно видяхме с очите си, че света не празнува "Рождество", а си празнува просто ден, в който да се наядат и напият и да угодят на себе си.
И това е жалката истина, мои приятели. Никой не почита Бога на този ден, никой не търси Бога на този ден (говоря за хората от света, за които уж това било "шанс и отворена врата да чуят за Спасителя"). Който твърди обратното нека обори мнението ми с простата СТАТИСТИКА колко хора, аджиба, се спасяват по "Рождество". И колко - когато Бог ги приведе да чуят благовестието и разберат за спасението от идващият ден на гнева.
Горе, в т.1. написах, че на този празник вярващите идолопоклонстват и сега ще напиша защо. Преди много, много години император Константин "Велики", император на империя Византия, "приема" християнството. Това негово "повярване" е под голям въпрос дори и пред хората от света, но християните, като традиционно неизследващи и предпочитащи да вярват на установеното в хода на църковната история, го приемат като факт, с който се гордеят - един вид "Ей, цял император повярвал, ти да видиш!". Всъщност, този човек - Константин, е "повярвал" след един сън, в който един глас му показва тайнствен знак, който той слага на щитовете на войниците си, като гласът му казва думите "С този знак ще победиш!". И вярвайки, че този глас е гласът на християнският Бог, Константин забранява повече гоненията на християните, като им дава възможност да си строят храмове, домове на своят Бог.
Да, Константин побеждава в тази битка. И да, оттогава иде концепцията за храмовото християнство - че "църква" означава "дом, храм Божи", или по-точно - сграда. Дотогава християните са били гонени, живеели са като братя, но откакто идва свободата, иде и краят на истинското учение на Исус. Започва строеж на храмове на християнският Бог (от тухлите на разрушените езически храмове), а самите гърци поемат властта върху тълкуванието на писанията, даващи определение след определение - Кой Е Бог, Кой Е Сина, как се е родил, тнтнтнтн. И веднъж утвърдени, тези определения остават в църковната история толкова дълбоко, че ако отворите сайта на някоя "евангелска деноминация", ще видите гръкоелинският символ верую на Никейският събор. Няма да видите това, което Павел е оставил, ще прочетете това, което гръцките "отци" са дали като трактовка.
От друга страна, стои СЪЩНОСТНИЯТ ПРОБЛЕМ с 25-ти декемврийският празник. Император Константин, като утвърден езичник, се е кланял на бога-слънце. Той много ревностно е почитал този бог и редовно му е принасял жертви. Принципно поклонението към слънцето като божество, е един от най-старите култуве. Тъй като слънцето е давало топлина и светлина и от него е зависяло жетва и прехрана, редиа народи са му се кланяли, молещи го за добра жетва и плодородие. Един от тези народи е българският. В нашият фолклор е широко и изконно застъпено поклонението към слънцето, молитви за берекет и добра година, заклинания срещу злите сили, които биха докарали сушава година, градушка по време на жетва, или ранен мраз/слана, който да попари посевите.
Но да се върнем към император Константин и култа му към бог Митра - богът слънце. След като "повярвал", императорът се намерил в една недобра позиция, в която искал да чества своят стар бог- Митра, но пък вече имал забрана за това от новата религия. И тъй като не бил истински вярващ, който да се покори на писанията, той се решил на една малка хитрина. Хитрина, която днес коства много на вярващите. Воден от своята интуиция и хитрост (да не кажа нещо друго), Константин обявил 25-ти декември за рожденна дата на християнският Бог. С това той хем зарадвал масите християни, които хем вече не били гонени, хем пък вече и имали и официален празник. Но императорът не спрял дотук и зарадвал християните в империята си с още добри вести : който е християнин, обявил той с указ, ще му бъдат опрощавани част от данъчните и други задължения към империята. Ооооо, какво ликуване е било сред масите християни! Не е ли чудесен Бог? Не е ли Бог велик? О,толкова страхотни новини!!!
И така, императорът подмамил вярващите да идолопоклонстват на тази дата с него. Някои от тях се досетили и видели злата подлост на императорът, но мнозинството, водено от "трепетна радост" и "останало без думи" от добрите думи на новият едикт, презряло предупрежденията и затъкмили ПЪРВОТО ПРАЗНЕНСТВО ЗА РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСКИЯТ БОГ НА 25ТИ ДЕК. Императорът хитро покрил тази дата с християнски повод, като същността на този ден си оставала : това е рожденият ден на бог Митра, ден в който Митра се ражда отново - от този ден слънцестоенето се увеличава, слънцето се "ражда".
Без да обърнат внимание на писанията, без да се посъветват с еврейските вярващи, гръцките вярващи и тези, които са били в границите на империята от другите народи с радостни възгласи ликували : "Императорът е повярвал! Императорът е християнин! Бог се прослави! Няма да плащаме всичките данъци! Дори императорът ни дари с ден за празненство!!!"
По-натам няма да обобщавам. Ще оставя това на съвестта на вас, които сте имали търпението и куражът и сте прочели докрая. До тук.
Ще завърша с думите на един човек, който е бил убит заради вярата си : "
Търси истината! Слушай истината! Изучавай истината! Обичай истината! Говори истината! Пази истината! Защитавай истината до смърт!" Ян Хус.
БОГ ДА ПАЗИ СВОИТЕ СИ!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар