Проблемът "Коледа"

Идват едни от най-обърканите и объркващите дни в календарите ни. Старите народнобългарски обичаи, свързани с езическите и нехристиянски вярвания поставят ударението на обредната трапеза и заклинанията (днес те са формулирани “пожелания”), които се изричат от най-възрастният от рода на трапезата.

От друга страна, съвременното християнство, имащо в себе си утвърдените коловози на езическите традиции репликира със свои версии тези празници. От трета страна стои проблемът “православие”, който заблуждава българите че е “българска християнска религия” и че е свързано с “българските корени”. Разбира се, че е свързано с българските корени - редица неща в православието са останалите българо-славянски езически вярвания. А доколко е “българско” можем сами да отсъдим - над 90% от наименованията на храмове, дрехи на духовенството, прибори и обредностите в православието са гръцки.

От четвърта страна стоят святите писания. Проблематиката тук е проста - всяка една от горните групи ЧАСТИЧНО цитира писанията. Като например за раждането на Исус от девицата в обор, идването на мъдреците и напътствието от Бог чрез ярката звезда. Ето моето мнение : ако четем писанията (разбирайте - “библията”, от гр.ез. - “книга”, “свитък, написано писмо”), ще започнем да се приближаваме към истината.

1. става на въпрос не за честване на ден, а за поклонение на личност - разликата е огромна. Идващите мъдреци не честваха рожденият ден на Исус, нито пък Му донесоха тортичка, а се поклониха и Му донесоха скъпоценни и твърде почетни подаръци, като за царски син.

2. неправилно е утвърждаването на едно честване на раждането на Спасителя, без честването на Самият - Него. И тук именно е простотата : никой, никога в писанията не е говорил за честването на раждането на Помазаният Цар, Исус от Назарет, но авторите единодушно говорят за Неговото дело - родил Се е, за да изпълни волята на Небесният Си Баща - да поеме на кръста наказанието за нашите грехове. И цялото писание, цялата библия, е пропита с почит към това велико дело - поемането на вината на греховното човечество на един самотен кръст, от Самият Божи Син. Това наистина заслужава размисъл! Писанията Го представят като “Без начало и без край”, “Преди света”, “Безкраен”, “Вечноживият”, “Създалият световете”, “От вечността”. Някак си не върви на Някой, Който е Бил по тази земя и създал всичко на нея, че и космоса, да му честитиш появата като човешки Син и краткият Му живот (само 33г-ни, след това възкръсва и се връща при Небесният Бог). И така, вместо да се акцентира за делото на спасението и значението на кръста, което си е изконно библейска практика, всички говорим за ядене, пиене и веселие. Избягва се основната причина и крайната цел на този ден.

3. тук стоят въпросите относно родословието и реалният ден. Де факто Йешуа не се е родил на този ден, нито въобще през тази част на годината. Това е най-скандалната част, защото тя поражда въпросът : “Чий рожден ден чества всъщност човечеството, докато яде, пие и си разменят подаръци със смях и радост?” Простичкият отговор е “Не и на Исус от Назарет”. Ако проследим, обаче календарът, ще видим, че тогава слънцето засилва своето светене. Един вид - то се “ражда”. Древният култ към “богът-слънце” е ясно описан в библията и Сам Бог го нарича “мерзост”, като предупреждава Своят народ, евреите, в дните преди идването на Исус, да не се кланят на тази мерзост. Старая се да съм кратък... :) и ясен.

Следейки историята за управленията на Ирод и Пилат Понтийски, виждаме, че Йешуа (такова е неговото истинско име на евр.) се е родил доста след тези “светли християнски празници”. Също така ще видим факта, че е бил евреин, от рода на цар Давид, че се е родил след свръхестествено забременяване на девица, в изпълнение на пророчество, казано хиляди години преди това : “

...сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил (Т.е., Бог с нас.).

” - от книгата на пророк Исая. И така, мои приятели, знайте, че роденият от девица Спасител е дошъл за да бъде разпнат за вашите грехове. Поинтересувайте се и прочетете в библията как и защо това е станало. И нека празнуването ви да е не поради дните, които целият нарича “празници”, а поради благодарността ви, че имате Спасител. Защото Самият Той казва : “ 13. И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето. 14. И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син (именно : разпнат и така “вдигнат”, доб.-мое), 15. та всеки, който вярва в Него да има вечен живот. 16. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: 17. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. 18. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. 19. И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. 20. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; 21. но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

“ - от благовестието според Йоан. Желая ви ползотворен размисъл и напътствие от Бога към Сина Му, Който Един е поел наказанието, което докарва мир с Бога. Амин. С най-искренни поздрави от мен. Бог да ви пази!